Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)

Ерчиван Ердоган

Възможно ли е и английският каменен Стоунхендж да ни отведе също към древните египтяни?

Първото съвременно научно проучване на Стоунхендж: се проведе преди около 30 години. При което се установи, че Стоунхендж не е само календар, а както съобщава придворният архитект Иниго Джоунс, дори представлява един вид планетариум. През 1973 г. британският професор Джералд Хокинс вкара в компютъра си 7140 на брой показатели относно постройката Стоунхендж, защото искаше да установи доколко астрономическите данни, които откри в нея, биха могли да се окажат случайност. След неговата систематизация на данните се оказа, че на практика Стоунхендж трябва да е бил ползван изключително като обсерватория от планетарен и интерстеларен тип.

Новите резултати на Хокинс, които в края на краищата доведоха до нещо, същевременно пред-програмираха

и научното недоволство. Някои представители на научното статукво се видяха принудени да разпердушинят компютърните изчисления на професора с изкуствената си критика. Но въпреки необоснователната критика останаха още 47 съществени положения, които категорично говорят за астрономически връзки.

Астрономът Майк Сондърс установи, че Стоунхендж представлява умален модел на слънчевата система. Средната точка с най-вътрешния кръг изобразява Слънцето, оградено от втори кръг, който е на Меркурий. След това има трети за Венера и четвъртият е за нашата Земя. Вън от кръговете на Стоунхендж съществуват и други съществени кръгове, отбелязани с дупки. Този външен пръстен според Сондърс би трябвало да означава орбитата на Марс. След това с един прав камък (Heelstone) е отбелязан Юпитер.

Къде обаче са Сатурн, Уран, Нептун и Плутон?

За да намерим отговор на този въпрос, се налага да обърнем внимание на един друг каменен свидетел, който също се намира във Великобритания. На около 50 километра северно от ирландската столица Дъблин се намира град Дроеда. Между древните поклоннически места Ноут и Доут ирландските коренни жители, вероятно келтите, са построили още преди 5150 години една грандиозна гробница, която до днес си остава едно техническо чудо от камък. Това не е просто гробница, която е монтирана в камъка, за да предпази труповете на могъщите друиди от евентуални диви зверове. Постройката в Нюгрендж е дързък технически и преди всичко астрономически шедьовър. Нюгрендж представлява изкуствено издигната могила, която се извисява над най-високата точка на северния бряг на р. Дойн и подобно на Стоунхендж е построена с неизвестна до днес цел. Освен това Нюгрендж възниква във време, когато според археологическите разбирания все още е нямало египетска история и никъде по земята все още нямало пирамиди.

Проучването на своеобразната постройка започва още през 1699, когато тогавашният собственик на могилата, някой си Чарлс Кембъл, наредил на група работници да изнесат някои от камъните с надеждата да се натъкнат на входа към вътрешността на могилата. По онова време всъщност вярвали, че постройката била наследство от викингите — и криела голямо съкровище. Но за работниците на Кембъл входът за тази сграда се оказал неоткриваем, така че трябваше да настъпи 20. век, за да се събуди отново интересът към тази постройка. Едва с началото на 60-те години започват първата съществена разкопна и реставрационна дейност в Нюгрендж под ръководството на професор Майкъл Дж. О’Кели от университета в Корк. При своите проучвания той установява, че само за изграждането на каменния кръг е трябвало да бъдат транспортирани между 50 и 97 тонни мегалитни колони. Широкият 3,2 метра и висок 1,8 метра входен блок е от пясъчник и по всяка вероятност е пренесен от отдалечената на 17 километра каменна кариера. Но пък останалите използвани в строежа са гранитни и шлифовани глетчерови камъни от времето на топене на ледовете от последната ледникова епоха. До ден днешен проблемът за обработката и транспортирането на тези монолити остава неразрешена загадка!

Много повече от момента на обработка и транспортиране обаче впечатлява вложената при построяването на сградата астрономическа геометрия, която ни предлага обяснение за светоусещането на архитекта.

