Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
«Тогава Озирис го заболя глава заради горещината на короната Атеф, която носеше, за да се страхуват от него царете. Тогава Ра се върна от Хераклеополис, за да види Озирис. Намери го да седи в своята къща, главата му подута заради горещината на короната Атеф. Тогава Ра направи така, че тази кръв и гной да изтекат и те се събраха в малко езерце«.
Други папируси съдържат само медицински съвети и изброяват лекарства, които отчасти продължават да се използват и днес — рициново масло, пелин, сода или арсен. Египетските жреци за всеобщо учудване имали дори самозалепващи се лепенки. Поставянето на зъбни мостове, както и използването на кожени презервативи, били обичайни за ежедневието в онези времена. Но всички тези медицински направления са само част от една свещена тайна мъдрост (наука), с която се занимавали единствено жреците с най-висок ранг. Това знание
«Много остава неизказано, защото то може да бъде намерено само в изказа на картината«.
Въпреки това по-голямата част от съвременните египтолози пропагандират теорията, че с публикуването на превода на прочутата книга «Розетският камък» през 1882 г. на гениалния френски учен Франсоа Шамполион (1790–1832) всички египетски йероглифи можели да бъдат прочетени. Но въпреки че от разчитането на йероглифите изминаха повече от 180 години, по мое мнение съвременните египтолози всъщност не знаят какво съдържат текстовете. Защото на практика ние дотук познаваме фонемите на около 750 йероглифа. Но съществуват още над 1000 други, за които нямаме, разбира се нашите египтолози също, и най-малка представа!
Освен това има също толкова идеограми от ранните епохи, които без «ключ» остава да бъдат интерпретирани само със здрав човешки разум. Към тях се прибавят криптографските данни на отделните изображения, които както фонемите през 19. век — все още трябва да бъдат дешифрирани. Може би, затова гръцкият учен Плутарх пише още преди 1950 години:
«Чрез символите те разкривали определени картини с мистични идеи, които са скрити и невидими«.
Гърците наричали древноегипетските писмени знаци «ta hierogliphica» («свещени издълбани знаци»), откъдето идва понятието «йероглиф». Самите египтяни наричали своите фрески «Меду Нетер», което не означава нищо друго освен «знаци на Боговете». Всяка буква има своя собствена тайна и като цяло езикът притежава двойна цел — както по принцип всички свещени езици на Античността. Например йероглифният знак за буквата «Р» бил изписван като полуотворена уста във формата на леща. Устата като «Ра» обозначава горният отвор на тялото, който се свързва чрез два канала с белите дробове и стомаха. Този йероглиф освен че означава «светлина, уста, слънце» е и общото означение за «вход». Името на Бог Птах напротив, било изписвано със съответните фонетични стойности. Така «П» се изобразява от небето, «Т» от земята, «Х» от човек с вдигнати ръце. Съгласно Мемфиската теология някога в дълбока древност Птах разделил Небето от Земята и същевременно той изразява персонифицираната божествена връэка.
След като Богът е връзката между Небето и Земята, името му съответно разкрива неговата творческа функция. Светът на мъртвите, областта Дуат («универса») също се изписва с «Д» и «Т». Тези фонетични знаци са използвани и при записването на думите «тяло» и «вечност». Йероглифът за Дуат например представлява змия, увита около мумия. Тук е важна констатацията, че при фараоните йероглифите на змията винаги са играли важна роля, като при това демонстрират многоаспектен смисъл. Така някоя проста дума често се използва за изписване и смислово разяснение на някое име. При понятието «Дуат» две малки изображения събуждат представата за «тяло», «пазител на подземния свят» и «вечност». Сцените от Египетската книга на портите и от книгата «Амдуат» дори отиват по-далеч и детайлно ни информират, че земният живот и следователно човешкият вид първоначално е дошъл от областта на Дуат. Ето защо пра-Богът Птах предава на царя в Мемфис два модела, за да отпразнува своя царски юбилей с пожелание да празнува тези юбилеи шест пъти в продължение на сто години. Следователно преди 600 000 години на земята са дошли 908 божествени същества от съзвездието Сириус, които създали първия «Адам», като чрез генна манипулация се кръстосали със земните примати.
Както се твърди във всички митологии, нашият
Доколко тези предания, които звучат наистина утопично, са погрешни?
