Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Круглов…
Нина се опита да се изправи, краката й се подгъваха, от дрехите й се стичаше вода. Лимузината беше спряла до другия край на фонтана и шофьорската врата зееше отворена.
От руснака нямаше и следа. Нито от металната кутия.
Екскалибур беше в ръцете му.
— Къде отиде той? — едва успя да попита тя, докато се опитваше да се измъкне от басейна. Мъжът, който й помагаше, я погледна озадачено, сякаш му говореше на чужд език. Тя го отблъсна и се огледа за Круглов. Забеляза една тичаща фигура, която
Тя се опита да побегне след него, но се свлече на колене — краката отказаха да я слушат. Болката надделя над студа.
— Добре — проплака жаловито тя, — явно никъде няма да ходя.
Зад гърба й се разнесоха викове. Тя се обърна и видя няколко полицаи, които тичаха към нея.
— Той избяга натам — опита се да им обясни, като посочи след Круглов, но само след миг се озова по лице на земята, а ръцете й бяха оковани в белезници. Единият от полицаите изкрещя нещо, но пулсиращата болка в главата й превърна думите му в глухо гъргорене. След това грубо я изправиха на крака.
— О, боже, пак ли! — промърмори тя, докато я отвеждаха.
— Каква изненада — възкликна Питър Олдърли, едва сдържайки смеха си. — Накрая се оказа в затвора. Отново!
— Олдърли, какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа Чейс, докато полицаят го извеждаше от килията. След като го арестуваха, първо го отведоха в полицейското управление на улица „Ейгър“, която се намираше на четвърт миля от галерията, а след това, късно през нощта, го прехвърлиха в Скотланд ярд. Беше спал само два часа и самодоволството на Олдърли въобще не намаляваше раздразнението му. — Поисках да дойде Мак, а не някакъв си фукльо от МИ-6.
— Никаква благодарност — въздъхна Олдърли, подсмихвайки се под мустак. — Дойдох тук, за да направя услуга на Мак. Повикаха го в централата, за да разберат защо някой, за когото е гарантирал, накрая се е озовал в затвора.
— Това нямаше да е проблем, ако тъпите ченгета бяха арестували правилните хора! — сопна се Чейс, като погледна раздразнено към полицая. — По дяволите, толкова ли е трудно да се забележи жена със зелена коса?
— Е, нали вече си вън. Аз лично бих те оставил вътре, но нямаше да е честно спрямо Нина, тъй като двамата явно вървите комплект.
— Къде е тя? — попита Чейс. — Добре ли е?
— Добре е. Малко е понатъртена, но не е чак толкова зле.
Олдърли го поведе към приемната зала. Чейс видя Нина да го чака на пейката и забърза към нея. Щом я зърна отблизо обаче, изражението му се промени.
— Не започвай пак — каза тя, като вдигна предупредително пръст. Не си беше измила косата и тя висеше на клечки. Дрехите й бяха станали на петна от силните химикали във фонтана.
— Просто се радвам, че си добре — каза Чейс и я прегърна. Подуши косата й. — Да плуваш ли си ходила?
— Казах
— Вижте какво, всичко това е много романтично — рече Олдърли с пренебрежителна въздишка, — но имаме среща в американското посолство. Не знам за какво е цялата тая суматоха, но янките искат да я обсъдят с вас.
— О, добре, и аз искам да си поговоря с тях — изръмжа Чейс. — За това, че онзи тип, когото сложиха начело на операцията, се оказа шибан предател!
— Все още не мога да го повярвам — каза Нина и поклати глава. — През цялото време е работил за Васюкович? Как е възможно в DARPA да проспят такова нещо?
— Да се моли те да го намерят преди мен — изръмжа Чейс и сви юмруци. — Защото така ми се ще да си поприказваме с него, че…
Олдърли ги откара до посолството и мина през страничния вход на сградата, където беше посрещнат от Пийч.
— И така, довиждане — каза весело агентът от МИ-6. — Ако за в бъдеще имате нужда от помощта на SIS за нещо, моля… не ни търсете. Между другото, Нина, определихте ли вече датата за сватбата? Все още очаквам поканата си.
— Сбогом, Питър — рече твърдо Нина, излизайки от колата. — Здравейте, господин Пийч.
— Добро утро, доктор Уайлд. — Пийч изглеждаше по-смутен от всякога. — Господин Чейс. Радвам се, че и двамата сте добре.
— Да, ние също се радваме. Какво става?
— Моля, последвайте ме.
Тримата влязоха в сградата на посолството и тръгнаха към кабинета с изглед към Гросвенър скуеър. Сърцето на Нина замря; първото нещо, което видя след като Пийч отвори вратата, беше купчината вестници върху масата.
— Пак ли! — За втори път тази седмица се виждаше на първата страница на пресата. На едната снимка скачаше върху капака на двигателя на лимузината, а на другата се плъзгаше по покрива, докато колата се отдалечаваше от киното.
В стаята ги очакваха няколко мъже с костюми, а Хектор Амороз пристъпи напред, за да ги посрещне.
— Нина! Боже колко се радвам, че си добре. Ти също, Еди.
— Мислех, че вече си се върнал в Щатите! — възкликна Нина, изненадана да го види.
— Така беше. И после се върнах обратно тук. Призоваха ме да се явя пред парламентарната комисия, за да отговарям на въпроси, свързани с онова, което се случи вчера. Което може да отнеме известно време. Операцията не се разви така, както очаквахме.
— Изявлението на годината — рече Нина и замръзна на място, когато забеляза кой стои сред групичката мъже.
Мичъл.
С насинено лице, с превръзка на бузата… но не като арестант.
— Какво прави той тук, по дяволите? — извика тя.
Реакцията на Чейс беше далеч по-спонтанна и не се ограничи до словесни нападки. Той се хвърли към Мичъл, готов да го разкъса с голи ръце. Нужни бяха усилията на трима души, за да го удържат по-далеч от него.
— Хей! Боклук! Ще те убия!