Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Надявам се, че не! Но все пак гледайте да не си ударите главата в нещо — изхили се той и спря до една ниска извита врата. — Ето, това е гробницата на Петер. Влезте, моля.
Нина се наведе, влезе вътре и се озова в хладна плесенясала камера. Помещението се осветяваше от две метални лампи на стойки, а единствената естествена светлина струеше през три малки прозореца с цветни стъкла на южната стена. В центъра на стаята лежеше нещо, което несъмнено беше каменен саркофаг.
— Тялото все още ли е тук? — попита тя щом влязоха и останалите.
Георгиадис поклати глава.
— Замъкът
Нина се канеше да попита още нещо, но Мичъл я изпревари:
— Дали е бил погребан с меча си?
— О, да — с меча, подарен му от императора на Свещената римска империя. — Нина, Чейс и Мичъл се спогледаха; поне част от проучванията на Руст са били точни. Георгиадис забеляза погледите им. — Заради меча ли сте дошли?
— Той е едната причина — спокойно отвърна Мичъл. — Знаете ли какво се е случило с него?
— Той е част от една местна легенда. Погледнете. — Гъркът посочи към средния прозорец. Нина се вдигна на пръсти, за да види по-добре шареното стъкло и различи фигурата на мъж в броня, с червен тамплиерски кръст на гърдите и меч във вдигнатата си дясна ръка.
— Това ли е Петер? — попита тя. Георгиадис кимна утвърдително. Тя се вгледа още по-отблизо. — Това оригиналният прозорец ли е?
— Да — онзи вляво беше счупен и бе реставриран, но другите два, доколкото знаем, са от тринайсети или четиринайсети век. — Георгиадис се усмихна леко, сякаш очакваше от нея да забележи нещо.
— Мечът… — каза тя, като се намръщи, преди да отмести погледа си към саркофага. — Може ли да се кача на него, за да видя по-добре?
— Петер го няма отдавна. Едва ли ще има нещо против.
Нина кимна и внимателно се покачи върху капака на саркофага.
Погледнат отблизо, прозорецът разкри още подробности, въпреки че лошото състояние на стъклото правеше разчитането на детайлите доста трудно. По острието на меча като че ли имаше малки символи, натруфени кръгообразни мотиви, но всъщност самото оръжие изуми Нина — и възбуди интереса й.
— Защо този меч гори? — попита тя.
Очевидно Георгиадис се беше усмихвал точно заради това.
— Точно това е легендата! — изграчи той, докато Нина снимаше прозореца с фотоапарата си. — Говори се, че в тъмните нощи тук в замъка, когато Петер държал меча си в ръце, по острието му пробягвали пламъци. Предполага се, че точно това му е давало сили в битките — мечът му никога не се затъпявал.
— Докато накрая не се счупил — каза Нина. Чейс се накани да й помогне да слезе, но Мичъл го изпревари. — Благодаря.
Чейс погледна раздразнено към Мичъл, след което отново насочи вниманието си към прозореца.
— И какво се е случило с меча, след като се счупил? Бил ли е погребан заедно с него тук?
— Само част от него — обясни Георгиадис, като се приближи до саркофага. — Петер бил погребан тук заедно с дръжката на меча. Върхът е бил върнат в Сицилия, в чест на Фредерик.
— Ами останалите части? — попита Чейс, повдигайки вежда. —
Мичъл погледна отново към цветното стъкло.
— Чакайте малко, значи се е счупил на три части? Руст не е споменавал за това.
— Нали го прекъснаха — напомни му Нина.
— Острието останало в Светите земи — каза Георгиадис. — Всъщност Петер бил убит с него. Бил изпратен обратно в Светите земи, за да защитава територията под контрола на своя орден от нападенията на мамелюците.
— През 1260 година — каза Нина, спомняйки си какво й беше казал Руст.
— Да. След като мамелюците отблъснали монголите, които били завладели Сирия, те насочили вниманието си към земите, които били окупирани от християните. Областта, която се намирала под контрола на Петер, била малка и доста изолирана, и се намирала край сегашната граница между Сирия и Йордания, така че представлявала лесна мишена. Петер нямал друг избор, освен да замине за Светите земи, за да я защити. Според легендата той се справил смело с безброй препятствия, преди да се изправи пред водача на мюсюлманите, чието име било Мохамед Явар. Когато започнал двубоят между тях, Петер надделявал, докато Явар не нанесъл щастливия удар, който счупил мечовете и на двамата. Явар взел счупеното острие на Петер и го убил с него, като после го запазил като трофей.
Нина усети как я обзема вълнение; независимо от опасенията й, посещението в Коронея вече даваше резултати, които потвърждаваха проучванията на Руст.
— Знаете ли къде се намира острието?
— Не — отвърна Георгиадис, поклащайки глава. — Някъде в Йордания или Сирия най-вероятно. Техните историци сигурно имат повече информация за Явар, но нашите данни са събрани единствено от оцелелите хора на Петер. Никой не знае със сигурност дори къде точно се е провела битката — както знаете, картите по онова време не са били съвсем точни.
— Разбирам. — Ентусиазмът й бързо бе попарен… но все пак бяха научили нещо, че трябва да намерят две парчета от Калибърн преди руснаците. И ако рисунката на цветното стъкло представяше точно меча на Петер, то тя веднага щеше да разпознае острието, щом го види някъде.
Ако го види.
— И така, какво мислите? — попита Мичъл. Те бяха благодарили на Георгиадис за помощта и си бяха тръгнали от замъка, а сега седяха пред едно малко кафене на централния площад в селото и размишляваха върху онова, което бяха научили досега. — Убедихте ли се, че все пак Руст може и да се е оказал прав?
Нина се усмихна на шеговитото предизвикателство в гласа му.
— Добре, признавам, че онова, което той ми разказа за пътя, по който е поел мечът, като че ли е вярно. Поне дотук. Но ще са необходими доста по-сериозни доказателства за това, че той е притежавал магически сили.
— Единствената му магия се обяснява със закона на Кларк.
Тя отново се усмихна.
— Да не би да имаш предвид, че DARPA е разработила технология, която може да се сметне за магия?
— Нямам право да говоря за това — каза Мичъл, но зад каменното изражение на лицето му прозираше усмивка.