Вихър
Шрифт:
— Ами тези? — попита вторият хирург, като посочи трите направени от човешка ръка устройства, извадени от тялото на Императора.
— Мои са. Не сте ги виждали.
Трите устройства веднага бяха изпратени за технически анализ.
Първото беше сложна бомба, използваща конвенционална материя за детонатор и Антиматерия–2 за експлозив. Беше достатъчна, за да създаде двукилометров паркинг с операционната зала за център. Пойндекс стисна зъби. Сега вече знаеше откъде беше дошъл мистериозният взрив, задействал
Второто устройство беше комбинация от приемник и бомба, нагласена да се взриви, ако Императорът някога бъдеше наранен. Освен това съдържаше определени програмирани обстоятелства. Пойндекс изгуби няколко часа, за да отгатне целта на устройството. Електроенцефалографът в черепа на Императора непрекъснато следеше мислите му. Ако тези мисли се отклоняха от зададените обстоятелства, бомбата щеше да избухне.
Интересно. Един от начините да се предпазиш да не полудееш. Или… Той реши да не се задълбочава в тези въпроси.
Третото устройство беше най-интересно. Беше много силен предавател. Активиращите му механизми бяха свързани с жизнено важните органи на Императора. И така, съобрази Пойндекс, ако Императорът загине, излъчвателят щеше да продължи да предава. Или, замисли се той, ако Императорът бъде принуден със сила да направи нещо, което не би трябвало, или бъде упоен да действа по-определен начин, или стане психотичен и неуравновесен отвъд границите на зададения профил, бомбата щеше да се взриви, а предавателят да излъчва.
На кого?
Къде?
И известно време след това Вечният император се завръща.
Пойндекс се изкуши да продължи изследването си.
После се овладя.
Каква беше вероятността след събуждането си Вечния император да нареди екзекуцията на всички участвали в този проект?
Почти стопроцентова.
Каква беше вероятността Вечният император да нареди всеки свързан с тази операция да бъде подложен на мозъчно сканиране, за да се види какво знае за невероятната му тайна?
Повече от сигурна.
Пойндекс внезапно разбра, с абсолютната яснота отвъд опита, параноята или аморалността, че неговите шансове да оцелее, ако разследва къде отива този мистериозен сигнал, са по-малки от нула. С неохота Пойндекс лично унищожи и трите устройства.
Не беше сигурен какво точно беше направил. Нито защо Императорът имаше тези бомби в тялото си или защо искаше да ги махне. Изглеждаше смислено Императорът да се пази от похитители.
Но… ако беше вечен, както вече беше доказал, какво ставаше, когато бомбата избухнеше? Как Императорът преживяваше взрива?
Психическа проекция?
Стига глупости. Още малко и щеше да приеме откачените вярвания на Култа на Вечния император, според които техният владетел периодично ходи
По дяволите. Сега беше времето да бъде напълно верен слуга.
— Сър, кървите.
Пойндекс се изтръгна от мислите си и отдаде чест на войника от „Богомолка“.
— Благодаря. Трябва да съм се порязал. Ще се погрижа за раната.
Войникът кимна и продължи обиколката си, очите му оглеждаха пустошта за всеки враг на Империята, който можеше да се спотайва там.
Благодарен за болката, своето решение и прекъсването, Пойндекс се отправи към лазарета.
Позволи си кратък миг на гордост.
От този миг нататък Императорът, подпомаган от слугата си, нямаше вече да бъде контролиран от миналото.
Очите на Вечния Император се отвориха.
Намираше се в студено и стерилно място. Гол.
Обхвана го паника. Пак ли беше на кораба? Беше ли станала грешка? Беше ли отново онзи хленчещ интригант, когото ненавиждаше?
Не. Усети болка. А не схванатите мускули на прераждането…
Спомни си.
Да.
Трябваше да е на Земята, а Пойндекс беше изпълнил дълга си.
Императорът все още живееше.
Той позволи на съзнанието си да се полута, макар и наполовина упоен. Но дори в унеса си осъзна, че вече не се чувства наблюдаван. Бе изчезнало чувството, че трябва да брани всяка своя мисъл.
Връзката беше прекъсната.
Очите на пазача, убиеца, Гласа на кораба, бяха затворени.
Сега беше жив.
Сега можеше да управлява, както съдбата му беше отредила.
Сега беше свободен.
Вечният император се усмихна.
КНИГА ТРЕТА
ОБЛАЧНА СТЕНА
21
Клането в университета „Пушкан“ имаше широк отзвук из Алтайския куп. Слухове за трагедията плъзнаха по улиците на Рурик, докато войските откриваха огън. Стен отбеляза тази аномалия като важна, докато се опитваше да извлече някакъв смисъл от хаоса, който бушуваше около него.
Обграден от джохиански войски, чиито изрични заповеди бяха да защитават Имперското посолство, Стен стоеше в окото на бурята и наблюдаваше ставащото, като пишеше тонове доклади, означени „Строго секретно“.
Самото клане беше видял през очите на два от разузнавачите Фрик и Фрак, които се спускаха над войниците, докато те стреляха по студентите. Той изобщо не хранеше съмнения, че Искра е наредил атаката. Да го докаже обаче, щеше да бъде по-трудно. Войниците не носеха обозначителни знаци по униформите си. Очевидно бяха хора. Но можеха като нищо да са от разбунтувала се джохианска милиция. Или дори да са торки.