Тай-пан
Шрифт:
— Да, да. Мили боже, нима съм бил упоен?
— Използвай главата си. Мисли, момко! Помниш ли къщата?
— Не, нищо. Всичко ми се губи.
— Кой ти избра дома?
Кълъм седна в леглото.
— Пихме и тръгнахме. Аз бях, е… доста пиян. После всички започнаха да говорят за… за момичета. И за публични домове. И, е… — Той погледна Струан със срам и болка. — Аз бях… е, пил и почувствах… някакъв огън и поисках момиче. Просто реших, че трябва… трябва да отида в публичен дом.
— В това няма нищо лошо,
— Мисля, че… не знам. Но мисля, че всеки ми даде някакъв. Те ми написаха адреси, казаха ми адреси, не мога да си спомня. Помня как си тръгнах от Клуба. Навън чакаше носилка и аз се качих. Чакай — сега си спомних! Казах му да върви във „Ф и Д“.
— Там никога няма да те оберат, момко. Или да ти сложат нещо в питието. Или да те върнат такъв. Не биха си заложили репутацията.
— Не, сигурен съм. Това казах на човека. Да, абсолютно съм сигурен.
— По кой път минахте? За Чайна таун?
— Не знам. Мислех, че си спомням, но не знам.
— Ти каза, че си чувствал „огън“. Какъв вид огън?
— Ами беше нещо като… помня, че ми стана много топло и… да му се не види, умирах от желание към Тес, и всичко това с пиене, и всичко… Нямах мира, ето защо… защо отидох в дома… — Думите отплуваха. — Ох, боже, главата ми се цепи. Моля те, остави ме намира.
— Носеше ли презервативи?
Кълъм поклати глава.
— Този огън. Тази нужда. Бяха ли по-различни снощи?
Кълъм отново поклати глава.
— Не. Така е от седмици, но по някакъв начин като че ли беше… Не не точно. Бях твърд като желязо, слабините ми изгаряха и исках да имам момиче и, о, не знам. Остави ме на мира! Моля те… извинявай, но ти се моля…
Струан отиде до вратата.
— Ло Чъ-ъ-ъм!
— Да, господарю!
— Иди в дома на Чен Шенг. Вземи лекар на първа чило и бързо-бързо доведи тук! Сави?
— Сави много добре — каза Ло Чъм тежко. — Вече много добро лекар долу за болно глава и цял болен. Млад господар прилича на тай-пан — същия!
Долу Струан поговори с лекаря с помощта на Ло Чъм. Лекарят каза, че незабавно ще изпрати лекарства и подходящи храни и получи щедър хонорар. Струан се качи горе.
— Можеш ли да си спомниш още нещо, сине?
— Не, нищо. Извинявай. Не исках да се нахвърлям върху теб.
— Чуй ме, синко! Хайде, Кълъм, важно е!
— Моля те, татко, не говори толкова високо — каза Кълъм, като нещастно отвори очи. — Какво?
— Звучи ми, като че ли ти е бил даден афродизиак. Да, афродизиак. Има с дузини такива, които може да бъдат сложени в питие.
— Не е възможно. Беше просто от пиенето и моята… моята нужда… не е възможно!
— Има само две обяснения. Първо, че кулитата са те отнесли в някакъв публичен дом — и това не е бил филиала на Макао на „Ф и Д“, — където биха получили по-високо възнаграждение за богат клиент и дял от обраното. Там момичето
— Това са глупости! Защо му е на някой да прави това? За сто гвинеи, часовник и пръстен? Един от моите приятели? Това е безумие.
— Но да речем, че някой те мрази, Кълъм. Да речем, че планът е бил да отидеш при заразено момиче — някое, което има сифилис!
— Какво?
— Аха. Опасявам се, че именно това се е случило.
Кълъм замря за миг.
— Просто се опитваш да ме уплашиш.
— В името на Бога, сине мой, не е така. Но е съвсем определена възможност. Казах, че е по-вероятно да е другата, защото те доведоха обратно.
— Кой е направил това с мен?
— Ти трябва да отговориш на това, сине. Но дори и това да се е случило, не всичко е загубено. Да. Изпратих за китайски лекарства. Ще ги изпиеш всичките, без да пропуснеш нищо.
— Но сифилисът е неизлечим!
— Да. Щом болестта се развие. Но китайците вярват, че можеш да убиеш отровата на сифилиса или каквото там го причинява, ако вземеш мерки веднага да си пречистиш кръвта. Преди години, когато за пръв път дойдох тук, същото се случи и на мен. Аристотел ме намери в един бордей в китайския квартал, намери ми китайски лекар и се оправих. Ето как се запознах с него и защо от толкова време ми е най-добрият приятел. Не мога да бъда сигурен дали къщата или момичето са били заразени, но не хванах сифилис.
— О, Боже, помогни ми.
— Да. До седмица не можем да бъдем сигурни. Ако дотогава няма подуване, болка или течение — този път те е отминало. — Той видя ужаса в очите на сина си и усети съчувствие към него. — Чака те една адска седмица, момчето ми. Ще чакаме да разберем. Знам какво е — така че не се залъгвай. Ще направя всичко каквото мога. По същия начин Аристотел помогна на мен.
— Ще се самоубия. Ще се самоубия, ако… Господи, как можах да бъда толкова глупав? Тес! О, Господи! По-добре да й кажа…
— Няма да правиш такова нещо! Ще й кажеш, че са те нападнали крадци на път за вкъщи. Така и ще го представим. Същото ще кажеш и на приятелите си. Че след момичето много си пил. Че нищо не можеш да си спомниш, освен че си прекарал страхотно и си се събудил тук. И за една седмица ще се държиш, както обикновено.
— Но Тес! Как бих могъл?…
— Така ще постъпиш, сине! Така ще постъпиш, пусто да остане.
— Не мога, татко, просто е невъзм…
— И при никакви обстоятелства няма да споменаваш китайските лекарства. Няма да ходиш в публични домове, докато не сме сигурни и няма да докосваш Тес, докато не се ожените.