Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Еди!
— Ох, мамка му! — изпъшка Чейс и бързо се обърна с гръб към Максимов, който пресичаше площада. — Видя ли ни?
Нина внимателно надникна през рамото му.
— Не, продължава да върви към Джак. Господи, онази кучка е с него!
Чейс проследи погледа й и видя Дина да се появява до будката за билети на южния край на парка; зелената й коса грееше на уличното осветление. Тя също вървеше към Мичъл. Той осъзна, че се намират на опасно открито място — ако някой от руснаците отместеше погледа си от Мичъл…
— Бързо,
Те застанаха зад дървото, на по-малко от двайсет фута зад Мичъл и двамата руснаци, които се приближаваха към него. Мичъл ги забеляза, но не помръдна от мястото си.
— Виждаш ли и други наоколо? — попита Чейс.
Той внезапно усети как Нина се напряга зад гърба му.
— О, да — каза нервно тя. — Еди, целуни ме! Бързо!
Чейс се обърна — и Нина се впи в устните му, като бързо го завъртя на другата страна. Круглов се намираше само на няколко фута от тях, от другата страна на парапета. Той мина край тях, погледна към нея и продължи да върви към Мичъл, зървайки само тила на Чейс на светлината на уличните лампи.
Нина завъртя Чейс до край, преди да го пусне.
— Много добре се целуваш, когато си изплашена — каза тихо той. Тя го плесна по ръката и двамата съсредоточиха вниманието си върху руснаците.
— Здрасти, Джак — каза Круглов, когато застана пред Мичъл. Дина и Максимов чакаха наблизо, вперили студени погледи в американеца.
— Алексей — рече Мичъл. — Ще ми кажеш ли какво търсиш тук, по дяволите?
— Мислех да те питам същото. — Круглов бавно заобиколи Мичъл, без да сваля поглед от кутията в ръката му. — След онова, което се случи в Австрия, започнах да се съмнявам в твоята лоялност. Затова реших лично да се погрижа за нещата.
— Казах на Леонид, че ще му занеса меча — сопна се Мичъл. — Той ми вярва — как така ти не можеш?
— Исусе! — прошепна шокираната Нина в ухото на Чейс. Всичките й страхове се потвърждаваха.
— Защото работата ми не е да вярвам на хората — каза Круглов. — Особено на хора, които се опитват… как се казваше? Да ни извозят. — Той присви очи. — Ние разчетохме записките на германеца. Можеше просто да ни дадеш счупения меч в Австрия. Щяхме сами да намерим Екскалибур, а жената от АСН нямаше да намери нищо. Вместо това ти го задържа и някои от моите хора са мъртви. Дори изгубихме един хеликоптер! А те хич не са евтини.
— Трябваше да запазя прикритието си — настоя Мичъл. — Щях да дам меча на твоя човек още там, в замъка, ако той не се беше показал като пълен некадърник и не се остави на Чейс да го премахне.
— Трябваше да ни оставиш да убием Чейс и жената — гневно рече Дина. Преминаващите наблизо мъж и жена я изгледаха странно.
Круглов каза нещо на руски, заповядвайки й да говори по-тихо.
— Но тя е права — обърна се после към Мичъл. — Щом се добра до Екскалибур, вече нямаше нужда да оставяш Уайлд жива.
— Както вече казах — започна ядосано Мичъл, — трябваше
Круглов се намръщи, обмисляйки аргументите му. Най-накрая кимна с глава.
. — И сега какво? — попита той, като кимна към кутията. — Готов ли си да ни дадеш меча?
— Затова съм тук. Що се отнася до DARPA, те ще получат един меч — но не този, който си мислят. Погрижил съм се за документацията. Официално този меч — той вдигна кутията, — вече не съществува. Готов съм да го занеса на Леонид.
— Какво ще правим сега? — изсъска Нина. — Не можем да им позволим да го вземат!
Чейс погледна назад към входа, откъдето бяха влезли в парка.
— Ей сега се връщам.
— Какво? Къде… Еди! — Тя го проследи с невярващ поглед, докато той бързо се отдалечаваше от нея, след което се обърна към сцената, която се разиграваше пред очите й.
Устата на Круглов се беше изкривила така, сякаш току-що беше сдъвкал кисел лимон.
— Искаш да го занесеш на Леонид?
— Такава беше сделката — настоя Мичъл. — Казах, че лично ще му го занеса и той се съгласи.
— Не ти вярвам.
— Въобще не ме интересува вярваш ли ми или не. Важното е, че Леонид ми вярва. Казах му, че ще му занеса Екскалибур. Е, мечът е при мен и аз съм готов да му го занеса. Той го очаква, Алексей. А ти знаеш много добре, че изобщо не обича да чака.
От другия край на Лестър скуеър се разнесоха викове; някой известен беше стъпил на червения килим. Нина се огледа и видя как Чейс бърза към нея, наведен ниско, за да се прикрие от руснаците зад дърветата. Той носеше нещо.
— За бога, какво е това?
— Само до Биг Бен успях да се добера — каза Чейс и й показа доста некадърно направена миниатюрна фигурка на прочутата часовникова кула, която беше купил от сергията. — Чакай тук.
— Какво правиш?
— Просто ме изчакай тук, Нина. И, моля те, недей да спориш — добави той, след като тя се накани да възрази. — Ще се оправя с това.
Той излезе иззад дървото с наведена глава и тръгна през тълпата към групата. Круглов беше обърнат с гръб към него, а вниманието на Дина и Максимов беше съсредоточено върху Мичъл.
Най-накрая Круглов кимна.
— Добре. Ще занесем меча на Леонид… заедно.
— Ще го преживея — каза Мичъл и се усмихна. — А сега нека…
Чейс застана зад гърба на Круглов и го мушна със статуйката в гърба с надеждата руснакът да повярва, че това е пистолет.
— Здрасти. Как е?
— Еди! — възкликна Мичъл.
— Пътешествие ли планирате? Не мърдай — предупреди той Дина, която посегна да бръкне под палтото си. — А си направила нещо, а Жабешкото лице тук е получил осем милиметров сърдечен удар. — Тя отпусна ръка.