Сянката на Бога

Кейс Джон

— В старите традиции. В тридентинската меса…

— Службата на латински — поясни Бепи.

— При която свещеникът е с гръб към конгрегацията — допълни Масина. — След Ватикана–2 свещеникът вече гледа към нея и проповядва на местния език.

— Това важно ли е? — попита Ласитър.

— Въпрос на живот и смърт! — заяви Масина.

— Всъщност — намеси се Бепи — по-скоро става дума за живота след смъртта. — Масина потвърди остроумната забележка с отсечено кимване.

— Значи „отхвърлят всичко“. По-конкретно?

Двамата италианци отговориха в синхрон:

— Ватикана–2.

Ласитър

допи на една глътка остатъка от еспресото си и се наведе напред:

— Вижте, когато опира до вярата, няма такова нещо като глупав въпрос. Така че… какво е „Ватикана–2“? Искам да кажа, че на мен ми звучи като „Теория на относителността“ — всички са го чували, но никой не…

— Повратна точка — обясни Бепи.

— Или бомба — поправи го Масина. — Която едва не разкъса Църквата на парчета. Може би малко драматизирам нещата. По-скоро става дума за събор, за среща на католическите водачи от всички краища на света, за да се модернизира — някои биха казали „либерализира“ — Църквата. Традиционалистите се обявиха срещу повечето от предлаганите реформи. Така те създадоха свои асоциации и групи от рода на „Умбра Домини“ или „Легионът на Христос“. Във Франция се появи архиепископ Льофевр.

Бепи погледна Ласитър.

— Изглеждаш ми объркан.

— Може би, за да разбере всичко това, човек трябва да е католик.

— Може би — каза Масина. — Но не е задължително. Някои от тези хора са… неуправляеми. Те заявяват, че папата е Антихрист. Наричат вернакуларнатамеса… „черна меса“. — Ласитър се усмихна. — И са напълно сериозни! И способни на всичко!

— А „Умбра“?

— „Умбра“ са най-лошите. В началото бяха много шумни и ние мислехме, че ще се стигне до схизма. Предполагахме, че ще ги отлъчат, но изведнъж те… млъкнаха. Постигнаха се споразумения… направиха се компромиси. Сега проповядват на латински, мъжете и жените се молят отделно, имат собствени училища.

— Ватикана не иска схизма — подчерта Бепи.

— А за тях е по-добре да останат в лоното на Църквата. Но дори и при това положение на нещата пресата продължава да ги нарича „католическите Хизбула“. Вижте…! — Масина бръкна в ученическото си куфарче и извади от него някаква брошура: — Вижте това! Донесох го специално за вас… „Crociata Diecima“!

Ласитър хвърли поглед на брошурата. Беше същата, която бе видял в стаята на Грималди на Виа Дженова.

— „Умбра“ ги разпространява с хиляди вече от четири-пет години — обясни Масина. — Това е вербовка… за десетия кръстоносен поход!

— Защо десети?

— Първият от петстотин години насам — поясни Масина, посочвайки брошурата. — Срещу исляма, разбира се. Тези хора твърдят, че Босна е само „ислямско предмостие“. Следователно е дошъл моментът да засвири тръбата за мобилизация. И тук се намесват останалите групи. Като „Салве Каело“. Те всъщност са управлявани от „Умбра“.

— Благотворителният фонд — уточни Ласитър.

Масина махна с ръка на определението.

— Онова, което правят, няма нищо общо с благотворителността. Те вдигнаха до Бихач „бежански лагер“. Само че това по-скоро беше концентрационен лагер, изходна база за

набезите на командосите — срещу мюсюлманите, разбира се. Виждате ли иронията? Тези хора създават предпоставките за бежанци, а после натикват нещастниците в концентрационни лагери! И наистина го направиха — първо за сърбите, след това за хърватите. И все срещу мюсюлманите.

— Значи най-сетне се изясни с какво се е занимавал Грималди в Босна — каза Ласитър. — С „благотворителност“. — Вече му беше ясна и връзката между Грималди и Еглоф.

— Наричат го „мускулест католицизъм“ — обади се Бепи.

— Това е съществено — продължи Масина, чукайки с пръст по брошурата, — защото Ватикана–2 декларира, че всички вероизповедания „са осветлени от Бог“. Вие не сте католик и не можете да го разберете, но… Преди Ватикана–2 да стъпиш в православна черква или храм вместо в катедрала, беше смъртен грях. Изобщо мисълта, че… мюсюлмани, протестанти, всякакви…могат да бъдат осветлени от Бог…и да черпят еднакво от неговата благодат… е-е, това е невероятна промяна в една религия, която не чак толкова отдавна е изгаряла еретиците на клади.

Ласитър кимна, за да покаже, че е разбрал.

— С какво друго се занимават?

— Издателска дейност: книги, брошури, касети. За контрола над раждаемостта, за масонството, за абортите, за хомосексуализма — те заявяват, че хомосексуалистите трябва да бъдат жигосвани.

Ласитър се замисли.

— За колко хора става дума? — попита след малко той.

Масина сви рамене.

— Мисля, че вече са към петдесет хиляди. Може и повече. Най-много са в Италия, Испания, Аржентина… Но има и в Щатите. Дори в Япония. Сини и бели. — Като видя, че Ласитър недоумява, Масина обясни: — В „Умбра Домини“ съществуват две групи. „Белите“ са крайно стриктни: денят започва в църквата, жените скриват косите и телата си. Няма дискусии и увъртания. „Сините“…! Те са по-различни. Те „напускат света“.

— Какво означава това?

— Като монасите са. Само мъжете могат да бъдат „сини“. Полагат обет за бедност и безбрачие…

— Аз лично не съм религиозен — вметна Бепи.

— … и се измъчват.

— Искате да кажете, бичуват се?

Масина пак сви рамене.

— Това е стара традиция, а тези хора са традиционалисти.

— Кажи му за ходенето — намеси се Бепи.

— Какво „ходене“?

— Друга форма на покаяние. В неделя „сините“ получават причастие на колене. Трябва да извървят определено разстояние по този начин — така както е ходил Христос, носейки кръста си към Лобното място. Сигурно… сигурно е болезнено. Заради камъните по площада, гранитните стъпала…

Ласитър отмести поглед и чу гласа на Риордан.

— Фаянсаджия?

— Какво? — стресна се Бепи.

— Един от полицаите беше решил, че Грималди си изкарва хляба като слага плочки… защото не можа да измисли друго обяснение за мазолите по коленете му.

— Ами… ако е бил „син“…

— Кой ръководи всичко това, все пак? Някакъв епископ или…?

Масина се наклони заговорнически към Ласитър и се усмихна.

— Не сте религиозен, нали?