Вихър
Шрифт:
— Няма проблеми, шефе. Приключих приоритетните дела, Синд се занимаваше с обикновените, а Ото разчисти боклука. Можеше да останеш още една година във ваканция, без да ни липсваш.
— Да го убием ли, Синд? — избърбори въпросният Бор.
— По-късно.
— Ще трябва да се наредите на опашката — каза Стен. — Чинът ми надвишава този и на двама ви.
— Защо не пием? — попита Ото. — Да празнуваме завръщането на нашия крал-воин Стен. Или началото на седмицата, което ви се стори по-важно.
— Защото,
Алекс със самодоволен вид показа, че Стен трябва да даде обяснението. Стен се ухили — Килгър умееше да го задържа здраво стъпил на земята, и беше по-добър в това, отколкото онзи роб, който трябвало да шепне в ухото на императора по време на триумф: „И това ще премине.“ Или каквато е била фразата.
— Оръжието, което оставихме лошите да откраднат и складират за зимата, беше с проследяващо устройство — каза Стен. — Мисля, че е време да ги посетим.
— Ха! — възкликна Ото. — Добре. Не се разбирам много с имперските войници, но заради закланите двама братя трябва да им изпратим поздрав от ада. Надявам се, че оръжието не е скрито в гардероба на някой пъпчив обирджия.
— Не мисля така, Скрито е някъде в дъното на лавка за храна.
Ото изръмжа удовлетворено.
— Добре, вероятно не е самотен злодей. Място за закуски, хм. Добро прикритие за хора, които идват и си отиват. Ще запомня това. Значи най-вероятно е група. Има ли някой идея за кого работят?
— Не още. Това е едно от нещата, които трябва да разберем.
— Колко силно ще ги ударим?
— Първо разузнаване — обясни Стен. — Преброяването на неприятелите е от значение, ако мястото се охранява, но това е вторично. Синд?
— Ами… Имате ли снимка от въздуха на мястото? Благодаря. Открит достъп до задната част, ще ни трябва един отряд. Ще влезем с… да видим, един отряд отпред, един взвод в резерв, четири през вратата. Ще държим рота в резерв, предполагам.
— Значи ще искаме подкрепа от полковник Джерати и неговата гвардия.
Това дори не беше въпрос.
— Определено не — отвърна Стен. — Предполагам, че от тях може да изтече информация, а и това със сигурност ще стане, ако се свържем от посолството с комуникационната връзка на Искра. Пък ако започнем да изпращаме кодирани сигнали до гвардейците, някой може да подуши нещо.
— Да не би да мислиш, мой Стен, че този обесник Искра има собствени терористи?
— Точно сега, Ото — отвърна Стен, внезапно налегнат от умора, — подозирам всички в този скапан куп в присъединяване или оглавяване на отряди на смъртта. Освен вас двамата.
— Ами аз, шефе?
— Ха, Казвам го за последно. Ха. Теб те познавам. Сега. Достатъчно размотаване. Ще влезем с Бор заради ефекта на сплашването. Гурките остават в резерв.
— Няма да им хареса — вметна Синд.
— Добре. Предпочитам да не им хареса. Както се развиват нещата, ще имам
Имаше само една светеща лампа в ресторанта. Отзад до касата. Зад тежките решетки Стен видя, че вътрешността беше пуста, също като улицата.
— Който и да използва това място за прикритие — прошепна Алекс, — е доста самоуверен. Няма дори пазач. Или пък са намерили проследяващото устройство и са го оставили, за да ни устроят малък капан.
— Или са самоуверени, или са си платили за прикритието. Виж.
Стен посочи полицейския гравислед, който се плъзна бавно над покривите.
— Какво за тях? Или сме достатъчно раздразнени, за да убиваме ченгета?
— Ото има заповед да използва сигнални ракети и гранати, ако някой се намеси — обади се Синд. — Това би показало, че големите момчета си играят, и те трябва да се отдръпнат настрани. Но ако ни провокират, няма да ги щадим.
Комуникаторът, закачен за бойната й жилетка, изщрака.
— Задният отряд е на позиция. Готови сме.
— Е, ще действаме ли?
Килгър се изправи до приклекнало положение, засили с две ръце тежък метален прът сякаш беше перце. Удар — решетката и вратата влетяха в сградата. Алекс го пусна и ускорението запрати тарана с останките навътре, докато той се дърпаше встрани…
Синд хвърли подобрена граната вътре…
Прикритие за очите и пурпурен проблясък…
Стен се втурна през вратата, опря гръб на стената и се огледа, докато цевта на оръжието му обхождаше наоколо…
Синд се претърколи и залегна…
Стен се стрелна напред, към входа на кухнята…
Килгър влетя в магазина и се подготви да го прикрива. Синд приклекна, Степ влезе с подскок в кухнята. Стен се движеше, а Килгър му осигуряваше прикритие.
Задната стая беше празна…
Килгър се изправи с тарана…
— Лараз — извика Стен. Парола, за да не се застрелят…
Вратата отлетя навън в нощта…
Дула на оръжия… косматите лица на Бор, които ги гледаха…
— Чисто — обяви Стен. — Строй войниците си, Синд. Задръж резервния взвод отвъд улицата. Ото. Трима войници.
— Сър.
— Тук е, капитане. Под фурната.
— Имащ ли нужда от помощ?
— Ха.
Килгър остави оръжието си долу и видимо без усилие повдигна огромната кухненска печка на една страна. Тръбопроводите на фурната изскърцаха, но не се пропукаха.
— Малко скривалище — отбеляза той, пресегна се надолу и дръпна малък метален пръстен, захванат за бетонения под. Пръстенът — и подът — се вдигнаха лесно, беше скрита врата с противотежести.
— Еврика — оповести той. — И ев-не-рика. Шефе?