Вихър
Шрифт:
Б) Единствените лекари, които биха извършили „незаконни“ действия, са адски некомпетентни. Истината беше, че той никога не намери за трудно да вербува най-квалифицираните професионалисти — стига да им дадеше правилната нагласа — да проявят „патриотизма“ си или да изпълнят „дълга си към Империята“ или, в крайни случаи, „дълга си към живота“.
В) След като извърши исканото от него дело, докторът може да бъде измъчван от чувство за вина или дори просто да го споходи желание да обсъди станалото. Истината беше, че единствените случаи, когато Пойндекс беше виждал медик да изпитва вина, бяха, когато
За тази операция му трябваха не повече от два часа, за да намери хирургическия екип. Сред участниците бяха най-добрите и изявените имперски лекари. И Пойндекс плащаше на всички от години.
Историята за прикритие — която Пойндекс беше подхвърлил като небрежна реплика в разговор с една от сестрите — агент на „Меркурий“ — гласеше, че операцията ще бъде извършена върху един от двойниците на Вечния император. Всеки „знаеше“, че Императорът има двойници, изпращани при рисковани или отегчителни задачи. Всъщност нямаше такива и никога не беше имало, това бе откровена глупост, която Пойндекс смяташе да изтъкне пред Императора при първа възможност.
След като се сформира, екипът беше изпратен на Земята. Императорът беше прав: мястото беше идеално.
Еони по-рано Императорът беше решил, че обича сьомга. Беше купил от земното правителство и местните власти на провинция Орегон цялата река Умпкуа, от извора до устието й в Тихия океан. През годините беше изкупил и всеки имот в близост до реката. Няколко местни имаха разрешение да живеят и работят в близост до Умпкуа — в крайна сметка снабдители, водачи, пазачи на дивеча и други подобни бяха необходимост. Императорът ходеше да лови риба, като спираше на места, които бяха почти гола земя, върху която да се разпънат няколко палатки.
Но край същата тази река един индустриалец, Танз Суламора, също си построи лагер. Суламора обаче откри, че не може да понася нито пустошта, нито риболова, ето защо имотът му беше превърнат в луксозна вила за отдих. Суламора, някога най-лоялният следовник на Императора, стана негов озлобен враг и оглави заговора за убийството му. Но и той умря, когато бомбата разкъса и самия Император.
Неговото усамотено убежище стана място, където останалите конспиратори, самопровъзгласили се за Таен съвет, се събираха за консултации.
Сега…
Сега Императорът отиде тъкмо там, за да се отдаде на заслужен отдих — както твърдяха клиповете — от нескончаемите си задължения.
Този път Императорът така и не разбра, че е пътувал до Земята.
Дни преди заминаването му храната беше внимателно обработена със сънотворни. Императорът не разбра, че съзнанието му се замъглява. Той продължи да изпълнява функциите си и да се консултира с помощниците си по важни въпроси.
Дори не осъзна, че тези помощници — не познаваше нито един от тях — бяха старателно обучени агенти на корпус „Меркурий“, които му поставяха проблеми, ставащи все по-прости по-прости. Накрая станаха толкова прости, че дори едно едноклетъчно можеше да ги разреши. Цялата
Пойндекс и неговите подчинени водеха Императора все по-надолу, докато не загуби съзнание. Но те продължиха с малките дози, сега разтворени в интравенозната течност, за която всички, които се грижеха за спящия владетел, смятаха, че е подхранваща.
Пойндекс не искаше да рискува.
Най-накрая му докладваха, че Императорът е едно ниво над продължителната хибернация, използвана от ранните космически пътници, хибернация, която беше убила повечето от пасажерите и екипажа на онзи чудовищен кораб, напуснал Земята в посока към най-близката звезда преди изобретяването на междузвездните двигатели и преди откриването на АМ2, която направи тези двигатели приложими на практика.
След това Пойндекс накара да стабилизират Императора и го прехвърли на „Нормандия“, бойния кораб тип яхта на Императора, който по официални данни не съществуваше.
Императорът остана в това състояние. И всичко изглеждаше спокойно и сигурно. Пойндекс почувства известна гордост.
След това естеството на устройството или устройствата в тялото на Императора трябваше да бъдат проучени по електронен път. Пойндекс не можа да се справи. Беше сравнително сигурен, че няма защита срещу сканиране. Императорът, в крайна сметка, минаваше през охранителните екрани, без нищо да му се случи.
Но беше само донякъде уверен.
Следователно, споходен от неприятното усещане, че живее в Тъмните векове, Пойндекс нареди на главния хирург да направи разреза. На хирурга му беше допълнително обяснено, че операцията трябва да бъде проведена бързо, все едно е в спешно отделение и има само секунди, за да запази живота на пациента.
Беше добре, че Пойндекс даде тези инструкции. Той се беше измил, облякъл хирургически дрехи и отиде в операционната, място, което му беше доста познато. Първият разрез отвори телесна кухина и Пойндекс видя устройството. Бутна ръката на хирурга настрани и докосна с пръстите си яйцевидната пластмаса. Затопляше се.
— Изрежи я — нареди той.
— Но…
Скалпелът на хирурга се премести два пъти и устройството се освободи. Копеле, помисли си Пойндекс. Хванах те, преди да се взривиш.
— Там. Още едно!
— Но имаме кръвоизлив!
— Забрави за това, режи!
Още едно устройство.
— Какви са жизнените показатели? — попита Пойндекс дрезгаво.
— Стабилни.
— Добре. Докторе, отворете гръдния кош.
Тежкият лазер, предвиден за рязане на кости, се задейства.
— Там. Още едно. Извади го.
Лекарят изпълни заповедта. Пойндекс се потеше. Можеше да има още едно. Но не можеше да изпрати касапски отряд.
— Проучи. Огледай областта около малкия мозък.
— Да, сър.
Времето спря.
— Изглежда, има някакъв вид късообхватен предавател. Много къс обхват — тридесет сантиметра. Ако искате мнението ми, бих казал, че е много сложен енцефалограф. Но това е всичко.
Пойндекс беше пред припадък.
— Тогава това е всичко. Можеш да забавиш темпото. Стабилизирай го. Спри кървенето и го заший.