Тай-пан

Клавел Джеймс

Детето се разплака жално, но никой не го чу, докато те се гледаха в очите.

— Забрави да кажеш единствената истина, Сара. Цялото ти огорчение идва от това, че се омъжи не за този брат, когото искаше. И затова превърна живота на Роб в ад.

Струан отвори вратата и излезе.

— Мразя истината — изхълца Сара в обгърналата я пустота.

* * *

Струан се отпусна мрачно на стола в канцеларията си. От една страна, изпитваше омраза към Сара, от друга страна, я разбираше и се боеше

от клетвата ай.

— Наистина ли смуча кръвта на другите — помисли гласно, без да иска. Погледна портрета на Мей-мей. — Да, предполагам, че е така. Не е ли правилно това? А те не ми ли смучат кръвта? През цялото време? Кой греши, Мей-мей? И кой е прав?

Спомни си за Аристотел Куанс.

— Варгас!

— Да, сеньор.

— Как се справя мистър Куанс?

— Много е тъжен, сеньор. Много тъжен.

— Изпратете го тука, моля.

След малко на вратата се появи Куанс.

— Влез, Аристотел. Затвори вратата.

Куанс направи както му казаха, после се приближи и застана жално пред бюрото.

Струан заговори бързо.

— Аристотел, нямаш време за губене. Измъкни се бързо от фабриката и тичай на пристанището. Там те чака сампан. Качвай се на борда на „Калкута махараджа“. Ще отпътува след няколко минути.

— Какво, тай-пан?

— Организирал съм помощ, приятелю. Като се качиш на борда на кораба, вдигни голям шум — махай с ръце и викай, щом като напуснеш пристанището. Нека всеки разбере, че си на борда на „Калкута махараджа“.

— Бог да те благослови, тай-пан. — В очите му загоря отново весела искрица. — Но аз не искам да напускам Азия. Не мога да замина.

— В сампана има дрехи на кули. Можеш да се промъкнеш тайно в лорчата, която е извън пристанището. Подкупих екипажа, но капитанът не знае, така че пази се от него.

— Триста фойерверки! — В миг сякаш Куанс порасна. — Но… но къде ще мога да се крия след това? В Тай Пинг Шан ли?

— Очаква те мисис Фордъринджил. Уредих ти там престой от два месеца. Но ми дължиш парите, които платих за теб, по дяволите!

Куанс метна ръце около врата на Струан и нададе вик, който бе мигновено прекъснат:

— Внимавай, за бога. Ако разбере Морийн, ще превърне живота ни в ад и после никога няма да си замине оттук.

— Вярно — прошепна дрезгаво Куанс и се втурна към вратата. После изведнъж спря. — Пари! Ще ми трябват пари. Можеш ли да ми отпуснеш малък заем, тай-пан?

Струан вече държеше малка кесийка със злато.

— Ето ти сто гвинеи. Ще ги прибавя към сметката ти.

Кесийката изчезна в джоба на Куанс. Аристотел прегърна Струан още веднъж и изпрати въздушна целувка към портрета над камината.

— Десет портрета за най-красивата Мей-мей. С десет гвинеи по-евтино от обичайната ми цена, кълна се! О, безсмъртни Куанс! Обожавам те! Свободен! Божичко, свободен!

* * *

Мей-мей разглеждаше нефритената гривна. Приближи

я до светлината, която струеше през отворения илюминатор, и придирчиво я огледа. Нямаше грешка — върху нея бяха тънко гравирани стрела и йероглифи, които означаваха: „надежда крилата“.

— Красива изработка — каза тя на мандарин.

— Благодаря, най-върховна от върховните — отговори Гордън Чен на същия език.

— Да, много е красива — каза Мей-мей и му я върна.

Той взе гривната, порадва й се за момент, но не я постави обратно на китката си. Вместо това я метна сръчно през илюминатора и я проследи, докато изчезна под водата.

— Щях да бъда поласкан, ако я бяхте приели като подарък, Върховна. Но някои подаръци принадлежат на тъмното море.

— Вие сте много умен, сине мой — каза тя, — но аз не съм Върховна дама, а само държанка.

— Татко няма жена. Следователно вие сте неговата Върховна от върховните.

Мей-мей не отговори. Тя бе силно изненадана от това, че пратеникът се оказа Гордън Чен. Независимо от нефритената гривна, реши да бъде много предпазлива и да говори с недомлъвки, в случай че е попаднал на нея случайно. Знаеше, че и Гордън Чен щеше да бъде предпазлив и да говори с недомлъвки.

— Ще пиете ли чай?

— Не бих искал да ви притеснявам, майко.

— Не ме притеснявате — каза тя.

Мей-мей отиде в другата каюта. Гордън Чен я последва, възхитен от красотата на походката й и от мъничките й краченца. Главата му бе замаяна от ухайния парфюм. „Обичал си я от първия миг, когато я видя — каза си той. — В известен смисъл тя е и твое създание, защото ти я научи на варварския език и на варварските мисли.“

Той благославяше своя джос, че тай-панът е негов баща, когото толкова много уважава. Знаеше, че ако не беше така, любовта му към Мей-мей нямаше да остане синовна. Поднесоха чай и тя освободи Лим Дин. Но за благоприличие накара А Сам да остане. Знаеше, че момичето няма да разбере сучоския диалект, на който продължи да разговаря с Гордън Чен.

— Стрелата може да се окаже опасна.

— Да, Върховна, ако попадне в лоши ръце. Интересувате ли се от стрелба с лък?

— Когато бяхме малки, аз и брат ми пускахме хвърчила. Веднъж стрелях с лък и много се уплаших. Но мисля, че понякога една стрела може да бъде дар от боговете и да не е опасна.

Гордън Чен помисли малко и каза:

— Наистина така е. Например ако попадне в ръцете на човек, умиращ от глад, който се прицелва в дивеч и после улучва целта.

Ветрилото й потрепна красиво. Радваше се, че разбра начина му на мислене, а това означаваше, че информацията ще бъде предадена много по-лесно и забавно.

— Такъв човек ще бъде особено предпазлив, ако има само един шанс да улучи целта.

— Вярно е, Върховна. Но умният стрелец има запас от много стрели. — „Какъв ли ще е дивечът?“ — помисли си той.