Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
«Съзвездието на Лъва измери водата на водите«. Това сведение отговаря на периода на голямото топене на ледниците, което се е случило към края на последната ледникова епоха между 13 юни 10817 г. и 30 май 8664 година пр. Хр. и се потвърждава също така и от днешната научна догма. През тези три хилядолетия обликът на нашата Земя се оформял от силни бури, поройни дъждове и увеличаване на водната маса. Когато потопът свършил, по-голяма част от човечеството била измряла. Както научихме от Глава 4, Боговете обаче не били пощадени, а също загинали. Нямало ги вече и писмените свидетелства на древните времена. Малкото оцелели отново изпаднали във фазата на примитивност, която първоначално започнала с канибализъм, а след това те повторно се опитали «да се задържат над водата» като ловци и събирачи.
Още един 2600 годишен експеримент в древен Египет показва, че изолирано
«…в онова далечно време предтечата на човека бил още примитивно същество и Боговете отучили хората да се изяждат по между си«.
Боговете, за които тук става дума, са всеизвестните Вестители на културата, които внезапно отново се появяват и донасят новата следпотопна цивилизация. Това са седемте персони, които могат да бъдат открити в почти всички култури. Появата на тези субекти съвпада със създаването на династията на Тот (8670–7100 г. пр. Хр.), в която египетския Бог Тот избира «седем номой» (жрециучени) и им доверява «божественото знание», вследствие на което те стават мъдреци. От египетската Книга за ада 1, 3 научаваме:
«О „Рогати“, който си в своя ад, с големия ужас в Дуат — свий ръката си и направи раменете си тесни (?)! Виж, аз влизам в съвършения Запад, за да се грижа за Озирис, да поздравя тези, които са произлезли от него«.
Първият от седемте мъдреци на Египет е наричан «Озирис». Докато останалите шестима изглежда са носили имена на риби, които насочват към срещите с Вестителите на култура на африканския народ на догоните. Номер две от тези мистериозни мъдри субекти носи името на вида «Мугил», а номер четири името, означаващо «сом». За петия и седмия се използва общото наименование за «риба», докато обаче имената на третия и шестия не могат ясно да бъдат идентифицирани. Седем мъдреци обаче има не само в Египет, но и при мезоамериканските народи, също така при индусите, както и при вавилонците, всички от които се появяват след един голям потоп и донасят новата култура със себе си. Те винаги отговарят за «Новото начало» и при индусите са наричани «риши», а при вавилонците «апкалу». Думата «апкалу» означава приблизително «Големият, който ни води». По-древното шумерско обозначение на тези мъдреци гласи AB.GAL., което означава «Майстор, който показва пътя». Както ни осведомяват плочките с клинописи, тези «мъдреци» първоначално се погрижили за премахването на техните укрепени преди потопа убежища и постройки:
«Когато всичкият народ слезе, той причини големи размирици и беди. Той срина светилището, жилището на великия Дингир-Мах, и предизвикващия страхопочитание блясък на градината от тази страна«.
Прозвището на тези субекти, появили се след потопа, между впрочем гласи «хората-птици», които са изобразени в запазените до днес храмови релефи като човешки сфинксове с глава на орел. Тук «орелът» би могъл да символизира способността за летене на тези мистериозни същества и същевременно да изразява техният «небесен произход». Действително в египетските йероглифи съществуват различни срички и знаци (ехи, епи, кем, па), които носят смисъла на «летене». При това всички думи, означаващи «летене», по принцип имат очертанията на «крило» или на «птица». Думата «кема», която е означение за «хвърлена тояга» или «бумеранг», се олицетворява от една летяща патица. Бумерангът, който по всяка вероятност древните египтяни донасят от Австралия, с оглед аеродинамичната си характеристика в действителност представлява пречупено крило, което именно заради това прави възможно връщането на хвърленото оръжие в изходната му точка.