По каменния цокъл на средната ниша непосредствено срещу тунела, дълъг 18,9 метра, има триелементен спираловиден мотив. Три от нишите се отклоняват към двете страни по продължение на посоката на тунела от т. нар. гробищна камера. Години наред се говореше, че на един определен ден от годината слънцето прониквало в камерата и лъчите му падали точно върху този троен мотив от спирали. Естествено всички археолози отхвърлиха тези брътвежи и заклеймиха наблюденията на лаиците като плод на болна фантазия. Въпреки това по време на зимното слънцестоене на 21 декември 1969 г. професор О’Кели не се лиши от възможността да изчака изгрева на Слънцето в гробницата. В своята книга «Newgrange» неподдалият се на заблуждението археолог от университета в Корк заявява следното относно свидетелствата на

лаиците:

«Точно в 9.54 часа британско лятно време горният ръб на слънчевото кълбо се промъкна през ръба на очертания от гробницата кръгозор; в 9.58 часа първият директен слънчев лъч проникна през отвора на вратата, през тунела и пълзейки по каменния под на гробницата стигна до предния ръб на цокъла на крайната камера. Когато тънкият светлинен лъч се превърна в широка 17 сантиметрова ивица, преминаваща през каменния под на гробницата, вътрешността на гроба се освети от индиректна светлина, което предизвика драматичен ефект и откри множество подробности в крайната камера, както и в страничните камери. В 10.04 часа широката 17 сантиметра светлинна ивица отново се стесни и точно в 10.15 часа в помещението не падаше повече никакъв слънчев лъч…»

Подобна игра на светлината можела да се види през същата година в каменния храм на цар Рамзес II в Абу Симбел, през 1969 година преди сградата да бъде преместена около 180 метра навътре в страната и около 64 метра над първоначалната си позиция. На 20 февруари и на 20 октомври всяка година слънчевите лъчи прониквали в лежащата на дълбочина 63,50 метра основна камера, където се намират три статуи (на Амон, на Рамзес и на Ра). Играта на светлината била толкова добре изчислена от египетските архитекти, че при обявяване на жътвата (начало/край) слънчевите лъчи се пречупвали през 63,50 метра дълбокия тунел и огрявали първо Амон, след това Ра и чак накрая намиращата се в средата скулптура на Рамзес. Това случващо се два пъти в годината събитие продължавало точно 17 минути!

Относно наблюдаваната светлинна игра в Нюгрендж професор О’Кели съобщава за същата продължителност:

«…при изгрева на Слънцето в най-късия ден от годината значи Слънцето има възможност да прониква в Нюгрендж точно 17 минути и то не през входа, а през единствената амбразура под външния край на покривната част на тунела«.

Дали времевия интервал на светлинната игра от 17 минути е плод на случайност?

Живеещият в Бремен берлинчанин, математикът и писателят Хорст Си подробно се зае с феномена Нюгрендж.

Така по отношение на времето на слънчевото осветяване от 17 минути той извърши следното пресмятане. За разстоянието от 298,45 милиона километра, което е приблизително равно на пътя в двете посоки между Земята и Слънцето, светлината се нуждае от 995,5 секунди. Това отговаря точно на 16,36 минути и поставя ексклузивния въпрос относно действителните познания на нашите предци от каменната епоха.

Познавал ли е човекът от древните времена скоростта на светлината?

На 21 декември 1988 г. двамата ирландски учени Том Рей и Том О’Брайън от School of Cosmic Physics повториха опита на професор О’Кели, използвайки компютърна техника. Точно четири и половина минути след изгрева на Слънцето първият слънчев лъч се появил в правоъгълното празно място над входа. Малко след това той се разширил до 34 сантиметрова ивица, която обаче заради един вероятно наклонен по време на реставрацията монолит внезапно била стеснена на 26 сантиметра. И този път светлинния лъч не достигнал тройния спираловиден мотив на задната стена на гробницата, а спрял около два метра преди него. Малко обърканите учени поработили над компютърния модел и стигнали до извода, че с течение на хилядолетията намиращият се от източната страна вход на Нюгрендж се е изместил с няколко милиметра заради изместената земна ос. Но не това била причината, повлияла върху светлинната игра, а леко полегналият на една страна монолит. Така след експеримента на професор О’Брайън модерната техника също потвърди, че светлинния спектакъл не е случайност! Това състояние на нещата естествено обезоръжило критиката на защитниците на научното статукво!

Но кой е конструирал тази постройка въз основа на законите на висшата геометрия?

Келтските митове приписват строежът на постройката на божеството Дагда. Съгласно легендата той бил пазачът на утоляващия всякакъв глад казан, който евентуално може да се сравни със «Светия граал». Прозвищата на Дагда гласели «Добрия Бог», както и «Господарят на великото знание». Единственото указание за идентифициране на този субект е едно друго божество на име Дану, на което Дагда е син. От своя страна легендата за Дану е толкова стара, че не са се запазили никакви истории за делата му. Британските учени Джон и Кейтлин Матюс пишат в съвместната си книга «Лексикон на келтската митология»: