Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Работи! — извика въодушевено Васюкович. Уредът вече отчиташе 0.73 и продължаваше да се покачва. Той изтича до една от конзолите, като говореше бързо и развълнувано на руски. Въпреки нежеланието си, Нина усети как я обзема въодушевление и желание да види как нивото се увеличава. На екрана се изписа 0.90, 0.91. Васюкович се върна обратно и се облегна на конзолата, променящите се цифри се отразяваха в очилата му. 0.96, 0.97…
Изведнъж спря.
Уредът се застопори на 0.97. На лицето на Васюкович се изписа объркване,
— Какво стана? — попита Нина.
— Не знам. — Васюкович притичваше от конзола на конзола, избутваше техниците встрани и сам превключваше бутоните, но промяна в резултата нямаше. — Трябва да работи. Свръхпроводникът канализира земната енергия в системата — защо не се получава?
— Аз знам защо — разнесе се глас над главите им.
Всички погледнаха нагоре и видяха Мичъл да стои върху рамката на генератора. Беше се спуснал по въже през един от отворите за вентилация на купола. Той насочи пистолета си към Васюкович и стреля.
28
Стъклото на прозореца се пръсна на парчета. От дясното бедро на Васюкович плисна кръв. Олигархът се строполи на земята с писък.
Чейс вече буташе Нина към стълбата.
— Бягай! — изкрещя той, въпреки че не беше сигурен дали от камерата има друг изход. За да стигне до вратата на контролната стая, тя трябваше да мине край Круглов и Максимов, а той искаше да осигури чисто поле за стрелба на Мичъл.
Нов залп от куршуми повали двама от техниците, които стояха до конзолите си. Мичъл се спускаше по въжето. Чейс хукна към него, за да го издърпа навътре през счупения прозорец.
Нина започна да слиза бързо по стълбата. Круглов я забеляза, измъкна ножа с черно острие и хукна след нея. Тя скочи на мостчето и се огледа. На няколко метра пред нея имаше разклонение, което водеше към коридор в бетонената стена. Щом Круглов скочи на мостчето зад гърба й, тя се устреми към тунела.
Чейс придърпа Мичъл в контролната стая. Американецът стреля отново с футуристичното си оръжие, поваляйки още един техник и убивайки трима от охранителите. Под дъжд от куршуми Максимов потърси прикритие зад близката конзола.
— Липсвах ли ти? — попита Мичъл. После кимна към рамото си: на него висеше втория автомат. — Донесох ти нещо. По дяволите, внимавай!
— Мамка му! — Конзолата, зад която се беше скрил Максимов, летеше към тях. Чейс се хвърли на една страна, Мичъл на другата, конзолата профуча през прозореца и се разби на дъното на ямата. Грамадният руснак се устреми към тях. Мичъл успя да стреля веднъж и куршумът се заби в рамото на Максимов.
Това въобще не го забави. Вместо това той се ухили и сграбчи Мичъл с огромните си ръце, запращайки го на пода.
Чейс скочи. Максимов беше приковал Мичъл към пода, затискайки и двете пушки.
А имаше
Оцелелите техници тичаха към изхода, но охранителят се засили към Чейс с намерението да го изхвърли през счупения прозорец. Чейс не мръдна от мястото си. Изчака руснакът да се приближи, след което финтира вляво. Охранителят инстинктивно се отмести, за да го пресрещне.
Вместо това Чейс скочи вдясно и нанесе силен удар в челюстта на изненадания мъж. Той залитна и протегна ръце, за да омекоти падането си — но ръцете му се озоваха върху стърчащите от прозореца стъкла. Той падна през прозореца, прелетя пищейки край Круглов към дъното на ямата.
Нина чу ужасяващия писък и се обърна назад, уплашена, че това може да е Чейс. Щом зърна падащата фигура, разбра че не е той, но същевременно видя, че Круглов застрашително се приближава. Тя хукна с всички сили по мостчето към коридора.
Чейс се върна назад, за да помогне на Мичъл. Максимов го беше стиснал за гушата и блъскаше главата му в пода. Останал без оръжие, Чейс сграбчи един стол и го разби в тила на руснака. Столът се разпадна на парчета, но Максимов само се изсмя пренебрежително.
— Добре тогава — изръмжа Чейс, — какво ще кажеш за това? — И той изрита брутално гиганта в бъбрека.
В друг случай това щеше да сложи край на битката, но вместо това Максимов изви гръб от удоволствие.
— Даааааа! — изпъшка той и лицето му грейна в екстаз.
Лицето на Мичъл посиняваше, а Чейс нямаше представа какво да прави…
Момент!
Щом Максимов изпитва удоволствие от болката, то тогава…
— Не мога да повярвам, че го правя — измърмори Чейс, докато се промъкваше зад Максимов, протегнал напред ръце, за да го погъделичка.
Руснакът реагира така, сякаш бе получил електрошок. Махна ръцете си от гърлото на Мичъл и скочи с изкривено от ярост лице.
— Заболя ме, дребосък такъв!
Чейс отстъпи назад. На пода Мичъл се опитваше да си поеме дъх и постепенно се размърдваше. Големият ХМ-201 лежеше на гърдите му. Хайде, застреляй копелето!
— Нищо чудно, че през цялото време изглеждаш толкова кисел — каза Чейс, опитвайки се да отвлече вниманието на Максимов от оръжието. — Сигурно при всеки оргазъм се чувстваш така, сякаш са те сритали в топките.
През прозореца забеляза Нина да тича по мостчето, следвана по петите от Круглов. Мичъл се обърна настрани с пъшкане… и автоматът се плъзна по пода, забравен от своя собственик, който се опитваше да диша. По дяволите!
Чейс вдигна поглед от оръжието към Нина, към Круглов, а след това обратно към Максимов. Времето му изтичаше.
— О, по дяволите! — изсъска той и се хвърли към руснака, гмурна се под разперените му ръце и започна да го удря в стомаха. — Това ще ти върне шибаната усмивка на лицето!