Единственият запазен до днес модел на египетски безмоторен самолет се съхранява под ключ в Египетския музей в Кайро. Той е от 3. век пр. Хр. и е открит на 12 май 1898 г. от френски археолози в Саккара. Този модел на самолет носи надписът «пади-имен»,
Както вече споменахме, в 4 глава на индуистката книга «Samarangan-Asutrad-Hara» съществуват указания за този кораб, при което става дума за дървен парапланер с помощен мотор, който освен това можел да бъде комбиниран с въздушен балон с горещ въздух. На пръв поглед би могло да изглежда примитивно, но по-нататъшните описания свидетелстват за съвременна астронавтика. Според преданията летящите кораби били построени с помощта на още по-стари текстове «на мъдреците». Основното тяло на машината, за която подробно се говори в Глава 31, стихове 95–100, приличало на голяма птица и било от дърво, при което отделните части били слепени с нещо като «цимент» («voyvalepa»). Във вътрешността се намирали четири метални резервоара («kumbha»), които били пълни с някаква течност, напомняща нашия живак, и представлявала горивото. Всъщност дори и в Стария завет съществува сигурно указание за изкуствени полети, което обаче заради една допускана досега преводаческа грешка днес не се взема под внимание. Юдейската дума «нешера» от Библията, която в латинския вариант на Стария завет е преведена като «орел», всъщност е извлечена от «бучащ шум» или «светкавица» и затова е отъждествена единствено ономатопоетично (звукоподражателно) с бръснещият полет на орела. Но юдеите много добре са знаели кога са говорили за морски орел-рибар или сокол: орелът-рибар те наричат «перес», а сокола — простичко «нез». Думата «нешер» напротив дори не е юдейска дума, а идва от древноегипетското «нехендж» («nechenj») (Хор) и «нехаб» («nechab») (Нехбет), Богинята пазителка на Горен Египет. Както вече видяхме, Бог Хор от своя страна е свързан с «крилатия слънчев диск», чието местопребиваване най-често било в един подобен на леярска пещ сандък в «Нехен» (Йеранокополис) и от там можел да се издига до небесния хоризонт и отново да се приземява.
Че тук става дума за летящ кораб се подкрепя и от преданията за мезоамериканските мъдреци. При тях предводителят на Седемте мъдреци се казвал Кетцълкоатъл или Кукулкан, което нашите египтолози превеждат най-често грешно като «Пернатата змия». Правилният превод на «Кетцъл» (крило) и «Коатл» (змия) би трябвало да бъде съответно «Крилатата змия». Така, що се отнася до египетската митология и Седемте мъдреци, «Кетцълкоатъл» би могъл да се идентифицира с божеството «Сокар».
Това което постоянно се изпуска от съвременните изследователи по отношение на мезоамериканските Вестители на културата е прозвището на тези мистериозни посетители «Ah roxa lac», което може да бъде преведено като «Господар на зелената плоска черупка».
Става ли дума тук за подобните на НЛО летящи кораби?
За пристигането на мъдрия Тот в храмовите надписи може да се прочете следното:
«Твоето място от памтивека е могилата на Вену; ти изплува на сушата от морето на ножовете и във водата се появи от Тайното яйце«.
В египетската Книга на мъртвите, афоризъм 17, 209, се говори, че върховният Бог Ра също притежавал една небесна черупка:
«Ра, който е в яйцето; Ра, който плува върху своята небесна черупка«.
Египетският висш жрец Пет-Озирис, който посочва древноегипетския град Хермопол като мястото за останките на тези летящи черупки, съобщава, че «двете половини на яйцето» по негово време все още били запазени. Естествено до ден днешен нито един египтолог не е направил сериозно усилие да открие тези останки. Но пък други археолози, които се довериха на древногръцката митология и последваха тези приказно звучащи информации, имаха успех — в това да открият например легендарната Троя или пък останките на Минойската култура.
Пет-Озирис също ни насочва към евентуалното лобно място на тези мистериозни небесни черупки:
«Яйцето се намира на едно тайно място в древната могила на „Пламтящия остров“ в морския океан«.
Както се уверихме, много от тези особени уреди, намирали се в ръцете на онези мистериозни свръх-същества, създават тоталното впечатление, че става дума за съвременна техника, която обаче ние днес можем да притежаваме единствено заради това, че развитието на науката през последните години направи грамаден скок напред. Също когато през нощта на 24 срещу 25 април 1990 г. NASA отвори един прозорец в космоса чрез Космическия телескоп «Хъбъл», никой от участващите не можеше да знае, че за древните фараони това не е било някаква новост. За техническите свойства на египетската «Зряща птица» научаваме от Papyrus Tebtunis: