Тай-пан
Шрифт:
— Това писмо току-що пристигна. Вместо да го изпратя на Ло, реших първо да те видя. Да разберем какво е то.
Струан взе писмото. На него бе написано „Лично, частно и спешно“ и бе изпратено от Морли Скинър.
— Тя загуби бебето оня ден — каза той.
— Ужасно! — каза Кълъм. — Пристигна ли лекарството синкона?
Струан поклати отрицателно глава.
— Седни, момчето ми.
Той отвори плика. Морли Скинър пишеше, че възнамерявал да не разгласява спорната новина до завръщането на Струан — смяташе, че е опасно да го направи в негово отсъствие,
„Английската фрегата пристигна тази сутрин. Мой информатор от фрегатата ми съобщи, че адмиралът бил много доволен от специалното писмо на Адмиралтейството, което той получил, и казал: «Идва време за кръвопролития, бога ми. Имаме шанс да отидем на север до края на този месец.» Това може само да означава, че пристигането на Уолън е предстоящо. Аз не бих могъл достатъчно силно да подчертая необходимостта от вашето завръщане. Впрочем, научавам, че има любопитно допълнително лично споразумение Лонгстаф — Чинг към споразумението за откуп в Кантон. Накрая, надявам се, че сте били в състояние да докажете, по един или друг начин, цената на лекарството синкона. Съжалявам, но доколкото зная, тук то не може да се намери. Оставам, сър, Ваш най-верен слуга — Морли Скинър.“
Мей-мей няма да издържи още един пристъп на треската, помисли Струан, обезпокоен. Това е истината и тя трябва да се има предвид. Утре тя ще бъде мъртва — освен ако лекарството синкона не пристигне. А знае ли някой дали наистина ще я излекува?
Ако тя умре, ти трябва да спасиш Хонконг. Ако живее, ти трябва да спасиш Хонконг. Но защо? Защо да не изоставим този проклет остров, както по-рано? Може и да не си прав — Хонконг може да не е необходим на Великобритания. Какво доказваш с твоите неимоверни усилия да отвориш Китай и да го присъединиш към света при твоите условия и по твой начин? Остави Китай на собствената му съдба и се върни у дома. С Мей-мей, ако оживее. Остави Кълъм да се прояви според силите му като тай-пан. Един ден ти ще умреш и тогава „Ноубъл хаус“ ще намери своето място. Това е закон — божествен закон, природен закон и закона на китайския джос.
Върни се у дома и се радвай на това, което си постигнал с труд и жертви. Освободи Кълъм от петгодишното му слугуване, има предостатъчно и за тебе, и за него, и за децата на децата му. Нека Кълъм сам реши дали желае да остане или не. Върни се у дома и забрави всичко. Ти си богат и влиятелен и можеш да бъдеш в кралските палати, ако желаеш това. Да. Ти си тай-пан. Напусни като тай-пан. По дяволите Китай! Откажи се от Китай — той е една вампирясала проститутка.
— Други лоши новини?
— Извинявай, Кълъм, момчето ми, забравих, че си тук. Какво каза?
— Други лоши новини?
— Не, но тези са важни.
Струан си даде сметка, че последните седем дни се отразиха на Кълъм. Лицето ти вече не е лице на юноша, момчето ми. Ти си мъж. Тогава той си спомни за Горт и осъзна, че не би могъл да напусне Азия без споразумение с него и Брок.
— Днес е последният ти седми ден, нали?
— Да — каза Кълъм.
„О,
Струан му разказа за Мей-мей.
По време на нощните дежурства Струан говореше със сина си както всеки родител, когато внезапно щастие или нещастие премахва преградите. Планове за бъдещето, проблеми от миналото. Колко трудно е да обичаш някого и да живееш с него дълги години.
Струан се изправи.
— Искам веднага да заминеш за Хонконг — каза той на Кълъм. — Ще заминеш с кораба „Чайна клауд“ по време на прилива. Ще оставя капитан Орлов официално на твое подчинение. За това пътуване ти ще бъдеш капитан на „Чайна клауд“.
Кълъм хареса идеята да командва истински бързоходен кораб.
— Още щом пристигнеш в Хонконг, изпрати капитан Орлов на сушата да се свърже със Скинър. Лично да му предаде писмо, което аз ще ти дам. После ще направиш същото с друго писмо за Гордън. Каквото и да стане, ти самият не слизай на брега и не разрешавай на никого да слиза. Щом Скинър и Гордън напишат отговорите си, изпрати ги обратно на брега и незабавно се върни тук. Трябва да се завърнеш утре през нощта. Тръгни по време на обедния прилив.
— Много добре. Не зная как да ти благодаря за… за всичко.
— Кой знае, момчето ми? Може би ти никога не си бил толкова близо до опасността.
— Да. Дори да е така — добре, благодаря.
— Ела при мене в кабинета ми след един час.
— Добре. Тъкмо ще имам време да се сбогувам с Тес.
— Не сте ли помисляли да поемете съдбата си в собствени ръце? Да не чакате три месеца?
— Искаш да кажеш — да избягаме и да се оженим?
— Само попитах дали не сте мислили за това, нищо повече. Неказвам, че трябва да го направите.
— Бих желал да мога — да можем да го направим. Това би решило… не е възможно, иначе бих го направил. Никой не би ни оженил.
— Брок сигурно ще бъде разярен. И Горт. Не бих препоръчал това пътуване. Горт върна ли се? — попита той, макар да знаеше, че не се е върнал.
— Не. Трябва да се върне тази нощ.
— Съобщи на капитан Орлов да дойде в кабинета ми след един час.
— Ти ще го поставиш изцяло на моите заповеди? — попита Кълъм.
— Не, що се отнася до навигацията. Но във всяко друго отношение — да. Защо?
— Нищо, тай-пан. Ще се видим след един час.
— Добър вечер, Дърк — промърмори Лайза, като влезе в трапезарията на резиденцията. — Извинявайте, че ви прекъсвам вечерята.
— Няма нищо, Лайза — отговори Струан и се изправи. — Седнете, моля ви. Няма ли да вечеряте с мене?
— Не, благодаря. Младите не са ли тук?
— Как биха могли да бъдат тук?
— Чаках ги повече от час да дойдат за вечеря — каза Лайза с раздразнение. — Помислих, че пак са се запилели някъде.