Тай-пан
Шрифт:
— От кого?
— От баща ми.
— Не знам нито вашето име, нито това на баща ви, а аз имам добра памет за имена, пусто да остане!
— Аз не се казвам Роджър Блоър, сър. Това е просто псевдоним — за безопасност. Баща ми е в Парламента. Почти съм сигурен, че вие сте тай-панът. Но преди да ви дам сведенията, трябва да съм абсолютно сигурен.
Струан измъкна кинжала от десния си ботуш и повдигна левия си крак.
— Изтеглете ботуша — каза той застрашително. — И ако сведенията не са от изключителна важност, ще изрежа инициалите си на челото ви.
— В такъв случай, предполагам, поставям живота си на карта. Живот срещу живот.
Той издърпа ботуша, въздъхна от облекчение и седна, разтреперан.
— Казвам се Ричард Крос. Моят баща е сър Чарлс Крос, член на Парламента от Чафънт Сейнт Джайлс.
Струан два пъти се беше срещал със сър Чарлс преди години. По това време сър Чарлс беше дребен провинциален благородник, страстен поддръжник на свободната търговия и на значимостта на търговията с Азия, добре приеман в Парламента. През годините Струан го беше поддържал финансово и никога не съжали за тази инвестиция. Навярно е за ратификацията,
— Защо не казахте веднага?
Крос уморено потри очи.
— Може ли нещо за пиене, ако обичате?
— Грог, бренди, шери — налейте си.
— Благодаря, сър. — Крос си сипа малко бренди. — Благодаря. Извинете, но съм малко… малко уморен. Баща ми ми каза да внимавам — да използвам чуждо име. Да говоря само с вас, а ако сте мъртъв, с Роб Струан. — Той разкопча ризата си и отвори една кесия, която бе завързана през кръста му. — Той ви изпраща това. — И протегна към Струан зацапан плик с много печати. После седна.
Струан взе плика. Бе адресиран до него. Датата бе 29 април, Лондон. Рязко погледна нагоре и гласът му прозвуча хрипкаво.
— Вие сте лъжец! Не е възможно да сте стигнал тук толкова бързо.
Та това е само от преди шестдесет дена…
— Да, така е, сър — отвърна небрежно Крос. — Направих невъзможното — нервно се засмя. — Татко почти няма да ми прости.
— Никой не е изминавал това разстояние за шестдесет дни. Каква игра играете?
— Тръгнах във вторник, на 29 април. С пощенската кола Лондон Дувър. Пощенският кораб за Кале щеше да тръгне почти под носа ми. Пощенска кола до Париж и после — до Марсилия. Хванах френския пощенски кораб към Александрия почти на косъм. По суша стигнах до Суец благодарение на отличните служби на Мехмет Али баща ми го е срещал веднъж — и оттам до Бомбай с пощата. Три дена гних в Бомбай и тогава ме споходи страхотен късмет. Успях да си купя разрешение да пътувам с един клипер за опиум до Калкута. После…
— Кой клипер?
— „Флаинг уич“ на „Брок и Синове“.
— Продължавайте — каза Струан, като веждите му се вдигаха все повече.
— Продължих с кораб на Остиндийската до Сингапур. С „Принца на Бомбай“. После — никакъв късмет. Не се предвиждаше кораб към Хонконг седмици наред. И тогава — невероятен шанс. Убедих да ме вземат на един руски кораб — ей онзи там — каза Крос, като посочи през прозорците на кърмата. — Това беше най-големият от всички рискове, но беше единствената ми възможност. Дадох на капитана и последната си гвинея. Предварително. Мислех, че сигурно ще ми прережат гърлото и ще ме хвърлят зад борда веднага щом излезем в открито море, но това беше последната ми възможност. Всъщност дните са петдесет и девет, сър — от Лондон до Хонконг.
Струан стана, наля още едно питие на Крос и едно голямо за себе си. Да, наистина е възможно, помисли си той. Невероятно, но възможно.
— Знаете ли какво пише в писмото?
— Не, сър. Поне знам само това, което се отнася до мен.
— И какво е то?
