Шанхайска афера
Шрифт:
— Престанете и се отдръпнете, сър! — извика командосът. — Това е американска собственост.
Нокс забързано отвори вратата на хъмвито, качи се на мястото на шофьора и дръпна ръчната спирачка. Линейката понечи да потегли, но кабелът се изпъна още повече и не й позволи. Двигателят й започна да реве, а целият й корпус се разтресе. Хъмвито дръпна рязко назад и между двете коли започна битка на издърпване.
Нокс измести големия камък, който запречваше чакълената алея, и го използва, за да блокира предната гума на хъмвито. Сега всичко зависеше от военната машина. Линейката
Двамата полицаи явно разбираха от физика и механика, защото скочиха почти едновременно и се хванаха за металния кабел, но усилията им се оказаха напразни.
Козловски също дотича откъм сградата на Консулството; беше останал без дъх и се отправи директно към вратата на хъмвито. Нокс му препречи пътя.
Единият от полицаите изтича към патрулната кола, отвори багажника и измъкна оттам ножица — секач за метал.
Задната броня на линейката бе само на сантиметри от портала.
— Войнико! В тази линейка се намира американски ветеран! — извика Нокс към командоса. — Ако не успеем да го издърпаме отсам граничната бразда, той отива право в китайски затвор.
Думите бяха отправени и към Козловски, който стоеше точно до Нокс и наблюдаваше как лебедката все повече придърпва линейката към портала.
Нокс беше наясно, че разстоянието между хъмвито и линейката няма да позволи на лебедката да издърпа целия автомобил на територията на Консулството. Той направи знак на Дулич и стана свидетел как човек с превързана глава и гипсирана ръка напада и обезоръжава полицай, седнал на пейката срещу него.
Дулич се наведе и се спусна към задната част на линейката, а в същия момент полицаят успя да прищипе малките челюсти на ножицата — секач за метал, около стоманеното въже. Командосът обаче го изрита откъм американската страна на граничната линия и ножицата падна. В този момент задната броня на линейката навлезе в американска територия.
Полицаят прекрачи границата, опитвайки се да пререже кабела, а войникът извади оръжието си. Ченгето веднага побърза да се отдръпне и се задоволи само да наблюдава случващото се.
— Ефрейтор! — извика Козловски, оставяйки Нокс сам, но не и преди да му изсъска: — Ах ти, копеле!
Нокс се усмихна на притеснената Грейс.
Задната част на линейката вече се намираше на територията на Консулството. Отпред трима от полицаите се опитваха да влязат в нея през страничната й плъзгаща се врата, за да спрат Дулич, а самият той бе в задната част на колата.
Козловски изкрещя на командоса да прибере оръжието си.
— Сър! Това е моя отговорност, сър! — отвърна му войникът, вдигна оръжието си и го стовари върху ръката на единия от полицаите в линейката. — Ей! — изкрещя командосът, за да привлече вниманието му. — Оттеглете се! Намирате се на американска територия!
В усилието си да се отскубне линейката се плъзна встрани и закачи едното крило на солидния метален портал. Тежката врата се изкриви и се стовари навътре към двора сред оглушителен метален трясък. Командосът насочи оръжието си към полицая, който не смееше да помръдне. След цели две минути
Дулич слезе от линейката и бе посрещнат от Козловски и Грейс, които му помогнаха да се придвижи по-навътре към сградата на Консулството. Нокс освободи кабела и командосът изрита куката назад към хъмвито. Нокс се пресегна и я прибра.
— Сър! — извика командосът към ошашавения шофьор на линейката. — Автомобилът ви е спрян неправилно на американска територия. Отстранете го веднага!
Шофьорът едва ли разбираше английски, но линейката толкова бързо се стрелна напред, че ченгето в нея загуби равновесие и се свлече на пода, а в бързината автомобилът закачи една от патрулките.
Откъм сградата на Консулството притичаха още шестима командоси, въоръжени с автомати М-16, и се присъединиха към ефрейтора.
Нокс и Козловски подкрепяха Дулич от двете му страни. Единият от командосите се приближи до Нокс и предложи да го отмени.
— Не, благодаря — отвърна Нокс, затягайки здравата си хватка около ръката на ранения.
Вторник, 5 октомври
43.
06:00 часа
остров Чунмин
Шен Деши седеше зад волана на автомобила си, паркиран срещу сградата на 5-о полицейско управление в Чунмин Сити, в очакване приключилата смяна полицаи да излезе. Беше стоял на това място близо девет часа и бе премислял отново и отново създалата се ситуация. Тази жена полицайка го беше прецакала. Трябваше на всяка цена да му върне парите. Шен Деши щеше да ги подели с подполковника в съотношение, в което се бяха уговорили, и официално щеше да излезе в пенсия. Все още имаше надежда.
Тя се показа от сградата след няколко минути, отключи един от велосипедите, паркирани отпред, и потегли. Шен Деши я последва, давайки й солидна преднина.
Живееше в порутена четириетажна сграда, каквито той беше виждал с хиляди. В нея имаше не повече от шест семейства, като всяко от тях населяваше пространство от около една голяма стая. Деши слезе от колата и я последва. Нямаше по-добър от него в проследяването пеша. Щом жената съвсем спокойно влезе в апартамента си на третия етаж, инспекторът разбра, че тя дори не се беше усетила, че е следена.
Не искаше да й даде време, за да се окопити. Затича се към вратата и я изрита силно. Тя поддаде, удари се в стената и отскочи обратно към него, а Шен Деши скочи вляво и инстинктивно издаде напред раненото си рамо, за да я спре.
В дясната си ръка стискаше камък.
Жената пред него държеше бебе.
Гледката на детето го стъписа и той се спря. Жената беше толкова млада, че Шен си я беше представял как дели апартамента с още четири-пет момичета на нейната възраст, а вместо това, се оказа очи в очи с втори полицай — мъж, при това едър. Униформената му риза беше разкопчана. Определено изглеждаше ядосан. Държеше сгъваем нож.