Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— И защо са убили Бернд? — поиска да разбере Нина. — Какво толкова има във файловете му, че да го искат толкова отчаяно?
Мичъл извади други две снимки от куфарчето си.
— И четиримата работят за този мъж, Алексей Круглов. — Снимката им разкри още един непривлекателен мъж, по-възрастен от останалите, с широка уста и студени очи. — Круглов е бивш кадър на КГБ, но сега работи като „специалист по сигурността“, което означава главния убиец на ей този човек. — Той им подаде последната снимка.
Нина се намръщи. Мъжът на снимката беше около петдесетте, с внимателно подрязана козя брадичка и очила с тесни правоъгълни телени рамки. Той също й изглеждаше смътно познат.
— Някъде съм го виждала…
— Сигурно в новините — каза Пийч. — Това е Леонид Васюкович.
— Голям играч в сферата на руския газ и петрол — добави Мичъл, — който напоследък контактува отблизо с московската администрация в Москва с единствената цел да стане част от нея. Той е хардлайнер ултранационалист, който иска да превърне Майка Русия в първа световна сила и е готов да направи всичко, което смята за необходимо, за да постигне целта си. — Той гледаше втренчено Нина. — Той е мъжът, на когото Руст е направил грешката да се довери, когато тръгнал да търси подкрепа.
Нина гледаше снимката.
— Какво общо има между откриването на меча на крал Артур и един руски петролен магнат?
Мичъл събра снимките и ги прибра в куфарчето преди да отговори:
— Доктор Уайлд… чували ли сте за нещо, наречено „земна енергия“?
Сърцето на Нина прескочи. Това ли смяташе, че е открил Руст?
— Сериозно ли говорите?
— Съвсем.
— Какво е земна енергия? — попита Чейс. — Звучи ми като някаква ала-бала работа.
— Такова е — въздъхна Нина. — Това са разни неща като геопатогенни точки или зони, фън шуй — идеята, че съществува някаква енергия, която тече по специфични канали по цялата земя. — Разочарованието й нарастваше с всяка следваща дума; тя просто не можеше да повярва, че Руст си е губил времето с подобни глупости, и че може би е бил убит точно заради това. — Общо взето, това са глупости. Шантава псевдонаука.
— Всъщност — каза Мичъл, — може би не сте съвсем права.
Нина го погледна невярващо.
— Какво? — Едно е един самотен, отхвърлен историк да прекарва времето си в изследването на подобна теория, но с нея да се занимава и една от най-модерните научни агенции на американското правителство?
Мичъл се наведе напред.
— Някога чували ли сте за ХАРП 9 ?
— Братът на Граучо и Чик? — попита Чейс. Нина изсумтя.
— Изследователската програма за високочестотни активни аврорални изследвания — развеселено отвърна Мичъл. — Това е проект на американското правителство, базиран в Аляска, който използва групи от насочени антени, за да превръщат избрани части от йоносферата в плазма чрез нагряване. Идеята е, че горните слоеве на атмосферата могат да бъдат превърнати в един вид огледало за насочена енергия, която ще ни позволи да увеличим с хиляди, дори десетки хиляди мили обхвата на радиосигналите или радарите.
9
HAARP (англ. High Frequency Active Auroral Research Program) — американски научноизследователски проект, свързан с изучаването на полярните сияния; според други данни е свързан със създаването на геофизическо или йоносферно оръжие. А братята Граучо, Чико и Харпо Маркс са прочути американски комици. Тук съвпадащото звучене на имената е в основата на каламбура — Б.пр.
— И ограниченията на зрението вече няма да ви притесняват — каза замислено Чейс, който внезапно се заинтригува от военната страна на темата. — Първо създавате това огледало, след това изстрелвате сигналите така, че да рикошират в него и те могат да достигнат отвъд хоризонта.
— Точно така. Руснаците разработват подобен проект, наречен СУРА. Но учените от HAARP откриха нещо необичайно — по някаква причина сноповете антени излъчват енергия… дори когато не са включени. Затова DARPA реши да разбере каква е причината за това.
— И какво открихте? — попита колебливо Нина.
— Нещо, което може да бъде описано единствено като „геоенергия“.
