Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Искате да кажете, че ще дойдат моите приятели разузнавачи от всички останали страни, които са в лоното на християнството? Надявам се, че сте поканили и ирландците.
— Да, поканих ги. Най-добре всичко да бъде съвсем неофициално, за да не си мислят нашите домакини, че ги обиждаме.
— Но ние наистина ги обиждаме. Да не мислите, че ако ме бяха изритали от Англия или Ботсуана, щях да дам каквото и да е парти?
— Ами от гледна точка на протокола…
— Къде е барът?
— В оня ъгъл, ей там. Поканил съм и журналисти — около трийсетина, и техните половинки. Повечето от тях ще се
— Добре обмислено.
— Обясних всичко това на госпожица Роудс и тя го прие с разбиране.
— Какво се очаква от мене — да скърбя и да се покая ли?
— Не, просто това ми е работата.
— А сега мога ли да отида вече при бара?
— Бих искал да се възползвам от възможността да изразя своите най-добри пожелания към вас и възхищението си от работата, която свършихте тук.
— Благодаря. Аз…
— Това бе най-доброто, което можеше да се направи при създалите се обстоятелства. — И той махна с ръка към залата.
— Вижте, не са ме хванали да шибам някой милиционер. Просто ме хванаха да шпионирам. Не е голяма…
— Посланикът и съпругата му също ще се появят, но няма да се задържат дълго, защото имат и друг ангажимент.
— Пиян ли сте?
Мартиндейл се ухили и лицето му се разкриви.
— Пийнах няколко.
Холис се засмя. Мартиндейл го хвана под ръка.
— Елате с мен.
Холис бе отведен в предната част на залата за приеми, където имаше подиум и катедра с микрофон на нея. До едно пиано се беше изправил квартет музиканти любители. Холис се сети, че навремето това пиано бе в официалното жилище на посланика и някакви вандали го бяха раздрънкали няколко часа преди представлението на Владимир Фелтсман — известен пианист, еврейски дисидент. КГБ бе силно заподозрян и Алеви изпрати копие от сметката за поправка на пианото до Лубянка. Някакъв мръсник оттам им изпрати следния отговор: „Чекът е в пощенската кутия.“
Холис се качи на подиума. Лиза го последва, придружена от секретарката на Мартиндейл. Двамата си размениха леки усмивки.
Мартиндейл кимна към оркестъра и те изсвириха няколко акорда, които привлякоха вниманието на всички присъстващи. Мартиндейл почука с пръст по микрофона и заговори:
— Дами и господа, благодаря ви, че дойдохте на това мило тържество. Да ви представя виновниците за нашето събиране — полковник Сам Холис и госпожица Лиза Роудс.
Последваха ръкопляскания и Холис видя доста глуповати усмивки. Очевидно всички бяха във весело настроение.
— Длъжен съм да ви припомня — каза Мартиндейл, — че тази зала не е обезопасена и че всичко, което казвате, се подслушва от сградата отвъд улицата. Така че ви съветвам да внимавате какво говорите, да не подмятате обидни забележки по адрес на нашите домакини и да не забравяте, че експулсирането на полковник Холис и госпожица Роудс е голям позор за всички нас.
Някои в залата се подсмихнаха.
Мартиндейл се протегна назад, измъкна иззад катедрата две парчета син сатен, разгъна ги и ги вдигна във въздуха. Всички се изсмяха. Холис видя, че това бяха две от ония ленти, с които се препасват посланиците при определени случаи. Тези естествено бяха фалшиви. На тях с лъскави червени букви бе написано: „Персона нон грата“.
Лиза затисна устата
Мартиндейл се обърна към тях и съвсем тържествено, както изискваше церемонията, препаса лентите през гърдите им. После обясни по микрофона:
— За сведение на дипломатите, които не знаят латински, „персона нон грата“ означава „човек, който не прекланя глава“.
Лиза пошушна на Холис:
— Страшно съм изненадана.
— Благодари се, че Мартиндейл не ти закачи някоя алена буква „П“*.
[* Прави се аналогия с романа „Алената буква“ от американския писател Натаниел Хоторн 1804–1864, в която буквата „П“ е символ на прелюбодеяние. — Б.пр.]
— На мене ли трябва да я закачи? Ами на тебе?
Мартиндейл обяви:
— Преди да започнем с музиката и танците и най-вече преди да се появи посланикът със своята съпруга, ще дам думата за благодарствени речи и поднасяне на награди. Бих искал да ви представя другаря Владимир Слизистмиш, който ще поднесе първата награда.
Хората, които разбираха руски, се изсмяха, като чуха думата, която означаваше „слизест, лигав“.
В залата влезе един от младите консулски съветници — Гари Уорник, облечен в кафяв костюм, който му бе с няколко номера по-голям. Косата му бе зализана назад, на ризата му бе нарисувана червена вратовръзка и беше бос. В залата избухна силен смях.
Уорник се качи на подиума, целуна почти във въздуха Холис по двете бузи, после удостои Лиза с дълга целувка по устата. Холис помисли, че вечерта ще бъде дълга и отегчителна.
Уорник се обърна към публиката:
— Другарю Американска свиня, благодаря, че мене тук поканил. Сега аз поднесе награда на полковник Холис.
Мартиндейл отведе Холис до подиума, а Уорник започна с гръмкия си глас:
— Полковник, по заповед на централния комитет аз вас награждава за системно неизпълнение ваша норма с орден „Лимон“. — Уорник окачи около врата на Холис червена панделка, на която висеше една круша, и поясни: — Съжалявам, няма лимони.
— Разбирам.
Всички започнаха да ръкопляскат. Уорник направи знак на Лиза да се качи на подиума.
— А вас, сексапилна дамо, по заповед на централния комитет аз награждава с медал „Социалистическа погача“, защото вие цяла година спали в килер. — Уорник бръкна в сакото си и извади още една червена панделка, на която бе закачен червен пластмасов будилник. — Това вас събуди, когато вие трябва напуска наша страна.
— За мен беше чест да изпълня дълга си — отговори Лиза.
Уорник се възползва от възможността да я целуне още веднъж страстно по врата.
Гостите, които и по време на шоуто продължаваха да си пийват, започнаха да подвикват и да свиркат.
Уорник изрева:
— Тишина, другари! Тук ние върши сериозна работа. — Той извади два листа от джоба си и се обърна към Холис и Лиза. — Ето това — две путевки карти за почивка — за 5-годишен престой в ГУЛАГ в Сибир, който вие избере по ваше желание. Отделни стаи.
Из залата се разнесе хихикане.
Уорник направи няколко сухи забележки и продължи:
— А сега аз има удоволствие да покани на подиум велик американски дипломат, велик държавник, голям приятел на съветските народи, миролюбец, конте със скъпи обувки — другаря Чарлз Банкс.