Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
«Аз мога да виждам до края на мрака, и аз мога да провидя през морето чак до праводите Нун«.
Този цитат описва свойствата на египетската «Зряща птица», която можела да сканира земната повърхност подобно на днешните сателити. В текстовете от пирамидите § 389 се говори също и за «…планината на Зрящата птица», която може да се оцени като указание за фактическата функция на пирамидите. Освен това от съдържанието на текстовете можем да помислим, че Зрящата птица подобно на телескопа «Хъбъл» можела да вижда в дълбокия космически мрак.
Трябва ли да сметнем тези улики за египетското съответствие на телескопа «Хъбъл»?
Не
«И видях една птица да лети пред Слънцето голяма колкото девет планини«.
След като видението приключило Барух питал мъдрецът за техническите свойства на птицата, при което получил отговора:
«Това е пазителят на земния път. Птицата минава покрай Слънцето, и като разперва крилата си улавя неговите лъчи, които са като огън«.
Барух слуша учудено и се опитва да разбере неразбираемия отговор, а след това отново започва да описва виденията си и съобщава познатото:
«И птицата разпери криле и на дясното й крило аз видях огромни букви«.
Днешните сателити притежават «соларни клетки», монтирани върху дълги, косо поставени подпори, които ние наричаме «слънчеви крила». Те улавят слънчевата светлина и я използват за собствените си енергийни цели. А как стоят нещата с огромните букви? На съвременните сателити и космически кораби също има подобни букви, които представляват например името на NASA или ESA.
През последните години за «Проекта КЕО» френският художник Жан Марк Филип събираше послания на хора от целия свят, за да ги предаде през 2001 година на борда на един орбитален земен сателит. Освен това на борда на сателита бяха поставени и библиотека с «официалната човешка история», както и проби от земната атмосфера, морската вода, човешка кръв, снимки на мъже, жени и деца. Той щял да обикаля Земята в продължение на 50 000 години, а след това щял да бъде приземен отново на планетата с грандиозен светлинен спектакъл.
Дали нашите предци са предприели нещо подобно?
Базирайки се на древноегипетските информации за Хор и Ра, които наблюдавали от небето освен своите врагове, но също така и действията на хората, според мен подобна наблюдателна техника би трябвало вече да е съществувала. В текстовете от пирамидите в § 390 откриваме ясно указание:
«Двете колони бяха неподвижни, (но) подпорните части падаха надолу. Въпреки това той се покатери по стълбата, която баща му Ра беше направил за него. Хор и Сет го хванаха за ръка, за да го поведат към Дуат«.
След като Хор и Сет навлизат в космическото пространство, орбиталната станция се отваря, която заради формата си текстовете от пирамидите § 391 описват като «лице»:
«Лицето на Бога се отвори пред пътника. Пътникът на Дуат се приземи на трона встрани от великия Бог«.
Съгласно
«Аз чувам как Ра, Богът на слънцето, разпоредителят измежду Боговете, от сияйното си място на небето ежедневно отрежда съдбата на Земята«.
Както вече от книгата «Барух», така и от следващия стих става ясно, че тези уреди били задвижвани посредством слънчева енергия, подобно на Телескопа «Хъбъл»:
«Така ми е отредено, защото аз живея от светлината на Слънцето и (постоянно) вземам своята храна и спя много …, аз се пресъздавам в светлината — и не ям нищо след залеза на Слънцето«.
Но ако е била налице, защо не намираме никакви остатъци от тази технология?
На 26 март 1857 г. френският астроном Лескарбо открива неизвестен досега космически спътник в орбитата на Меркурий. Извършвайки наблюдения на Слънцето, той го видял да преминава пред диска на тази най-голяма за нас звезда. Той пресметнал, че неговата маса е една седемдесета част от Меркурий, пълният му оборот е деветнадесет дена и диаметърът му е 285 километра. Лескарбо нарича този сателит «Вулкан». Неговите изследвания били одобрени от Академията на науките в Париж и той дори получил от Наполеон III Ордена на Почетния легион. Но само малко след това астрономическата слава на Франция угаснала, защото «Вулкан» внезапно станал неоткриваем. Едва през 1878 г. американският астроном Джеймс Уотсън могъл да го открие отново.
През 1966 и 1970 г. по време на слънчевите затъмнения астрономът Хенри Кортън успява да запечата този «космически спътник» и да пресметне неговият диаметър на 770 километра. След което «Вулкан» отново не можел да бъде открит. Колко погрешна е идеята, че астрономите са забелязали древноегипетската «Зряща или Чуваща птица»?
В рамките на Linear-Satelliten-Projekts в началото на 1999 г., при автоматизираното търсене на астероиди, измервателните сензори откриват само един космически обект с големина 50 метра в диаметър, който се движи почти кръгообразно около Слънцето. Астрономите го нарекоха CG9, и той кръжи по необичайната си орбита на девет километра разстояние от Централната звезда. Орбитите на всички останали космически тела около Слънцето представляват елипса. Съществува обаче и още едно подобно тяло, открито още през 1991 г., което се движи подобно на CG9.
През ноември 1991 г. американското астрономическо списание Sky + Telescope дори нарече този сателит «…едно истинско НЛО». Но защо?
Причината е в това, че необичайната орбита на 1991 VG е почти същата като земната. При това при 1991 VG бяха засечени сигнали, сметнати за изкуствени или технологични, които излизаха от небесното тяло най-вече на кратки интервали. Проучванията с радарни вълни, които по принцип се отразяват в такива подобни на астероиди космически тела, също демонстрират абсолютни нулеви стойности. Изследователския екип почти изключва вероятността този феномен да бъде обяснен с естествен космически обект! Хипотезата, че обектът представлява възможни части от стари сонди и ракети също по никакъв начин не може да се съгласува с орбиталните данни. Въпреки това официалните служби на американската NASA и европейската ESA се опитват да лепнат на това космическо тяло прозвището «космически отпадък», единствено, защото са твърдо убедени, че всичко говори за предмет, създаден от човешка ръка.