— Татко пише, че съм развейпрах, непрокопсаник, комарджия и луд по конете — отвърна Крос с обезоръжаваща откровеност. — Че затворът Нюгейт е издал заповед за задържането ми заради дългове. Че ме предоставя на вашето великодушие и се надява, че ще сте в състояние да намерите приложение на моите „таланти“ — каквото и да е, стига да ме държи далеч от Англия и от самия него до края на живота му. И че изпраща залога на облога.
— Какъв облог?
— Пристигнах вчера, сър. На 28 юни. Синът ви и много други са свидетели. Може би трябва да прочетете писмото, сър. Уверявам ви, че баща ми никога не би се обзалагал с мен, ако новините не са от „изключителна важност“.
Струан отново провери печатите и ги разчупи. Писмото гласеше:
Уестминстър, 11 часа вечерта на 28 април 1841 г.
Уважаеми мистър Струан,
Току-що тайно се запознах с донесението на външния министър лорд Кънингтън, изпратено вчера до Почитаемия Уилям Лонгстаф, Пълномощен представител на Нейно Величество в Азия. В донесението, между другото, се казва: „Вие не се подчинихте и пренебрегнахте моите указания и очевидно се отнасяте към тях твърде пренебрежително. Явно сте решили да уреждате делата на правителството на Нейно Величество както ви хрумне. Вие нагло не зачитате инструкциите, че пет или шест китайски пристанища на континента трябва да станат достъпни за интересите на британската търговия и че там трябва да бъдат установени дипломатически канали за постоянно, че това следва да бъде решено експедитивно, като се отдаде предпочитание на пътя на преговорите, но ако те се окажат невъзможни, да бъдат използвани силите, изпратени точно за тази цел и при значителни разходи. Вместо това, вие се договаряте за някаква мизерна скала, където едва ли има и една къща, с напълно неприемлив договор, като в същото време — ако трябва да се вярва на съобщенията на военния флот — непрекъснато злоупотребявате с флота на Нейно Величество под ваше разпореждане. Хонконг никога и по никакъв начин няма да се превърне в търговска база на Азия — не повече от Макао. Абсолютно отхвърлихме Договора от Чуенпи. Предстои да пристигне вашият заместник, сър Клайд Уолън, уважаеми господине. Вярвам, че ще бъдете така любезен да предоставите задълженията си на вашия заместник, господин К. Мънси, веднага щом получите настоящото донесение и ще напуснете Азия с фрегатата, изпратена за тази цел. Явете се на доклад в моето ведомство веднага щом ви се удаде «случай.» Не знам какво да правя…“
„Невъзможно! Невъзможно е да наредят такава отвратителна, гнусна, тъпа, гадна, невероятна грешка!“, помисли Струан. Продължи да чете:
„… Не знам какво да правя. Не мога да предприема нищо, докато информацията не бъде официално оповестена в Камарата. Не смея да използвам открито тези поверителни сведения. Кънингтън ще иска главата ми и ще се простя с политиката.
Както ви е известно, министърът на външните работи е властен човек, законосъобразен до мозъка на костите, бастион на партията на Вигите. Отношението му, изразено е донесението, е съвършено ясно. Опасявам се, че от Хонконг вече нищо не става. И освен ако правителството не падне и консерваторите на сър Робърт Пийл не дойдат на власт — ще е абсолютно невъзможен. Бих казал, че в обозримото бъдеще Хонконг е вероятно да си остане умряла работа.
Новината за фалита на вашата банка се разпространи из средите на Сити — главно с помощта на вашите съперници, ръководени от младия Морган Брок. «Само между нас» Морган Брок благоразумно е засял семената на недоверието заедно със сведението, че сега Брокови притежават по-голямата част, ако не и всичките ваши ценни книжа и това неизмеримо навреди на вашето влияние тук. Освен това, почти едновременно с «Договора от Чуенпи» на Лонгстаф пристигна писмо от мистър Тайлър Брок и някои други търговци, яростно противопоставящо се на колонизирането на Хонконг и на политиката на враждебност на Лонгстаф. Писмото бе адресирано до министър-председателя, министъра на външните работи и с копия до техните противници, които, както ви е известно, са доста.