Папируса Вандие разказва мистериозна египетска история за тези «сътворени същества», която съвременните египтолози разглеждат единствено като приказка. Днес папируса е притежание на френския университет Лил III и вероятно е бил написан по времето на XXVI династия (664–525 г. пр. Хр.). Къде точно е бил намерен папирусът не се знае, защото чак през 1973 г. той се появява в Париж и случайно е открит от египтолога д-р Жомар Вандие. Първата половина на папируса е добре запазена и се състои от 65 части, докато от втората са останали само отделно пасажи.
И така папируса Вандие разказва за убийството на фараона Микерин (2389–2364 г. пр. Хр.) по време на регентството му през IV династия (2505–2348 г. пр. Хр.), но съществената част от историята се разиграва по времето на управлението на Рамзес III (1191–1159 г. пр. Хр.). За историческата страна на папируса германската египтоложка Ема Брунер-Траут пише:
«За специалиста този момент е най-вълнуващ, защото тук за първи път в историята на литературата се появява някой си „Голем“ — човек, направен от пръст, който изпълнява фунцията на заместник на създателя си и действа по негова заповед«.
Кой обаче е Големът?
Съгласно юдейската теология за сътворението, когато юдейските Богове създали първият човек Адам; те използвали червена пръст, в която вдъхнали своя животворен дух. Но египетската теология говори за същото.
Според текста, когато чрез ухапване от змия Богинята Изида искала с хитрост да отрови и изнуди застаряващия Бог Ра, тя преди това омесила спомената «вълшебна змия» от червена глина и й дала живот. Използваният от египетските жреци знак «тет», чието първоначално значение египтолозите още не са разтълкували, обаче наподобява фльонгата на знака за «живот», само че страничните краища са обърнати надолу. В новото царство с «тет» фараоните символизират смисъла на «кръвта на Изида». При това червеният цвят винаги е символ на живота, понеже на покойниците също слагали този знак, изработен от полускъпоценен червен камък — като амулет — за пътуването им към отвъдното. Според египетския изследовател и лекар по вътрешни заболявания д-р Андреас Оклиц този знак символизира «природните сили» и «непрекъсващия живот» като първата «трансфузионна идея» на човечеството.
«Кръводаряването на Изида въобще се е превърнало в символ на възкресението в Египет и може да бъде видяно в безброй изображения по стените и дъната на саркофазите«.
Освен това оригиналът на думата, която в юдейския мит за сътворението е преведена в Библията като «ребро», от което Бог Яхве създава Ева, е «им» («клетка»), а в шумерския епос за сътворението — ТИ (TI). На акадски вместо с «ребро» можем да го преведем като «оформена пръст», «живот», «стомах» или «кръв». Следователно означението за «оформена пръст» на египетски език (хамитски/семитски) би могло да се приравни на «тет» или «кръв». Освен това сричката «им» за египетските жреци-учени е обозначение за «идвам с мир», както и за израза-понятие «семенно изливане». По-нататък древноегипетската сричка «туй» или «ти» се отнася до понятието «време» или «продължителност», което при древните египтяни винаги е свързано с продължението на човешкия живот.
Случайно ли е всичко това?
Египетските фигурки Ушебти, които съпровождат покойника в отвъдното царство, за да го подкрепят и да поемат възложената му от Боговете работа, също първоначално били изработвани от червена пръст и трябвало първо да бъдат оживени преди да влязат в действие. Най-старият вариант на думата «Ушебти» още преди Първата династия е «Шуабти», но и нейният първичен смисъл все още не е известен на египтолозите. След края на Новото царство самите египтяни обясняват новия вариант на изписването на думата с «отговарящ». За прерогативите на «Ушебти» говори Египетската книга на мъртвите, стих 6, 1–5:
«О, вие Ушебти, когато съм длъжен да свърша някоя работа, която там в царството на мъртвите се върши — когато именно човек е отреден за своята дейност — тогава бъди ти длъжен за това, което става там«.
Кратки фрагменти за тази древна възкресяваща практика са се запазили и в египетската церемония по отварянето на устата. Според преданията тази церемония се изпълнява винаги на мумии и Ушебти. Освен теорията си за кръвопреливането от 1985 г. д-р Андреас Оклиц развива хипотезата, че древните фараони най-малкото са правили опити да съживяват пациенти със задух.