Шанхайска афера
Шрифт:
— А в замяна на това? — попита Йонг Ченг.
— Искам нещо незначително.
— Съмнявам се — изсумтя той.
— Става въпрос за един американец, който се намира в болница. Знам, че е дреболия, но той трябва да се върне в Консулството.
— И какво искате за този американец? — попита Йонг Ченг.
— Трябва да бъде освободен.
— От болницата?
— Да. Има хора, които възнамеряват да го разпитват и да му създават проблеми, а той не е никак добре.
— И наричате това нещо незначително? Съмнявам се да е така.
— Искам го в замяна
Йонг Ченг се замисли за момент, претегляйки възможностите си.
— Изборът си е ваш, но офертата ще бъде отправена и до друг, ако вие откажете — предупреди го тя.
— Какво друго имате да ми казвате? — попита строителният предприемач, усетил, че в гласа й имаше нещо неизказано.
— Ние четиримата не трябва да се появяваме в никакви списъци за наблюдение или такива за издирвани лица. Гражданството ми и възможността за получаване на визи, както и тези на Лу Хао, ще останат незасегнати. Искаме напълно чисто досие.
— Човек не може да обещава подобни неща. Може да отнеме много време, за да бъдат постигнати, както и доста средства.
— Ето защо идвам точно при вас, уважаеми Йонг. Имате двадесет и четири часа да измъкнете американеца от болницата — каза Грейс.
— Абсурд! Ще ми трябват поне две седмици. Може би една, ако извадя късмет — отвърна Йонг Ченг.
— Ще проучите възможностите си и щом човекът Дейвид Дулич, въпросният американец в болницата, пристигне в Консулството, вие ще получите името на корумпирания политик, както и всички доказателства. Ако не успеете, по това време утре ще търся друг човек, с когото да въртя бизнес — заяви тя.
— Това не е бизнес, а изнудване — възпротиви се той.
— Бизнесът понякога ни свързва в странни взаимоотношения — отвърна тя.
— В „Йонг и синове“ винаги ще се намери място за умница като вас, госпожице Чу. Имате телефонния ми номер — каза Йонг Ченг.
Грейс свали чадъра, което бе и сигналът й към Нокс, и тръгна, изгубвайки се сред тълпата.
Човекът на Йонг Ченг се приближи към него и двамата известно време наблюдаваха отдалечаващата се Грейс. Нокс го разпозна като единия от двамата нападатели в уличката.
Тя сви в северна посока и си запробива път сред множеството, надявайки се, че Нокс все още я наблюдава. Пъхна отново слушалката в ухото си.
— Виждаш ли ме? — попита тя.
— Помахай — каза той.
Тя вдигна ръка и я размаха.
— Видях те. Не те следят — каза той и замълча за момент. — Каква беше цялата тази безсмислица с визите? — попита той след малко.
— Тук е домът на семейството ми и домът на Еди. Не можем да се връщаме тук, ако сме бегълци — каза тя.
— Но ти го обвърза с измъкването на Сержанта, а не се бяхме споразумели така.
— Не сме имали никакво споразумение, Джон — възрази тя. — Това беше само уговорка.
Десет минути по-късно черен рейндж роувър спря в локалното платно пред хотел „Мир“ и задната врата на колата се отвори. Висок мъж и дребна слаба жена се качиха вътре и вратата се затвори след тях.
Рейндж роувърът се върна обратно в натовареното движение.
Понеделник, 4
42.
10:00 часа
квартал Луан
Шанхай
Само преди час дъждът се беше усилил неимоверно много. Нокс, Грейс и Козловски стояха на сушина на стълбището пред сградата на Консулството.
Точно пред портала на сградата, на китайска територия, чакаше линейка с един-единствен червен буркан, който проблясваше на покрива й.
Порталът се отвори и металните преградни блокове се прибраха в земята. Линейката обаче не помръдна.
— Хайде де! — нетърпеливо каза Нокс, очаквайки специалната кола да пресече границата и да премине на американска територия.
Грейс държеше айфона на Нокс до ухото си.
— Катрин, моля те, линейката е вече пред входа — каза тя и погледна към Нокс. Очакваха секретарката да ги свърже с Йонг Ченг.
— Той няма да го направи по телефона, прекалено предпазлив е — прошепна Грейс, след като закри микрофона с ръка.
— И какво тогава? Тук ли? Къде? — попита Нокс.
— Мисля, че по-скоро става въпрос за „как“ — отвърна Грейс. — Ченг не би рискувал да бъде видян или подслушан как научава от американец името на някакъв китайски високопоставен служител и по-късно предава въпросния човек на властите. Той очевидно разбира, че може би си играем с него и това може да е просто номер от страна на американското разузнаване.
— И, разбира се, ще бъде прав — вметна Козловски. — Ако се предположи, че американското разузнаване е било достатъчно умно, за да измисли подобен сюжет. Премахването на високопоставен човек от властта чрез слухове и безпочвени обвинения определено би било успех за нас.
Грейс замислено допря телефона до бузата си.
— Катрин? — каза тя. — Моля те, предай на господин Йонг Ченг, че офертата важи още само четиридесет минути. Ще чакам на портала на Американското консулство и бих предала информацията само на теб или на господин Ченг, на никого другиго — заяви тя и прекъсна разговора.
Червената светлина продължи да пулсира в лицата им.
— Защо? — попита я Нокс.
— Ако изпратят някого от Министерството например, няма гаранции, че сделката за господин Дулич ще стане — отвърна тя.
— Но Йонг Ченг може да я осъществи, така ли? — саркастично попита Нокс.
— Разбира се.
— И защо?
— Заради честта си — отвърна Грейс, абсолютно убедена в думите си. — Той не би нарушил обещание, което е дал, гарантирам ти го.
Нокс държеше чадъра над Грейс, докато я съпровождаше до охраната на предния вход, и след това застана редом с нея до портала, за да огледа линейката по-добре. От спряно наблизо „Хъмви“, управлявано от един от командосите от охраната, се носеше мелодия на U2. Човекът зад волана припяваше фалшиво в такт с музиката, а двигателят не работеше.