Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Нина продължаваше да лежи на покрива, вкопчена здраво в краищата му, а тялото й се плъзгаше наляво-надясно. Лимузината подскочи, тасът от едната й гума излетя и се затъркаля по тротоара. Хромираната лайстна под пръстите на Нина започна да се изплъзва изпод пръстите й…
Гумите изсвириха, лимузината се люшна встрани и бързо се изправи. Нина се плъзна по покрива й. Двигателят изрева и тя усети вятъра в косите си, когато Круглов полетя по лондонските улици.
Стените на Националната галерия бяха покрити с безценни картини,
Персоналът на Образователния център най-после включи алармата и в сградата зазвъняха противопожарните звънци. Това поне щеше да накара туристите да излязат навън. Но той трябваше да се справи с Дина и онова, което беше планирала. Тя определено се беше насочила нанякъде.
Жената достигна поредното кръстовище, зави зад ъгъла и събори зад гърба си кошчето с отпадъци. Чейс го прескочи, без да се замисли. Той не искаше да използва пистолета си, ако наблизо има цивилни, но нямаше да се поколебае при удобен случай…
Забеляза един голям плакат в дъното и осъзна накъде се е запътила тя.
Галерията представяше изложба с творби на Рембранд. Чейс не разбираше особено много от изкуство, но дори той беше чувал за холандския художник и знаеше, че творбите му струват милиони… а Дина се канеше да профучи през изложбената зала с пистолет в ръка.
Тя не възнамеряваше да взема хора за заложници, за да си осигури път за бягство. Смяташе да се измъкне, като използва национални богатства.
За миг Чейс почувства как го заля вълна от облекчение. Планът на Дина можеше и да мине при Нина, но той си оставаше груб войник, независимо от всички усилия на годеницата му да го облагороди. Ако убийцата на Мици смяташе, че като го заплаши с прострелването на някое безценно произведение на изкуството, това ще я спаси, то тя беше на път да направи смъртоносна грешка.
С ударение върху смъртоносна.
Рускинята влетя през сводестия вход на галерията. Хората се разбягаха, щом зърнаха пистолета й. Чейс я последва.
— Всички на пода! — изрева той.
Дина спря до другия изход на галерията. Тя насочи пистолета към една от картините, на която беше изобразено разпятието. На Чейс не му пукаше. Той се прицели в нея…
Тя стреля. Но не в картината.
Вместо това улучи рамката. Резбованото дърво се пръсна на трески и цялата картина се разклати.
Към звъненето на противопожарната аларма се включи воят на сирени — сигнал, че някой е посегнал на някоя от най-ценните творби. Пронизителният вой, чиято цел беше да обезкуражи потенциалните крадци, стресна Чейс и го накара да примигне, като за миг го дезориентира…
Което беше достатъчно за Дина да се измъкне.
Тя се шмугна под арката, миг преди защитната решетка да падне със скоростта на гилотина и да спре достъпа до залата. Зад нея се спусна допълнителна бариера.
Чейс се съвзе и стреля, но куршумът отскочи от решетката. Дина се прикри зад стената. Той хукна към изхода; решетката представляваше по-дебела версия на онези, които спускаха пред витрините на магазините — хоризонтални пръчки, свързани с вериги. Той се опита
— Мамка му! — Той погледна между решетките, но Дина вече не се виждаше.
От самото начало беше следвала плана си за бягство. И накрая той падна в капана й, а тя успя да се измъкне.
Чейс се обърна и видя няколко от посетителите, които също бяха останали заключени в галерията и го гледаха с ужасени лица. Той се ухили простодушно:
— Тя е… модерен художник, по косата си личи. Въобще не харесва картините на старите художници.
Опитът му да се пошегува не промени израженията им. Чейс въздъхна и се облегна на решетката с надеждата, че с Нина всичко е наред.
Но при Нина нищо не беше наред.
— Ох, господи! — извика тя, когато лимузината се засили към един едва пъплещ двуетажен автобус и сви в последния момент, промушвайки се между него и насрещно движещата се кола.
Вратата на лимузината одра дясната страна на автобуса и се разхвърчаха искри. Тънката лайстна се огъна в ръката й и тя се изпусна. Круглов зави рязко и се озова пред автобуса. Нина се плъзна безпомощно по покрива, като едва не падна под колелата на идващите срещу тях автомобили…
Внезапно показалецът й попадна в една от дупките от куршуми.
Нина го сви рязко, разкъсаният метал болезнено се вряза в плътта й, но тя успя да се издърпа върху покрива.
В далечината пред тях се чуха сирени. Тя видя примигващи светлини в края на Трафалгар скуеър — една полицейска кола, придружавана от бус, се придвижваха с намерението да блокират пътя. Лимузината току-що беше подминала последната отбивка вляво…
Круглов рязко зави надясно, като завъртя лимузината към павираната улица пред Националната галерия. Хората отскачаха от пътя му, а двама нещастни туристи, които не успяха да се отместят навреме, полетяха във въздуха с хрущене на счупени кости.
Нина се вкопчи в покрива, ужасена от касапницата, но не можеше да направи нищо, за да я спре. Оставаше й само да се държи здраво за покрива и да се надява, че полицията ще успее да спре Круглов в другия край на площада.
Руснакът отново зави — и колата заподскача надолу по широките мраморни стълби към самия Трафалгар.
След миг се озова във въздуха и се стовари върху предницата си, като цялото шаси се разтресе. Нина се изпусна и се плъзна върху предния капак. Двигателят изрева — Круглов не сваляше крака си от педала за газта. Тя забеляза как един от фонтаните на площада се приближаваше устремно към нея…
Лимузината се блъсна в мраморната му основа и изхвърли Нина напред. Тя се приземи в басейна, водата едва успя да омекоти силата на удара и тя се блъсна в дъното, преди да се плъзне напред като скутер. Стената се приближи ужасно бързо; главата й изпука при удара в нея.
Замаяна от болката, тя остана да лежи неподвижно в студената вода. Над нея се издигаше осветената колона на Нелсън, като блестящо копие, устремено към тъмното небе. Някой я хвана за ръката и тя се огледа уплашено при мисълта, че това може би е Круглов, идващ да я довърши. Но се оказа просто някакъв човек, който се беше притекъл на помощ.