Шестият

Балдачи Дейвид

— Единственият ни шанс е да открием с какво се е занимавал Рой — рече Шон.

— Какво имаш предвид?

— Федералните власти обръщат прекалено голямо внимание на някакъв данъчен чиновник, който изведнъж се оказва сериен убиец — поясни Мишел. — Срещнахме се с началника му в данъчното, който категорично отказа да ни даде сведения за него. А това е един доста многозначителен факт.

— Имал е приятелка сред колежките си — добави Шон. Тя каза, че Рой е напуснал службата три месеца преди да го арестуват. Веднъж

й се обадил и казал, че работи върху нещо много „чувствително“, но не уточнил за какво става въпрос.

— Значи подозирате, че се е занимавал с нещо друго, вероятно незаконно?

— Не. По-скоро с нещо, което е свързано с разузнаването.

— Очаквах да стигнете до това заключение — обади се един глас до тях.

Шон трепна и се обърна. Как е възможно тази жена да се движи толкова безшумно, озадачено се запита той.

Кели Пол свали големите слънчеви очила и попита:

— Мога ли да седна при вас?

Беше облечена с черни джинси, вълнена жилетка и дебело кадифено яке. И бе обута със солидни ботуши с кожена подплата. Приличаше на човек, който възнамерява да изкара цялата зима по крайбрежието на Мейн.

Шон се отмести и й направи място до себе си.

— Това е Меган Райли — каза той. — А това е Кели Пол, нашата клиентка.

Жените си стиснаха ръцете.

— Чух, че федералните са ви попритиснали — подхвърли Кели. — Надявам се, че не сте пострадали.

Шон изпревари отговора на Меган:

— Какво търсите тук?

— Абсолютно логичен въпрос — спокойно кимна Пол.

— Мога ли да получа отговор? — настоя Шон, макар да му беше ясно, че жената няма подобни намерения.

— Реших, че не е зле лично да поогледам това място.

— Но това ще ви лиши от анонимността, на която разчитахте досега — обади се Мишел.

Пол привлече вниманието на сервитьорката и си поръча чаша чай. Остана мълчалива, докато донесоха поръчката й, после отпи една глътка, остави чашата на масата и попи устните си със салфетката.

— Страхувам се, че моята анонимност умря в момента, в който вие двамата ме посетихте — отвърна тя.

— Гарантирам ви, че никой не ни проследи до там — увери я Мишел.

— Никой, който сте могли да забележите — поправи я Пол и отпи още една глътка чай.

— Какво по-точно искате да ни кажете? — внимателно я погледна Шон.

— Не тук — каза Пол, след като бегло огледа помещението. — Нека поговорим някъде другаде.

Платиха сметката и се качиха в джипа на Мишел. Пол огледа вътрешността на купето.

— Проверихте ли колата си за евентуални подслушвателни устройства? — попита тя.

— Не — поклати глава Мишел.

Пол извади от чантата си някакво апаратче, раздвижи го във всички посоки и погледна електронния дисплей.

— Добре, можем да тръгваме — кимна тя и се настани на една от седалките. После вдигна глава и видя, че другите

я гледат, без да помръднат.

— Направете си труда за някакви обяснения — намръщено рече Шон.

— Нима не е ясно? — сви рамене тя.

— Какво да е ясно?

— Онова, срещу което сме се изправили тук.

— По-точно? — подхвърли Мишел.

— Всичко.

— Хайде да започнем отначало — предложи Шон. — Мисля, че всички се нуждаем от това.

— Брат ми не е просто един чиновник от данъчното, в чийто хамбар са открити шест трупа.

— И ние стигнахме до същото заключение — кимна Мишел.

— А какъв всъщност е брат ви? — попита Шон.

— Не съм сигурна, че сте готови за отговора.

— Напротив, готови сме — възрази Шон. — Толкова готови, че няма да ви пуснем да излезете от този автомобил, преди да ни обясните всичко.

С едно-единствено мълниеносно движение Пол измъкна нож и го опря в сънната артерия на Меган. Никой не успя дори да помръдне.

— Това би било много погрешен ход от ваша страна, мистър Кинг.

— Приберете ножа — бързо отвърна Шон. — Няма смисъл да стигаме до крайности.

Пол се подчини и потупа Меган по ръката.

— Извинявай, миличка, но трябваше да го направя.

Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне закуската си.

— Дишай дълбоко и ще ти мине — посъветва я Пол.

— Защо го направихте? — мрачно я изгледа Шон.

— Трябва да установим основните правила. Не съм длъжна да засвидетелствам лоялност към никой от вас. Поне не напълно…

— А към кого бихте я засвидетелствали? — подхвърли Мишел.

— Преди всичко към бедния ми брат, който гние в „Кътърс Рок“.

— Преди всичко? — изгледа я Шон. — Значи има и друго нещо. Или друг човек.

— В моята работа винаги има и още нещо, мистър Кинг.

— А каква е вашата работа? Нещо, свързано с разузнаването?

Пол замълча и извърна глава към страничното стъкло.

— Добре — въздъхна Шон. — Край на опитите ми да работя с вас. Слезте от колата. Ще продължим сами. Нека оставим нещата да следват естествения си ход, дори и ако открием нещо, което вреди на брат ви…

— Всъщност в много отношения брат ми олицетворява онова, което се нарича американско разузнаване — внезапно подхвърли Пол.

— Невъзможно — поклати глава Шон. — Мащабите на тази дейност са огромни.

— Интуицията ви е трогателна. Но истината е, че системата на американското разузнаване се пропука. Както когато в кухнята има прекалено много готвачи, които на практика не могат да сготвят нищо. Единственият лек срещу този недостатък се оказа Е-програмата.

— Е-програмата? — вдигна вежди Мишел. — Може би това „Е“ означава Едос?

— Не — усмихна се Пол. — Буквата обозначава Еклесиаст.

— Като в Библията? — подхвърли Шон.