Шанхайска афера
Шрифт:
— Имаме попадение — каза той. — Един от членовете на борда на директорите служи и като председател на Комитета по разселването. Казва се Ли Жмин, председател Ли Жмин.
Грейс избухна в сълзи.
„Плаче от радост и успокоение“, помисли си Нокс.
— Грейс има план — обади се Нокс.
— И какъв е той? — попита Козловски.
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Предполагам, че не — поклати глава служителят на Консулството.
— Ти ще трябва да ни осигуриш начин да се измъкнем оттук — продължи Нокс, — в случай че Шен Деши и момчетата му наблюдават мястото…
— Няма как да стане
16:05 часа
С факта, че Нокс бе издирван за редица нападения, а Грейс бе разпозната като негов съучастник, идеята да напуснат защитения с дипломатически имунитет район на Консулството не беше много добра. Обмислиха няколко алтернативи: по идея на Грейс тя трябваше да действа сама; според Козловски можеха да използват превозните средства на Консулството; а Нокс сведе предложението си до използването на проста хитрост.
Накрая се стигна и до генералния консул — една дама със забележителен характер, чийто съпруг ръководеше петролна фирма в северната част на Айдахо и която бе встъпила на служба по време на смута около разразяващата се световна финансова криза.
Точно в четири часа следобед джипът на генералния консул, управляван от командос от охранителните сили, излезе от главния портал на Консулството, както често го бяха виждали да прави по това време. Жената изскочи от автомобила и се разкрещя на мандарински на охранителя от Китайската национална гвардия за лошия пропускателен режим откъм улицата.
В същото време работниците в Консулството — градинари, механици, хора от поддръжката, камериерки и чистачки, обичайно си тръгваха пеша след края на работния ден.
Сред тях вървяха и Нокс и Грейс. Той се движеше приведен и с гримирано лице, за да изглежда кожата му по-тъмна, и носеше шапка с козирка, която да закрива част от лицето му. Дванадесет от работниците преминаха по улицата и завиха зад ъгъла към автобусната спирка. Двама от тях продължиха пътя си напред.
41.
17:00 часа
Крайбрежният булевард
На самотния седми етаж на просторния шикозен апартамент на М. над Крайбрежния булевард Нокс, въоръжен с бинокъл, разглеждаше множеството от хора, запълнило района долу. Слънчевият следобед и топлата вечер бяха довели двадесет хиляди туристи, предимно китайци, които в момента се блъскаха, за да се доберат до късче от вълшебната гледка към отсрещния бряг на река Хуанпу. Там, сред десетките кули от стомана и стъкло, се издигаше и „Ксуан Тауър“. Скелето й беше разкъсано и висеше от едната страна, а металните му платна се развяваха от вятъра. Не можеха да се намерят хора, които да разчистят последиците от унищожителния тайфун, и цялото строителство в града бе претърпяло загуби вследствие на природните стихии.
С айфона в ръка Нокс наблюдаваше разхождащите се долу хора и търсеше червения чадър, носен като слънчобран въпреки залязващото слънце. След малко го забеляза да
Там чадърът се смеси с останалите слънчобрани, бебешки колички, балони и хвърчила на клечка, спря се в центъра на множеството и зачака.
Черното „Бентли“ пристигна и спря в отбивката за автомобили. Един забързан шофьор слезе, за да отвори вратата на пътника в тъмен костюм, и въпреки че мъжът, изглежда, пътуваше сам, Нокс и Грейс добре знаеха, че не е така. Йонг Ченг никога не беше сам.
— Забелязах те. Той идва — докладва й Нокс по телефона.
— Тук е толкова претъпкано — чу се гласът й. — Има ли полиция?
— Забелязах двама край входа на метрото от твоята страна на улицата. Има още двама край хотел „Мир“.
— Нормално — каза тя.
— Да. Всичко е наред. Остани на позиция — каза Нокс, а тя не затвори телефона, така че той да може да чува. Преметна слушалката микрофон през врата си, сякаш бе от айпод с музика, сложен на пауза.
Грейс се криеше под червения чадър, но накрая го наклони назад, за да може да погледне Йонг Ченг, който вече стоеше пред нея. Суматохата, породена от хилядите китайски туристи, я притесняваше. Опита се да ги игнорира от съзнанието си и да си представи, че само тя и този мъж бяха тук, точно както я бяха учили, но на практика не беше толкова лесно.
Говореха на английски, понеже множеството около тях не разбираше езика.
— Мога да предам името на служителя, както и съпровождащите доказателства на съответните власти за борба с корупцията. Няма да имат друг избор, освен да прекратят договора на „Бертолд Груп“ за изграждането на „Ксуан Тауър“ — рече тя.
Йонг Ченг тежко си пое дъх, сякаш тя го беше ударила в стомаха. Ако наоколо нямаше толкова много хора, Грейс сигурно би могла да чуе ударите на сърцето му.
— Звучи интересно, но не това търся — хладнокръвно заяви той.
— Това, което търсите, е като златото на глупака. Цената на поръчката при наддаването за изграждане на новия град — каза тя. Очите му се разшириха от изненада, въпреки че той се опита да го прикрие. — Това е само капан, заложен за онзи чужденец — продължи Грейс.
— Така ли?
— Парцелът е трябвало да включва и един доста силно замърсен район.
Йонг Ченг неволно подсвирна, докато си поемаше дъх през стиснатите си устни.
— Ще ви спестя накърнената чест и доста пари — продължи Грейс.
— Знам, че бихте казали какво ли не, само и само да подобрите положението си. Двамата с чужденеца сте издирвани от полицията.
— Четиринадесет милиарда и седемстотин милиона юана — заяви тя.
Той се спря и я погледна изумен, докато тълпата край тях ги заобикаляше.
— Но ако наддавате за това, ще допуснете грешка, повярвайте ми. Планът е бил да се прехвърлят разходите върху Маргарт. Това, което аз мога да ви предложа, е много по-добро: името на човека, който е предал информацията за числото. Знам, че може и да не получите публично признание, но със сигурност ще бъдете богато възнаграден, ако предадете този човек на правосъдието.