Сянката на Бога
Шрифт:
Приготвянето на напитката отне доста време и докато чакаха, Бепи нетърпеливо оглеждаше стаята, хвърляйки по някой поглед и към Ласитър. Около тях цареше пълен хаос, бъркотия с такъв размах и от такъв порядък издаваше невероятно отчаяние. В ъгъла имаше малка пластмасова коледна елха, а на стената до нея бяха окачени огромни художествени фотографии на деца. Навсякъде се търкаляха играчки, натрупани на купчини дрехи, вестници и мръсни съдове. От съседната стая долиташе глупавата музика на компютърната игра „Нинтендо“.
Когато най-сетне им поднесоха напитките
Бепи изрече няколко уводни фрази, при което тя го дари с крехката си усмивка. Пръстите й не спираха да въртят кичур от черната й коса. Бепи жестикулираше и говореше много сериозно. Ласитър долови думата fratello.
Постепенно Анджела се оживи и на свой ред заговори страстно, подчертавайки думите си с енергични жестове. В гласа й звучеше неподправена горчивина, но единственото, което Бепи преведе от цялата тирада, бе:
— Желае да узнае какво е направил този път големият й брат. Вече й е отнел единия апартамент. Сега и този ли иска?
— Нещо не схващам — призна си Ласитър. — За какво говори?
Жената изстреля някаква остра фраза. После въздъхна и на лицето й се появи презрително изражение. Накрая забоде пръст в сърцето си.
— Брат й й е разсипал живота — поясни Бепи.
Последваха няколко скорострелни реплики между двамата.
— Някога Франко бил много щедър — преведе Бепи. — Купил й апартамент в Париоли… там, където бяхме. После, преди около пет години, имал… хм… религиозно откровение.
— Какво имал?
— Станал много религиозен. Взел си обратно апартамента на Анджела. Продал го и пръснал парите за благотворителност. Направил същото и с колата й. Раздал всичко на една религиозна организация и заговорил, че всички трябва да живеят като монаси. После… нищо. Наел си стая в най-скапаното предградие. Тя започнала да се кара с мъжа си, който, естествено, я напуснал. Останала без дом. Пренесла се тук. С bambini.Казва… — гласът на Анджела опасно се извиси, — казва, че благочестивият лайнар е провалил живота й. Твърди, че би било по-добре, ако я бил застрелял. — Бепи пое дълбоко въздух и предложи на Анджела носната си кърпичка.
Ласитър поклати глава. Сестрата на Грималди явно казваше истината или поне това, което смяташе за истина, но очевидно грешеше. Монасите нямат навика да колят децата в леглата им, а след като са положили обет за аскетизъм, е немислимо да се разхождат по света с $20 000, скрити във фалшивото дъно на пътната им чанта. Така поне мислеше Ласитър. Но вместо това каза:
— Предай й, че се опитвам да разбера каква връзка може да има между брат й и моята сестра. Кажи й, че името на сестра ми е… беше… Кати Ласитър.
Нова разгорещена дискусия. Ласитър разпозна думите „Stati Uniti“,но жената явно нямаше идея и уверено поклати глава.
—
— Кажи й, че „благочестивият лайнар“ е убил сестра ми и малкия й син — настоя Ласитър. — Съобщи й, че го търсят за убийство.
Последвалата дискусия се състоеше от експлозивни прояви на скептицизъм. Очите на Анджела се стрелкаха към тавана и обратно към пода, а главата й не спираше да се върти в знак на несъгласие. Non e possibile. Fantastico.Жената завърши, събирайки ръце като за молитва, и извъртя очи като в картина на Гоя.
— Казва, че Франко наистина бил корав мъж в миналото… много корав… но онова, което казваш…? То просто не е възможно.
— Защо?
— Защото той бил… истински монах, твърди тя. Поел обет за безбрачие, за бедност. Той… хм… — Бепи отвори кавички с пръст във въздуха, за да цитира дословно — … „шлифова душата си“. Живее в друг свят. Вече не се грижи дори за любимата си бедна сестричка. Казва, че Бог щял да се погрижи за всички. — Бепи сви изразително рамене. — Казва, че бъркаш. — Жената обаче имаше да допълни още нещо, което бе не по-малко емоционално. — Той не може да убие никого — преведе Бепи последните й думи. — Не е възможно, понеже това би го пратило в Ада. Казва, че брат й е „шибан светец“ — цитирах буквално — и че той… тази дума не я знам… се удря за нечисти мисли.
— Бичува се?
— Да! Бичува се дори за малки прегрешения… така че за голям грях… смъртен грях… това, естествено, е немислимо.
Повече нямаше какво да си кажат. Анджела погледна часовника си и стана, за да покаже, че разговорът им е приключил. Размениха си многословни благодарности — за саксията и за лимонадата, — а после Бепи и Ласитър се озоваха отново на неприветливата улица.
— Какво мислиш? — попита Бепи, докато вървяха към колата.
Ласитър мислеше за разписката за банковия превод, изпаднала от паспорта на Грималди.
— Питам се — отговори той — защо човек като Грималди, поел обет за бедност, ще има сметка в швейцарска банка.
17.
Двамата с Бепи си стиснаха ръцете на сбогуване пред „Хаслър“.
Още в колата се бяха споразумели, че Бепи — който се бе съгласил да бъде все така discreto — ще приключи вместо Ласитър с няколкото останали неясноти. Една от задачите му бе да се свърже с разпръснатите членове на семейство Грималди, включени в списъка на Държавния департамент. Не беше изключено те все пак да поддържат връзка един с друг.
Ласитър обаче имаше намерение да лети за Швейцария на следващата сутрин, разбира се, ако съумееше да си направи резервация.
— Не ми казвай, че искаш да провериш банковата сметка на Грималди — шокира се Бепи. — Защото, нали знаеш, те са…! — И той поклати глава, за да покаже колко безсмислено е да се надява човек да научи нещо от швейцарците.
— Естествено, не — отговори Ласитър, но не беше напълно откровен. — Грималди е притежавал къща и там.