Като знам, че е вероятно да сте вложили остатъка от запасите си, ако има такъв, в обичния ви остров, реших да ви пиша, за да ви дам възможност да излезете от затрудненото положение и да спасите нещо от катастрофата. Възможно е да сте постигнали някаква форма на споразумение с Брок — дано да сте го направили, макар че ако трябва да се вярва на арогантния Морган Брок, единственото споразумение, което би ги удовлетворило, е ликвидирането на вашата фирма. Имам основание да вярвам, че Морган Брок и група търговци от континента с определен банков интерес — френски и руски, както още се говори — са организирали внезапния наплив в банката. Континенталната групировка е предложила това, когато по някакъв начин е изтекла информация, че мистър Роб Струан е запланувал международна банкова структура. Те разориха вашата банка в замяна на петдесет процента участие в подобен план, който Морган Брок сега се опитва да реализира.
Съжалявам да науча, че нещата са взели такъв обрат. Оставам с най-добри чувства, като се надявам, че тази информация може да ви бъде полезна по някакъв начин и че ще бъдете е състояние да оцелеете и отново да се включите в борбата. Все още вярвам, че вашият план за Хонконг е правилният. Възнамерявам да продължавам да се опитвам да го осъществя.
Малко ми е известно за сър Клайд Уолън, новия капитан-интендант по търговията. Той се отличи по време на престоя си в Индия и има отлична репутация като войник. Струва ми се, че не е администратор. Разбрах, че утре тръгва за Азия, така че пристигането му е предстоящо.
И накрая: поставям на вашите услуги най-малкия си син. Той е развейпрах, черна овца, непрокопсаник, чиято единствена цел в живота е да играе комар, особено да залага на конни състезания. За него има заповед за задържане от затвора Нюгейт. Казах му, че за последен път бих уредил дълговете му тук, ако той се наеме да извърши това опасно пътешествие. Той се съгласи, като се обзаложи, че ако извърши невъзможния подвиг да пристигне в Хонконг за по-малко от шестдесет и пет дни — половината на обичайния срок, — ще му дам хиляда гвинеи, за да му помогна.
За да осигури възможно най-бърза доставка, обещах пет хиляди гвинеи, ако стигне за по-малко от шестдесет и пет дни, като намалявам с по петстотин гвинеи за всеки ден над уреченото време и всичкото това само в случай, че прекара извън Англия до края на живота ми. Парите трябва да се изплащат по петстотин гвинеи годишно, докато свършат. Прилагам първото изплащане. Моля, уведомете ме с обратна поща за датата на пристигането му.
Ако разполагате с някакъв начин, по който бихте могли да използвате «способностите» му и да го контролирате, ще спечелите вечната признателност на един баща. Аз се опитах. Бог да е на помощ и на мен, и на него, но се провалих. Макар че много го обичам.
Моля, приемете съжалението за нещастията, които ви сполетяха. Поздравете от мен мистър Роб. Завършвам с надеждата, че ще имам удоволствието лично да се срещна с вас при по-благоприятни обстоятелства. Имам честта да бъда, господине, ваш най-покорен слуга.
Струан погледна навън към пристанището и острова. Спомни си кръста, който бе запалил първия ден. Двадесетте златни гвинеи на Брок. Оставащите три монети на Джин-куа. Лаковете сребро, които трябваше да бъдат изплатени на някой, който един ден щеше да се яви с определен печат. Сега всичките усилия, цялата работа, плановете, умрелите се оказаха напразни. Заради тъпата самонадеяност на един човек — лорд Кънингтън. „Исусе Боже, какво ще правя сега?“
Струан преодоля шока от новините и се застави да мисли. Външният министър е умен човек. Не би отхвърлил Хонконг с лека ръка. Трябва да има някаква причина. Каква можеше да бъде? И как бих могъл да ръководя Уолън? Как да намеря място на „войника-неадминистратор“ в бъдещето?
Вероятно днес не трябва да купувам земя. Нека останалите търговци купуват и да вървят по дяволите. Брок ще бъде разорен заедно с останалите, защото Уолън и новините няма да пристигнат още месец или повече. По това време те ще са затънали в безсмислено строителство. Ето, това е един от начините — и когато новините се разпространят, всички се преместваме на Макао — или в едно от договорените пристанища, които Уолън ще получи — и всички останали са съсипани. Или зле ударени. Аха. Но щом аз мога да получа тези сведения, значи и Брок може. Така че вероятно той няма да пропадне. Вероятно.