Тай-пан

Клавел Джеймс

Тя тръгна към вратата.

— Извинявайте, че ви прекъснах вечерята.

— Не разбирам. Кълъм замина с „Чайна клауд“ по обед. Как бихте могли да го очаквате за вечеря?

— Какво?

— Той напусна Макао по обед — повтори Струан търпеливо.

— Но Тес… мислех, че тя е с него.

— Наложи се да го изпратя внезапно. Тази сутрин. Последното, което чух от него, е, че отива да се сбогува с Тес. О, това трябва да беше малко преди обяд…

— Те не са споменавали, че той заминава днес, само казаха, че

ще ме видят по-късно. Да, това беше преди обяд! Тогава къде може да е Тес? Не се е върнала целия ден.

— Няма защо да се безпокоите. Вероятно е с приятели — знаете, че младите не забелязват как минава времето.

Лайза прехапа устната си, разтревожена.

— Никога преди не е закъснявала. Толкова много. Тя е домошарка, никога не е скитала. Нещо й се е случило. Тайлър ще… Ако е отишла с Кълъм на кораба, скъпо ще си плати.

— За какво биха направили това, мисис Брок? — попита Струан.

— Господ да им е на помощ, ако са го направили. И на вас, ако сте им помогнали.

След като Лайза излезе, Струан си наля чаша бренди и отиде до прозореца да огледа околността и пристанището.

Когато видя „Уайт уич“ почти привързан към кея, той слезе на долния етаж.

— Отивам в клуба, Ло Чъм.

— Да, маса.

Тридесет и осма глава

Горт пристигна във фоайето на клуба разярен като див бик, с камшик в ръцете си. Изблъска сервитьори и гости от пътя си и нахълта в игралната зала.

— Къде е Струан?

— Мисля, че е в бара, Горт — каза Хорацио, стреснат от вида на Горт и камшика, който той размахваше ожесточено.

Горт се обърна и се втурна през фоайето в бара. Видя Струан на една маса с група търговци. Всеки се отдръпваше от пътя му.

— Къде е Тес, кучи сине?

В салона настъпи мъртва тишина. Хорацио и другите се натрупаха около вратата.

— Не зная. Ако отново ме наречеш така, ще те убия!

Горт сграбчи Струан и го изправи.

— На „Чайна клауд“ ли е?

Струан се освободи от ръцете на Горт.

— Не зная. И ако е там, какво от това? Нищо страшно за двама млади…

— Ти си планирал това! Планирал си го, отрепка такава! Ти си казал на Орлов да ги ожени!

— Ако са избягали да се оженят, какво от това?

Горт се нахвърли върху Струан с камшика. Металният край на една от опашките му одраска Струан по лицето.

— Нашата Тес омъжена за този сифилистик! — крещеше Горт. — Смрадлив кучи син!

„Значи бях прав — каза си Струан. — Ти си този, когото търся!“ Той се спусна срещу Горт и сграбчи дръжката на камшика, но няколко души от присъстващите се намесиха и ги разтърваха. В суматохата една от лампите на масата падна на пода. Хорацио стъпка пламъците, които обхванаха мекия килим.

Струан се освободи и вторачи поглед в Горт.

— Тази

нощ ще изпратя при тебе секунданти.

— Нямам нужда от секунданти, бога ми. Сега. Избери проклетите си оръжия. Хайде! И след тебе Кълъм. Кълна се в Бога!

— Защо ме предизвикваш, Горт? И защо заплашваш Кълъм?

— Ти знаеше, негоднико! Той има сифилис!

— Ти си луд!

— Няма да можеш да го скриеш!

Горт се опита да се освободи от четиримата мъже, които го задържаха, но не успя.

— Пуснете ме, по дяволите!

— Кълъм не е болен от сифилис! Защо казваш, че е болен?

— Всеки го знае. Беше в Чайна таун. Ти го знаеш и затова са заминали — преди да се проявят ужасните последици от сифилиса.

Струан взе камшика в дясната си ръка.

— Пуснете го, момчета.

Всички се отдръпнаха. Горт извади ножа си и се подготви за атака. В лявата ръка на Струан изневиделица се появи нож. Горт направи лъжливо движение, но Струан остана твърд като скала и го стави за момент да види цялата примитивна лъст на убиец, която го обземаше. И неговото злорадство. Горт се спря, почувствал страшна опасност.

— Това не е място за дуел — каза Струан. — Но не беше по мой избор. Нищо не мога да направя. Хорацио, бихте ли ми станали секундант?

— Да. Да, разбира се — отговори Хорацио и с угризение на съвестта си спомни за чаените семена, които бе намерил за Лонгстаф. Този ли е начинът да се отплатиш за постоянната му помощ и приятелството?! Тай-панът ти съобщи за Мери и ти даде лорча да отидеш до Макао. Той бе като баща за тебе и нея — и сега да му забиеш ножа в гърба. Да, но ти си нищо за него. Ти само унищожаваш собствените си грехове, когато се изправиш пред Бога, а това е неизбежно.

— За мене ще бъде чест да ви стана втори секундант, тай-пан — каза Мастърсън.

— Тогава може би ще дойдете с мене, господа.

Струан избърса кървавата следа от брадата си, захвърли камшика и се отправи към вратата.

— Ти ще умреш! — крещеше Горт след него, възвърнал самоувереността си. — Побързай, кучи сине! Сводник!

Струан се спря чак след като излезе от клуба — вече в безопасност.

— Избирам бойни железа.

— Боже мой, тай-пан, това не е… не е подходящо — каза Хорацио.

— Той е много силен и вие трябва… Вие сте… последната седмица ви изтощи повече, отколкото сам предполагате.

— Напълно съм съгласен — каза Мастърсън. — Куршум между очите е по-добре. Да, тай-пан.

— Върнете се и му кажете сега. Не спорете. Решението ми е твърдо!

— Къде, къде ще… добре, разбира се, не трябва да се говори за това. Може би португалецът ще се опита да ви попречи.

— Да. Наемете платноход. Вие двамата, аз, Горт и секундантите му ще отплаваме при изгрев-слънце. Искам свидетели и честен дуел. Ще има повече от достатъчно място на платнохода.