— То-о-очно така…
— Не става въпрос за шега, доктор Уайлд. Цялата планета донякъде е просто един огромен електрически двигател — ако не беше, ние нямаше да сме тук, защото без полето, генерирано от земното ядро, за да ни защити от слънчевата радиация, ние всички ще сме мъртви. Но освен това открихме, че има енергийни линии и на земно ниво, не само над атмосферата. И антените на HAARP се оказаха достатъчно близо до една от тези линии, за да може тя да генерира енергия чрез индукция, и то в много по-големи количества, отколкото посредством обикновените телурични процеси. Ние проведохме няколко теста и установихме, че ако разположим групи насочени антени на място, където няколко от тези линии се пресичат, и създадем магнитно поле, което ги събира и канализира, теоретично можем да генерираме значително количество енергия — която всъщност е безплатна. За един ден земята произвежда повече енергия, отколкото е била произведена през цялата човешка история. Ако успеем да уловим дори един малък процент от нея…
— Ще изхвърлите онзи тип Васюкович от бизнеса — прекъсна го Чейс. — Нищо чудно, че не иска това да се разчува.
Нина все още не беше убедена.
— Не виждам каква е връзката с Екскалибур.
Лицето на Мичъл се напрегна.
— Екскалибур не просто е свързан с тази теория, доктор Уайлд. Той е ключът към нея. Васюкович вече е построил генератор за геоенергия в северна Русия и докато си говорим тук, той вече се опитва да го задейства.
— От къде знаете какво прави? — попита Чейс.
Леко подсмихване.
— Имаме си надежден източник в организацията на Васюкович. Знаем с какво се занимава. Но неговият генератор… той не работи. Все още. Изследванията ни откриха, че създаването на магнитните полета, необходими за канализирането на земната енергия, изисква ужасно много енергия — повече, отколкото генераторът е успял да произведе.
— С други думи — рече язвително Нина, — създаването му е безсмислено.
— Теорията е солидна — настоя Мичъл. — Но за да се прескочи тази бариера, ние се нуждаем от свръхпроводим материал на фокалната точка — нещо, което може да осигури стопроцентова ефективност на преноса на енергия. При конвенционалните технологии могат да се създадат супер проводници посредством охлаждането им до абсолютната нула с течен азот или хелий. Но за да се направи това в генератор за геоенергия, ние се нуждаем от мощен непрекъснат приток на охладител — толкова мощен, че ще ни трябва цял химически завод там на място, който да го произвежда. Това просто не е практично. Затова се нуждаем от свръхпроводник без охладител. И точно тук се появява Екскалибур.
Нина повдигна невярващо вежди.
— Да не би да казвате, че Екскалибур е направен от свръхпроводник?
— Точно така. Точно това е казал и Руст — на Васюкович. Теорията на вашия приятел е, че Мерлин е изковал Екскалибур от сплав с високотемпературни свръхпроводими свойства.
— О, я стига! — възмути се Нина. — През шести век?
— Да сте чували за дамаска стомана? — попита Мичъл, очевидно подготвен за възражения. — Това е свръхтвърда форма на стомана. Здравината й се дължи на свързващите въглеродни нанотръбички в метала. Дори сега ни е трудно да я произведем — но през 500 година пр.н.е. в Китай и Индия от нея са изковавали невероятно остри саби. Може би е било истинска случайност, че технологията е била открита… но тя е била открита! Дали случайно или гениално, но изковавайки мечовете на крал Артур, Мерлин създал нещо още по-невероятно. Той наистина е бил магьосник — но не като белобрадия Гандалф от филма…
— Чакай малко, мечове ли каза? Множествено число? — намеси се Чейс.
Мичъл кимна.
— Първият меч на Артур, Калибърн, е бил направен от същия метал, но не е бил толкова ефективен. Приемете го като Мерлиновия прототип за Екскалибур. Но Артур е имал оръжие, което е действало като естествен канал за земна енергия — и според легендата, той се възползвал от него. Нищо не можело да устои на Екскалибур, когато Артур го размахвал. Мечът дори светел в битка.
Нина си спомни какво й беше казал Руст в хотела.