Соломоново решение
Шрифт:
— Естествено — отговори Дик, — и очаква с нетърпение да се запознаете.
— Аз също — рече министърът. — Починете си добре тези два дни, защото в понеделник ни очаква важна стъпка. Президентът ще пристигне със самолета си утре вечер и ще присъства на подписването.
— В десет часа в Зимния дворец, нали?
— В десет — повтори Ченков. — Ще бъдем при вас в хотела в девет. Обикновено взимаме разстоянието за половин час, но не бива да рискуваме да закъснеем точно в този ден.
— Ще те чакам във фоайето — обеща Дик. — До понеделник тогава. —
Морийн простря дълга копринена нощница върху леглото и кимна усмихната в знак на съгласие. След това прибра празния си куфар в гардероба. Дик пъхна малка бутилка „Евиан“ в джоба на сакото си и тръгна с жена си надолу към ресторанта.
Оберкелнерът ги отведе до тиха маса в ъгъла и щом гостите се настаниха, той им подаде по едно меню. Морийн се скри зад обвитата в кожа корица и започна да чете, което даде възможност на Дик да извади бутилката от джоба си, да развие капачката и да налее от водата в чашата на жена си.
Щом поръчаха, Морийн започна да преговаря плана им за следващия ден.
— Мисля, че трябва да започнем с Ермитажа, и то рано сутринта. Ще направим почивка за обяд, а после до вечерта ще обикаляме Летния дворец.
— А кога ще видим кехлибарената колекция? — попита Дик и доля още вода в чашата й. — Нали не биваше да я пропускаме?
— Оставила съм я за неделя, заедно с Руския музей.
— Излиза, че организацията ти е готова — отбеляза Дик, докато келнерът поставяше чиния борш пред жена му.
Докато се хранеха, Морийн разказваше за съкровищата, които възнамеряваше да разгледат в Ермитажа. Когато дойде време да плащат, Морийн вече беше изпила цялата бутилка.
Дик пусна празното шише в джоба си. Когато се прибраха в апартамента, той отново го напълни от чешмата и го остави в банята.
След това се съблече и си легна, а жена му продължи да чете справочника за града.
— Много съм изморен — отбеляза Дик, — трябва да е от часовата разлика. — Обърна се с гръб към нея и само тайно се молеше тя да не съобрази, че в Англия е едва осем вечерта.
Дик се събуди на другата сутрин изгарящ от жажда. Погледна празната бутилка „Евиан“ на шкафчето до главата си и се сети. Стана и отиде до хладилника, откъдето си взе опаковка портокалов сок.
— Ще ходиш ли във фитнес залата тази сутрин? — попита той сънената Морийн.
— Имам ли време?
— Разбира се. Ермитажът отваря едва след десет, а причината да отсядам в този хотел е тъкмо заради фитнес залата.
— А ти?
— Трябва да проведа няколко телефонни разговора, за да се уверя, че всичко е готово за понеделник.
Морийн се измъкна от леглото и изчезна в банята, което даде достатъчно време на Дик да долее чашата й и да напълни отново празната
След няколко минути тя излезе от банята, погледна часовника си и облече спортния си екип.
— Ще се върна след около четирийсет минути — информира го тя, докато завързваше спортните си обувки.
— Не забравяй да си вземеш вода — посъветва я Дик и й подаде една от големите бутилки до прозореца. — Може във фитнес залата да нямат подръка.
— Благодаря ти — рече жена му.
Дик се опитваше да познае по израза на лицето й дали не е бил прекалено грижовен.
Влезе, за да си вземе душ, докато тя спортува. Излезе след малко и с радост установи, че денят е слънчев. Облече обикновени панталони и блейзер, но преди това провери дали камериерката не беше сменила бутилките, докато е бил в банята.
Поръча по телефона закуска, която пристигна няколко минути след завръщането на Морийн, стиснала под мишница полупразната бутилка „Евиан“.
— Как мина долу? — попита той.
— Криво-ляво — отговори жена му. — Чувствам се някак неспокойна.
— Сигурно е от часовата разлика — предположи Дик и се настани на отсрещната страна на масата. Наля на жена си вода, а на себе си портокалов сок и разгърна броя на „Хералд Трибюн“, който бе започнал, докато чакаше жена му да се облече. Хилари Клинтъи бе заявила, че няма да се кандидатира за поста президент, което според Дик бе сигурен знак, че ще го стори, особено след като бе направила изявлението, застанала до мъжа си.
Морийн излезе от банята, загърната в хавлия на хотела, и се настани срещу съпруга си.
— Добре е да вземем бутилка с „Евиан“, докато обикаляме Ермитажа — рече тя. Дик погледна над вестника. — Момичето във фитнес залата ме предупреди за нищо на света да не пием вода от чешмата.
— О, да, трябваше да ти кажа — небрежно подхвърли Дик, докато тя прибираше една бутилка от тези до прозореца в чантата си. — Не може все да внимаваме.
Дик и Морийн минаха през входната врата на Ермитажа няколко минути преди десет и се озоваха пред дълга опашка от посетители, които чакаха да влязат. Редицата се виеше по огрения от слънцето и покрит с едри павета двор. Морийн отпиваше от бутилката всеки път, когато решеше да разгърне пътеводителя. Беше близо единайсет без двайсет, когато стигнаха касата за билети.
— На всяка цена трябва да видим „Наведено момче“ на Микеланджело, „Мадоната с младенеца“ на Рафаел и „Мадона Беноа“ на Леонардо.
Дик се усмихна в знак на съгласие, въпреки че изобщо не се интересуваше от старите майстори.
Докато се изкачваха по широкото мраморно стълбище, разгледаха няколко великолепни скулптурни фигури, монтирани в специални ниши. Дик бе изненадан колко просторна и голяма е сградата на прочутия Ермитаж. Няколко пъти бе идвал в Санкт Петербург през последните три години, но бе виждал сградата само отвън.