Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Според тези плочки развитието на йероглифното писмо е с няколко века по-старо, отколкото научният свят предполагаше досега. Когато на Берлинския конгрес по египтология през юни 2000 година професорът започна отново да класифицира тази нова находка в схемите на научната догма, той беше потресен от една реплика. Американският пилот Джордж Къмингам само месец преди това открил 9000 годишни скални надписи на 40 км южно от Кайро, които излиза, че са още по-стари от досега известните. Египтологът д-р Мохамед ел-Сакхир от египетския център за Древни езици и култура класира знаците в три епохи:
1) 7000 година пр. Хр.
2) 3000 година пр. Хр.
3) без класификация.
Излиза, че историята за развитието на писмеността трябва да бъде пренаписана! Но понеже на тези изображения освен йероглифи
Но какво става, ако наистина всички изображения са от Първата египетска, епоха и техните автори са живели по едно и също време?
През юни 2000 година д-р Габалах Али Габалах най-малкото призна, че: «Подобни рисунки има и в храмовете на южен Египет. Възможно е този народ да е пътувал от юг на север за Ма’ади!»
Както сега, така и преди древноегипетската култура на фараоните е принадлежала на такива цивилизации, които предизвикват нашето въображение. Въпреки това по отношение на исторически обременените земи на Нил човек едва ли има нужда от много фантазия, ако иска сериозно да анализира тази тайнствена култура. Завареното по тези места културно многообразие, което идва в повече дори и на туриста лаик, превишава всяко въображение! В повечето случаи дори днешните учени не са в състояние да възприемат определени послания на нашето минало. Заслепението на представителите на науката може да се обясни единствено с това, че те или не желаят да видят всичко, или съзнателно го укриват. Защото въпреки непрекъсната изследователска дейност в областта на египтологията, все още останаха много открити въпроси, на които хората очакват отговор.
Дори по времето на палеолита е имало йероглифи по скалите и пещерите и до края на Римската окупация на Египет те още се използвали. Учудващото при йероглифите е стадият им на развитие. При тях не става дума за обикновено образно писмо, а за напълно оформено сричково писмо, състоящо се от повече от три хиляди знака. Образното писмо по принцип позволява два варианта за изразяване:
1) с действителен образен шрифт (пиктография), или
2) със символичен образен шрифт (идеография).
«Пиктографията» е непосредствената форма, която използваме още като деца.
Когато например искаме да предадем думите «слънце», «къща», «дърво», ние рисуваме оцветен кръг, квадрат и овал с една линия. Но за абстрактни понятия този начин на изразяване се оказва неподходящ; тук трябва да се намеси «идеографията». Символният образен език днес например се използва в уличното движение, на гарите, летищата или в табелките на занаятчийските фирми. В речниците от миналия век към някои думи дори имаше приложени идеограми, и е интересно да се отбележи, че когато е описвана диалектна дума, към нея бе прилагано изображение на бесилка. Много древни народи — като китайците, месопотамците или мезоамериканците, са наясно с идеографията. Фараоните пък имат фонограми, които могат да пресъздават прости фонетични стойности. Но при примитивните племена на ранния Египет не могат да бъдат открити никакви предшестващи фази, на базата, на които да се е развило йероглифното писмо.
Тъй като в рамките на човешкото развитие вече е имало много образни писма, съществуваше предположение, че и египетските йероглифи представляват някаква образна писменост — първоначално дори и не толкова погрешно, доколкото тя на ребусен принцип съдържа множество картинни изображения. Според Oxford English Dictionary терминът за обозначение на така нареченото «ребусно писмо»
Някога френските помощник адвокати играели сатири, които съдържали гатанки в образна форма и в превод звучат «за нещата, които се случват». През следващите 200 години тези занимания намират място в английските и френските детски книги, за да бъде тренирано мисленето на децата. За целта изречението «Видях леля Роуз» е изразено с едно «око», «трион», «мравка» и «роза». С този пример нещо, което трудно се поддава на картинно изображение (сестрата на нечия майка), е предадено просто чрез еднакво звучащи и лесно за рисуване думи, характеризиращи реални обекти — мравка «ant» за леля «aunt».
Фараоните също прибавили специфична особеност в своите йероглифи. За изписване на царското име «Нармер» противно на ребусния принцип, за основа те взели два символа: «нар» («риба» или «огнена факла») и «мер» («длето» или «техника»). Така от две различни срички те образували името на царя.
Още през 1800 година изследователят на текстове от немско-датски произход Георг Густав Цоега (1755–1805) и британецът Томас Янг (1773–1829) забелязали тази фонетична особеност на йероглифите, които обаче били разчетени едва през 1822 г. Въпреки че успоредно с йероглифите се развивали и най-простите форми на «йератическите» («жреческите») и «демотическите» («народни») писмени варианти — независимо от тази съпътстваща писменост, забележителното е, че йероглифите са останали непроменени хиляди години.
Американският лингвист Айгнис Гелб е един от първите изследователи, който представи компетентни схеми за развитието на писмеността. Д-р Гелб е специалист по езиците и писмеността на Близкия Изток към Института по ориентология на Чикагския университет и може да бъде отличен като един от разшифровчиците на анадолското (хетското) йероглифно писмо. Но — подобно на много други експерти по надписите — той не блести с друга особена интелигентност. Не само защитава необичайната теза, че писмеността първоначално трябва да се е развила от някакво «образно писмо», но и както става ясно от следното му изявление, има расистки възгледи:
«Ние имаме фонетична писменост и азбука, а „те“ всички диваци, варвари, китайци — не!»
С изказването си Айгнис Гелб има предвид, че християните първи срещнали Бога и неговия син Исус и едва тогава цивилизацията е стигнала до хората. Християнското общество не допуска никакви други «срещи с Боговете»! Но и фараоните приписват авторството на своето йероглифно писмо на контакта си с Бог. Ние познаваме този Бог като Тот («Джехути»). Легендата разказва, че в древни времена той слязъл от небето с «лотосово цвете» и предал на жреците знанието си. Бог Тот винаги се появява с глава на ибис или в образа на бяла маймуна и на древноегипетски език е наричан «Таати», което значи «светещият». При египтяните той е автор както на астрономията и математиката, така и на играта със зарове и заема мястото си още в началото на Първата египетска епоха. Първото споменаване на Тот ни връща към 8670 г. пр. Хр., когато той създава египетското духовенство («жреците на Тот») и завещава на висшия жрец на фараона «42-те свещени книги на мъдростта» и «календара».
При това египетското общество изглежда е било напълно уредено. Всичко се описвало абсолютно точно в книгите, било то данъци, преброявания на населението или строителни изчисления. Ежедневната работа на храмовата администрация и нейните мистериозни игри също били винаги добре организирани. Всеки храм имал собствена библиотека и личен архив. Там на безбройни папирусни свитъци се отбелязвало всичко за митологията, религиозните ритуали, медицината, геометрията, астрономията и правото. Медицината в древен Египет била силно развита и високо ценена, тъй като много преди времето на Ренесанса фараоните имали книга за човешката анатомия. За съжаление, са запазени само девет медицински произведения. Едно от тях — най-старата книга по хирургия — съдържа точни указания за 48 вида операции. Между тях има картина как още тогава се отваря череп с бургия или длето (трепанация), за да се намали «вътрешният натиск» на главата. Египетската книга на мъртвите, 175, 83–91 също описва подобен начин на отваряне на черепа: