Сянката на Бога
Шрифт:
18.
Ласитър стана, протегна се и погледна през прозореца към Лак Леман. Около всички светлини имаше ореол от мъгла. В далечината някаква яхта бавно се носеше в мрака, обгърната в сияние. Откъм френската страна на езерото се разнесе вой на сирена. Ласитър изведнъж осъзна… че всичко това е много красиво.Истината обаче бе, че не го чувстваше със сърцето си.
Онова, което намираше за възбуждащо и красиво, бе разпечатката по сметката на Грималди. Движението на парите винаги разкриваше нещо и той бе прекарал много време от живота си на детектив
Когато се залови отново със сметката, видя, че през 1992-ра година по нея бяха правени месечни преводи от по хиляда долара. Платецът бе „Салве Каело“ — „благотворителният фонд“ на Еглоф. Вноските бяха продължили близо година, след което бяха спрели. Към края на 1993-та отново бе направено теглене по сметката, редуцирало баланса й до 1 000 швейцарски франка. На този ред Макс Ланг бе поставил звездичка с коментар „задължителен минимум за поддържане на сметката“.
След това не бе имало никакво движение до 4 август 1995-та — датата от известието за превода, което бе изпаднало от паспорта на Грималди. На този ден бяха постъпили $50 000 от сметка в неаполския клон на Банко ди Парма. Отново имаше звездичка, срещу която Макс внимателно бе изписал: Сметка на „Умбра Домини“.
Седмица по-късно, на 11 август, Грималди бе изтеглил цялата сума.
Следователно онова, което Ласитър бе намерил в Чикаго — между двайсет и трийсет хиляди долара, — почти сигурно бе остатъкът от парите на „Умбра Домини“. Замисли се над този факт. Изводът бе, че Грималди е бил нает да свърши някаква работа. Но каква?
Освен това какво можеше да се каже за месечните плащания от 1992–1993-та? Ласитър погледна страниците на паспорта и намери в тях потвърждение на онова, което помнеше: тези преводи съвпадаха с посещенията на Грималди в Сърбия, Хърватия и Босна. Изясняваше се, че този човек бе работил за „Салве Каело“, но оставаше въпросът: какво точно бе правил? Миналото на Грималди нямаше никакво отношение към хуманитарната сфера, а и в думите на Еглоф за ситуацията в Балканския регион не бе прозвучало никакво съчувствие. Как се бе изразил той? „Политически тумор“.
Ласитър вдигна телефонната слушалка и без да откъсва поглед от размитите светлини навън, позвъни на Бепи в Рим. Изчака дълго и миг преди да остави слушалката, в нея се чу някакво изтракване, последвано от неясен шум женско изкискване и единствената дума:
— Pronto?
— Бепи? Обажда се Джо Ласитър.
— А, Джо-о! — Бепи прочисти гърлото си: — Как си?
Ласитър се извини за неудобния час и каза, че спешно се нуждае от информация. После помоли Бепи да научи каквото може за религиозна организация на име „Умбра Домини“ и благотворителен фонд „Салве Каело“.
— Няма проблем — обеща Бепи.
— Но действай внимателно, моля те. Не искам някой да се изплаши.
— Si, si… discrete!
— Чудесно… Можеш ли да го направиш веднага?
— А-а… трябва ли ти писмен отчет?
— Не.
— Окей. Ще организирам обяд с Джани. Той знае всичко за религията! Като ти казвам всичко, разбирай всичко. Всичко, което би могло да те заинтересува. Няма проблем.
— Прекрасно. Утре пристигам в Рим. Ще се срещнем
— Става.
Срещата с Бепи беше на Виа Венето, недалеч от американското посолство, пред едно заведение с маси отвън. Въздухът бе чист и хладен, а отоплителните лампи създаваха уют. Когато Ласитър пристигна, Бепи вече седеше в компанията на Джани Масина — отговарящ за религиозната тематика в списание „Attenzione“.
Ласитър се здрависа със журналиста и бе изненадан от поразяващата му прилика с Джони Карсън. За разлика обаче от клаустрофобичната маниерност на популярния американски водещ, италианецът се държеше подчертано непринудено. Когато Ласитър обясни изненадата си от приликата, журналистът се засмя:
— А, да, „другият Джани“. Нямате представа колко често са ми го казвали. Би ми се искало и финансовото ни положение да е сходно.
— Това се отнася до всички ни.
— Само че неговото е подложено на непрестанен натиск заради маниакалната му страст да се жени толкова често — Масина поклати съжалително глава. — Проблемът на Америка — той въздъхна, — истински големият ви проблем е, че вие, хора, така и не усвоихте изкуството на свободната любов. Естествено, нямам предвид никой конкретно, а още по-малко бих си позволил да говоря за вас — изобщо не ви познавам, — имам предвид Америка! Е, сигурно сте наследствено обременени със склонност към пуританство. Вие вярвате в законите и в развода, ние — в прегрешенията и любовните връзки. — Масина се засмя на собствените си думи, после стана сериозен. — Извинявам се. Позволих си да се пошегувам, а сме се събрали да обсъждаме сериозни неща.
Появи се сервитьорът и всички си поръчаха еспресо.
— Та — започна Масина, след няколко минути общ разговор, — приятелят ми каза, че се интересувате от „Умбра Домини“.
— Много.
Масина се наведе през масата и прошепна:
— Тогава трябва да бъдете крайно внимателен. — После се намръщи, за да събере мислите си. — Те представляват една от възродените религии. Мисля, че имат клон дори в Щатите.
Погледна Ласитър, видя изражението на недоумение върху лицето му и се обърна към Бепи. Двамата размениха няколко фрази на италиански и Бепи с усмивка поясни:
— Онова „възродени“… има предвид „родени отново“.
— Точно така — съгласи се Масина. — Раждат се отново къде ли не. Ситуацията е подобна на онова, което имате в Америка. С Пат Робъртсън. Тези хора казват, че единствената истинска вяра е старата вяра. Разбира се, в Америка групите са предимно протестантски. По правило те основават нови църкви. Тук обаче остават в рамките на Църквата и формират… как му казвате там?… associazioni… — той се замисли и намери термина: — Светски ордени.
— Като доминиканците?
— Не, не като доминиканците. В групи от рода на „Умбра Домини“ духовниците са малцинство. По-скоро са като… не знам думата… — отново двамата с Бепи бързо заговориха на италиански.
— Като Хамас! — вдигна поглед след малко Масина. — Точно така! Можете да ги разглеждате като групировка, която отхвърля всичко… само че католическа! Със стриктен устав. Силна мотивация. Разбира се, все пак говорим за религия, не за политика.
— И в какво вярват тези хора?