Вихър

Кол Алън

Стен съзнаваше, че тук, на Джохи, има хора — фракции, — в сравнение с които ненормалниците, с които се беше сблъсквал досега, изглеждат нормални и миролюбиви създания.

И оставаше въпросът на кого принадлежеше тази полупрофесионална армия? Минохвъргачки… автоматични оръжия… хора, атакуващи като добре обучени или поне минали някакво обучение войници.

Те принадлежаха на някого.

Стен си спести възгласите на възмущение, като се чудеше каква правдоподобна история би съчинил някой за прикритие на кървавата смърт на една-две роти стрелци.

Но през последвалите дни инцидентът не се спомена.

От никого.

Включително и от полицията

на Рурик.

13.

Предложението беше много кратко. Беше написано на ръка на три страници върху старинна хартия. Безкръвният мъж срещу Императора приключи с четенето и остави страниците на бюрото.

— Какво ще кажеш? — попита Императорът.

— Интересно е, сир — изрече мъжът с неутрален тон.

Което не беше учудващо, тъй като всичко около Пойндекс беше неутрално. На времето беше оглавявал корпус „Меркурий“ — имперското разузнаване — в последните дни на Таанската война. Ефективен, безстрастен войник, той беше продължил службата си под командването на Тайния съвет. По-късно, като част от политическа интрига, дори бе издигнат за младши член на Съвета.

Но когато Императорът се завърна, Пойндекс предаде Съвета на Империята. Всичко, което поиска — знаеше какво би могъл да поиска, — беше да запази живота си. Нямаше каквото и да е отношение към убийството на Императора. Нито публично беше взимал участие в различните чистки и зверства, извършени от Съвета.

Императорът прие предложението — и Тайният съвет получи удар в гърба, а Пойндекс изчезна в затънтените краища на Империята.

— Не показваш, че си изненадан — каза Императорът.

— Сир… Може ли да говоря открито?

Сега Императорът млъкна. Пойндекс избра да изтълкува това като разрешение.

— Учуден съм само, че все още съм жив, ваше величество. Когато наредихте да се върна тук, на Първичен свят, бях сигурен…

— Не — прекъсна го Императорът. — Ако ми трябваше трупът ти, всичко щеше да е уредено тихо и в мига на големия ми гняв. Реших, че периодът на междуцарствие няма да бъде отбелязван с показни процеси. Освен това си спомням, че беше много ефективен началник на разузнаването. Сега имам нужда от услугите ти. Искам да оглавиш този новосформиран отдел, Вътрешна сигурност. Ще се ръководи малко по-различно от „Меркурий“. Агентите са и ще продължават да бъдат набирани не през военните канали или свързаните с тях подразделения. Те трябва да положат клетва на вярност към мен, лично, а не към Империята. Техните задачи и задължения ще се знаят само от мен. Единственото задължение, с което са натоварени, според общественодостъпните или поверителните доклади, е моята защита. И аз смятам да й дам възможно най-широка интерпретация. Всички мисии на ВС ще бъдат назначавани от мен и изпълнението им ще се докладва само на мен. Няма да има други брънки във веригата на командването. Отделът ще има най-висок приоритет в мисиите си. Всички доклади ще бъдат единични копия с гриф „строго секретно“ или ще се докладват устно. Няма да има никакви записи в Имперските архиви. Сега… какъв е твоят отговор?

— Нямам голям избор, ваше величество — каза Пойндекс. — Самото знание за съществуването на подобен отдел може да бъде… притеснително. И…

Той потупа предложението на бюрото.

— Този план и проблемът, който трябва да разреши, е определено нещо, което никога не трябва да става публично достояние.

— Разсъждението ти е правилно. Ти си всъщност единственото същество освен мен, посветено в проблема и планираното решение — заяви Императорът. — Но преди

да приемеш, имам един въпрос. Какво ще те спре да ме предадеш, както предаде Съвета?

Последва дълга тишина. Пойндекс стана и започна да крачи нервно.

— Ще ви отговоря, сир — заговори накрая, — въпреки че предпочитам да не обсъждам собствените си странности. Намирам темата за… смущаваща. Може би ако ми разрешите една история — притча — това ще помогне.

Пойндекс си пое дъх.

— В началото на шпионското обучение се разказва историята за известен майстор на шпионажа. Служил е на древен земен император. На него се приписва създаването на модерния шпионаж, всъщност всеки човек шпионира брат си и бива шпиониран от него. Владетелят, впечатлен от уменията му, решил да го награди. Мъжът искал само едно — маршалски жезъл. Императорът бил шокиран от предложението и отказал. На шпионите не се полагат наградите на честните войници. Нито — добавил той — им се полага публична слава.

— Мъжът е бил Фуке, а името на диктатора — Наполеон Първи — каза Императорът.

— Знаете за случката, сир. Е, историята се разказва, за да обезкуражи желанието на младия разузнавач да търси слава. И смятах, че съм я приел присърце и съм се научил да потискам каквато и нужда да изпитвам да се появя в публичното пространство, както и всяка друга емоция, която пречи на едно същество да бъде ефективно. Но когато покойният господин Кес ми отправи предложението да бъда издигнат като член на Тайния съвет, предложение, което беше продиктувано в голяма степен от личните му интереси, аз научих, открих, че все още съм амбициозен. След падането на Тайния съвет се справих с тази си слабост.

— Наистина ли? — зачуди се Императорът. — Амбицията е като хидра.

— Има ли значение, сир? — попита Пойндекс. — Защото за разлика от онези глупаци от Тайния съвет, много се съмнявам, че някога ще ми оставите възможност да ви предам.

Императорът кимна. Просветлен — или боязлив, — егоизмът беше приемлива мотивация. Особено за задачите, които имаше наум за Пойндекс.

— Приемам предложението ви, ваше величество. Разбира се, че го приемам. Всъщност съм поласкан.

— Добре. Ще зачисля под твое командване достатъчно хора. Някои от тях ще имат също толкова… сиви предистории. И някои от тях ще получат задачи, за които не е нужно да знаеш нищо.

— Разбирам, сир.

— Също като тази — Императорът посочи предложението. — Имам три въпроса, свързани с него. Трябва ли да знаеш повече за устройството?

— Не, сир… И ще откажа да слушам разяснения за него. Самото знание за това е достатъчно рисковано, за да застраши оцеляването ми.

— Смяташ ли, че задачата може да бъде изпълнена?

— Да — отвърна Пойндекс сухо. — Извършвали сме доста по-сложни процедури за двойни, тройни агенти и предатели, ваше величество.

— Добре, много добре — кимна Императорът.

— Ще ни трябва около месец, за да съберем екипа, сир. Вероятно два цикъла за извършването на самата работа и, разбира се, пълна изолация — отбеляза Пойндекс.

— Вече мислих по въпроса. — Императорът се пресегна към бюрото и вдигна предложението. Взе запалка, включи я и задържа хартията срещу й. Листовете веднага пламнаха и се превърнаха в сива цепел. — Мястото ще бъде древната Земя.

Пойндекс се изправи, отдаде чест и излезе. Императорът се загледа след него. Беше жалко, че никога нямаше да предложи на Пойндекс наздравица или да му сготви вечеря, когато планът бъдеше завършен, както беше правил с Йън Махони или Стен. Но това беше отдавна, а сега бяха други времена.