Вихър

Кол Алън

Стен отиде подготвен за Ursus horibilis. Всъщност, забравете гризлито. Пълна с откровения, дипломатическата му нота до Искра би одрала кожата и на Ursus articis, със същия успех.

Макар и да не обвиняваше директно Искра, че е наредил касапницата в „Пушкан“, той му го намекваше доста недвусмислено. Освен това заклеймяваше нападението над съществата, дошли да положат венци, както и неоторизираното използване на имперски войски за разправа с цивилното население.

Подсили

обвиненията с ясната заплаха, че ще препоръча на Вечния император да преосмисли подкрепата си за Искра.

За съжаление, Стен знаеше, че върви по изключително тънък лед. Важността на Алтайския куп беше такава, че трите кардинални принципа на дипломацията имаха особена тежест тук: А) Първо се консултирай с шефа. Б) Първо се консултирай с шефа. И най-важното от всичко… В) Първо се консултирай с шефа.

И все пак, макар че беше възпрепятстван от неуспеха си да се свърже с Императора, Стен тръгна за срещата решен да продължи с блъфа си.

Искра скочи на крака в мига, в който Стен влезе в стаята.

— Господин посланик — каза той. — Протестирам срещу нежеланието ви да подкрепите правителството ми!

Стен зяпна от изненада. Затвори уста. Вдигна вежди. Хладно.

— Нещо повече, ще поискам Императорът да ви отзове като свой посланик в Алтайския куп.

— Колко мило, че решихте да ми го кажете лично — процеди Стен сухо. — Предполагам, че искате…

— Настоявам, сър. Не искам.

— Настоявате, така да бъде. Макар че бих ви препоръчал да изличите тази дума от речника си, когато говорите с Вечния император. Да се върнем на въпроса ми. Има ли това… настояване… нещо общо с хаоса, който вилнее из улиците навън? Или просто не ви харесва официалният ми тон?

— Аз виня вас за агонията, която моите бедни хора изпитват, да. Можете ли да отречете, че вие и вашите… служители… показвате липса на одобрение към моето назначение?

— Мога. И то лесно. Одобрението е за аматьори. Моят професионален дълг е да ви подкрепям. Но — и това е сериозно но, сър — моята мисия е да върна реда в Алтайския куп. Мисия, която, мога да добавя, за съжаление е застрашена — ако не и обречена, докато говорим. И вие, сър, трябва да поемете пълната отговорност за това. Както възнамерявам да информирам Императора.

— Значи съм бил прав — изсъска Искра. — Вие ми се противопоставяте?

— След това, което се случи в „Пушкан“, нима очаквате поздравления? Военен оркестър, за да увековечи постиженията ви?

— Вие вините мен за този чудовищен акт? Мен! — Искра докара най-доброто си възмутено изражение. Стен би се засмял, ако не спореха за убийства. — Ще ви кажа, че съм отвратен от инцидента. Наредих пълно разследване. Оглавено от човек, чиято репутация е безукорна — генерал Даул.

Хо-хо, помисли си Стен. Значи така стоят нещата? Даул беше подкупен от Искра.

— Ще информирам Императора — каза Стен. — Той ще бъде… заинтригуван. Не тази дума бих използвал, за да опиша реакцията му към кашата, в която сте нагазили.

— Ба!

Всичко, от което имат нужда, е здрава ръка. Това са моите хора, господин посланик. Вие не ги разбирате. Кръвните вражди са неразделна част от историята ни. Това е природен факт и напрежението винаги къкри под повърхността. Затова, тъй като подкрепата ви за мен е толкова незабележима, нужен е само един инцидент като този в „Пушкан“, за да се разрази хаос.

— Хаос е това, в което сме потопени сега — каза Стен. — Какво възнамерявате да правите по въпроса?

— Това е моя грижа — сопна се Искра. — Вътрешна работа на този куп, запомнете това.

— Ще се постарая — отвърна хладно Стен.

Той се замисли за нотата в джоба си, която щеше да отвори в Искра ново изходно отвърстие. Ако му я връчеше, както беше планирал, тя нямаше да улесни бъдещите му отношения с Искра.

Замисли се за младите хора, загинали на барикадите в „Пушкан“. Майната им на бъдещите отношения. Това беше мигът, в който Стен реши да се отърве от негодника. Щеше да събере всяка прашинка от доказателство. Щеше да построи железен случай. Така че, когато говори с Императора, да му предостави достатъчни основания Искра да бъде изхвърлен далече от Алтайския куп.

Освен това докторът вече се беше обявил за негов враг. Когато се стигнеше до подобна ситуация, повечето книги по дипломация предлагаха да се нанесе удар — дълбоко във вътрешностите.

Стен измъкна нотата и я връчи на Искра.

— Малко четиво за преди лягане — каза той. — А сега, ако ме извините…

Излезе от стаята, оставяйки Искра да се взира след него.

След като Стен си отиде, Венло излезе от укритието си.

— Това беше ненужно — каза ядно той. — Току-що си създадохте сериозен враг.

— В негово лице? Та Стен е просто функционер.

— Още една грешка, докторе. Повярвайте ми, той не е функционер.

Студени тръпки пропълзяха по гърба му, когато Венло се сети за срещата си със Стен и Махони. Все още беше жив само защото им беше необходим.

— Освен това беше прав и за университета — добави той.

— Беше необходимост — заяви Искра. — Както казах и на този глупав посланик, моите хора имат нужда от твърда ръка. Само от това разбират. Инцидентът в университета ми дава идеалното извинение да използвам тази твърда ръка. Моето име ще бъде благославяно поколения наред, когато всичко приключи. Повярвайте ми. Знам своето място в историята.

Той погледна към Венло и на лицето му се изписа неодобрение:

— Учудвате ме. Не очаквах, че ще пищите толкова заради малко кръв, пролята за благородна цел. Странно е как си мислиш, че познаваш някого.

Венло измърмори нещо неопределено. През ума му проблясна мисълта, че ако задачата му беше от обичайните му занимания, нямаше да има никакви проблеми да убие Искра. Веднага. Без дори да се изпоти или да използва нечестни похвати.

— Предполагам, че е невъзможно — каза накрая.