Соломоново решение
Шрифт:
— Не и този път, Джил. Само да подпишем договора и ти ще определиш десет дни. Тогава ще те заведа някъде, където е малко по-топло от Санкт Петербург.
Дик седеше мълчаливо в колата и прехвърляше наум всичко, което имаше да свърши до следващото си пътуване до Русия. Когато Стан мина през портата от ковано желязо и спря пред внушителната сграда в неоджорджиански стил, Дик вече беше подредил задачите в главата си. Изскочи от колата и изтича в къщата, като остави шофьорът да свали куфара и чантата, а икономът му да разопакова нещата. Изненада се, че жена му не го чака на площадката на стълбището, за
Бързо влезе в стаята си, свали дрехите, които остави на купчина на пода, и влезе в банята, за да измие час по-скоро мръсотията от Санкт Петербург и „Аерофлот“.
Навлече спортни дрехи и провери в огледалото как изглежда. Косата му бе започнала да побелява преждевременно и макар все още да можеше да прибере корема си, знаеше, че е добре да свали няколко килограма — само една дупки на колана, — веднъж да подпишат договора и да му остане малко време, обеща си той. Слезе в кухнята и поръча на готвачката да му приготви салата, след което влезе в дневната и взе вестник „Таймс“, за да прегледа заглавията. Нов лидер на торите, нов лидер на либералните демократи, а сега и Гордън Браун — избран за лидер на лейбъристите. Никоя от политическите партии нямаше да се яви на следващите избори с предишния си лидер.
Телефонът иззвъня и Дик вдигна поглед. След това отиде до бюрото на жена си и вдигна слушалката. Обаждаше се Джил.
— Събранието на борда е в десет часа следващия четвъртък, уговорих и среща със Сам Коен утре в осем в неговия офис. — Дик извади химикалка от вътрешния джоб на блейзера си. — Изпратих имейл до всеки член на борда, за да ги предупредя, че събирането е важно — добави тя.
— В колко часа каза, че е срещата ми със Сам?
— В осем часа в неговия офис. Трябва да е в съда в десет.
— Добре — Дик отвори чекмеджето на жена си и извади първия лист хартия, който му попадна, и написа: Сам, офиса му, 8. Четв. Съвещ. на борда, 10. — Чудесна работа, Джил. Направи ми резервация за „Гранд Палас Хотел“ и прати имейл на министъра, за да му кажеш кога пристигам.
— Вече пратих — отговори Джил. — Освен това резервирах билет за полета до Санкт Петербург в неделя следобед.
— Чудесно. Ще се видим утре в десет. — Дик остави слушалката и се запъти към кабинета си широко усмихнат. Всичко вървеше по план.
Когато стигна до бюрото си, прехвърли току-що получената информация в своя бележник. Канеше се да хвърли листа в кошчето, когато реши да провери дали нещо важно не беше записано на него. Разгърна го и видя, че това е писмо, което зачете. Усмивката му премина в смръщване много преди да е стигнал до последния параграф. Отново изчете текста, този път по-внимателно.
Уважаема госпожо Барнзли,
С настоящето потвърждавам времето на срещата ни в нашия офис в петък, 30 април, когато се надявам да продължим нашия разговор по въпроса, който повдигнахте пред мен миналия вторник. Тъй като си давам сметка за сложността на Вашето решение, поканих и нашия старши партньор да присъства на разговора ни.
И двамата с нетърпение очакваме срещата си с Вас на 3-ти.
Искрено
Дик мигом вдигна телефона на бюрото си и набра номера на Сам Коен, надявайки се, че не си е тръгнал още. За щастие го завари в кабинета му и попита направо:
— Чувал ли си нещо за адвокат Андрю Симъндс?
— Единственото, което знам за него, е, че се занимава с разводи.
— Разводи ли? — изненада се Дик и тъкмо тогава чу свистене на автомобилни гуми по настланата с чакъл пътека към дома им. Надникна през прозореца и видя как жена му слиза от своя фолксваген. — Ще говорим утре в осем, Сам. Очевидно договорът с руснаците няма да е единствената ни тема.
Шофьорът остави Дик пред офиса на Сам Коен на Линкълн Ин Фийлд няколко минути преди осем на следващата сутрин. Старшият партньор в адвокатската фирма стана да посрещне своя клиент. Посочи с жест удобния стол срещу бюрото си.
Дик бе отворил куфарчето си с документи още преди да седне. Извади писмото и го подаде на Сам. Юристът го прочете внимателно и едва тогава го остави на бюрото си.
— Мислих си снощи за твоя въпрос — започна той. — Говорих дори с Ана Рентоул, партньор при нас, специалист по разводите. И тя потвърди, че Симъндс се занимава най-вече с брачни спорове, ето защо със съжаление трябва да ти кажа, че ще ти задам няколко много лични въпроса.
Дик кимна безмълвно.
— Обсъждали ли сте някога с Морийн темата развод?
— Никога — категоричен беше Дик. — Караме се от време на време, но какво друго свързва двама души след повече от двайсет години брак?
— Нищо повече?
— Само веднъж ме заплаши, че ще ме напусне, но беше отдавна. — Дик замълча, преди да продължи. — Изненадва ме единствено фактът, че не е говорила с мен, преди да се консултира с адвокат.
— Нищо необичайно не виждам — каза Сам. — Половината съпрузи, на които връчват призовка за бракоразводно дело, твърдят, че са съвършено неподготвени.
— Очевидно и аз попадам в тази категория — призна Дик. — Какво да правя?
— Преди да получиш известие в писмена форма, не можеш да направиш нищо съществено. И не мисля, че ще спечелиш каквото и да било, ако пръв повдигнеш въпроса. Безпредметно е. Какво основание може да има, за да иска развод.
— Според мен — никакво.
— Имаш ли любовница?
— Лек флирт със секретарката ми, но е ясно, че това няма да доведе до нищо. Естествено, тя си мисли, че е сериозно, но смятам да я сменя, щом подпишем договора за тръбопровода.
— Значи все пак сделката ще се осъществи — отбеляза Сам.
— Да, и точно затова исках да се видим по спешност — обясни Дик. — Трябва да съм в Санкт Петербург на шестнайсети май, когато двете страни ще подпишат окончателния договор. — Той замълча за миг. — Ще присъства и президентът Путин.
— Поздравления — рече Сам. — И какво ще ти донесе това?
— Защо питаш?
— Защото може би не си единственият, който се надява сделката да се осъществи.
— Около шейсет милиона… — с известно колебание отговори Дик. — За фирмата.