Шестият

Балдачи Дейвид

Меган Райли ги посрещна на входната врата.

— Трябва да ви съобщя, че агент Мърдок е абсолютен мръсник! — навъсено отсече тя.

— И така може да се каже — кимна Шон.

— Момичето е право — веднага добави Мишел.

— Какво искаха да научат федералните? — попита той.

— Всичко. Ама удариха на камък. Аз съм официалният защитник на Рой и просто отхвърлих всякакви опити да ме будалкат.

— Браво на теб — похвали я Мишел.

— Обадих се на Мърдок и го запознах с някои

параграфи на закона — добави Шон.

— Знам. Никак не беше щастлив, но беше принуден да ме освободи. Гадно копеле!

— А пък ние открихме клиента — каза Мишел.

— Кой е той?

— Кели Пол, доведена сестра на Рой — рече Шон. — Много интересна личност. Тепърва предстои да я опознаем, но имам чувството, че ще трябва да се съобразяваме с нея. — Хвана лакътя на Меган и я побутна към близката пейка, полускрита под клоните на дървото край входа на мотела. — Сядай.

— Защо? — колебливо попита тя. В очите й проблесна страх.

— Имаме лоши новини. Още едно убийство.

Стиснали дървената седалка, пръстите на Меган побеляха от напрежение.

— Кой? — прошепна тя.

— Хилари Кънингам.

Меган успя да запази самообладание само няколко секунди, след което скри лице в дланите си и горчиво заплака.

Шон хвърли безпомощен поглед към Мишел.

— В това никак не ме бива — поклати глава тя.

Той въздъхна, седна до младата жена и неловко я потупа по гърба.

— Много съжалявам, Меган.

В крайна сметка тя се надигна, избърса сълзите с ръкава си и попита:

— Как е станало?

— Застреляли са я, а после са пренесли тялото й в дома на Бърджин.

Очите му се преместиха на Мишел, която добави:

— Аз бях там.

— Но защо са я убили? — погледна я безпомощно Меган. — Тя беше една кротка и безобидна възрастна жена!

— Защото е работила за Бърджин, а той беше защитник на Рой — отвърна Шон. — За някои хора това е било повече от достатъчно.

— Искаш да кажеш, че аз съм следващата!? — трепна Меган.

— Спокойно, няма да позволим да ти се случи нищо лошо — каза Мишел и седна от другата страна на младата адвокатка.

— Май беше по-добре да си остана при федералните — едва чуто прошепна тя.

— Това ли искаш? — изгледа я Шон.

— Не, разбира се — отвърна Меган с далеч по-укрепнал глас. — Искам да разкрия мръсниците, които са извършили всичко това!

— Ние също.

— Добре, а сега какво?

— Отиваме при клиента ти.

— Но нали казахте, че той отказва да говори?

— Въпреки това ти трябва да го видиш. Аз ще уредя формалностите.

Шон и Мишел взеха по един душ, преоблякоха се и отидоха да хапнат. После се обадиха на Карла Дюкс, получиха разрешение

за свиждане и поеха към „Кътърс Рок“. Посрещнаха ги с още по-големи формалности от предишния път. В един момент някакъв пазач прояви прекален ентусиазъм при претърсването на Мишел и тя не издържа.

— Хей, ченге — изсъска тя. — Ако още веднъж ме опипаш по задника, ще се наложи да ходиш с протези!

Мъжът се дръпна като опарен, вдигна поглед към тавана и им направи знак да преминават.

Най-после ги вкараха в малката стая за свиждане, а скоро след това доведоха и Рой. Нямаше промяна нито във външния вид, нито в поведението му. Меган неволно ахна и се облегна назад в стола. Остана неподвижна и след като вратата се затвори след надзирателите.

— Няма ли да опиташ да му зададеш някакви въпроси? — не се сдържа Шон.

Меган се изчерви, отвори куфарчето си и леко почука по стъклената преграда. Рой не реагира и руменината й се усили. Тя бавно прибра картичката, която искаше да му покаже.

— Мистър Рой, аз съм вашият юридически защитник по това дело. Обвинен сте в убийство на повече от един човек. Разбирате ли това?

Нищо.

Тя погледна Шон, който окуражително й кимна. Меган остана неподвижна, но в очите й проблесна учудване.

— Нуждаем се от вашето сътрудничество, за да подготвим защитата — добави Меган.

Рой продължаваше да зяпа в тавана.

— Беше убит още един човек, свързан с делото срещу вас, мистър Рой — обади се Шон. — Хилари Кънингам, която работеше за Тед Бърджин. Застреляна е в гръб, а после пренесена в дома му.

Отново никаква реакция.

Шон скочи на крака, заобиколи стъклената преграда и застана на крачка от затворника. Мишел побърза да се присъедини към него.

— Мислиш ли, че е разумно? — прошепна тя.

— Не знам, но май няма какво да губим.

— Освен някоя част от тялото си, ако този човек действително е психопат.

— Нали затова съм те взел? Да ме пазиш.

След тези думи направи малка стъпка напред и се приведе над Рой. Толкова близо, че усети дъха му. Слава богу, че все още диша, помисли си той. За разлика от Хилари и Бърджин, да не говорим за онези шестимата в хамбара.

— Запознахме се с клиента — прошепна в ухото му той. Много тихо, за да бъде сигурен, че само той го чува. — Това е сестрата, Кели Пол.

Изправи се и закова очи в лицето му. Нищо. След малко пак се наведе. Бузата му почти докосна ухото на Рой.

— Джуди Стивънс ти праща поздрави. Тя е убедена, че си невинен. Обещах да ти предам думите й.

Очите му отново се впиха в лицето на затворника. Тишината се проточи.

Меган понечи да каже нещо, но Шон я спря.

— Мисля, че за днес е достатъчно — обяви той.