Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Защо тези дами и господа просто не вземат предвид древните предания?
Един идентифициран през 1996 г. космически обект с името 1996 PW също демонстрира току-що описаният начин на поведение. Астрономът от NASA д-р Дейвид Грийн смята:
«Ситуацията е всичко друго, но не и изяснена«. Както вече видяхме от 1 глава, Галилео Галилей могъл да изобрети използвания за своите космически наблюдения телескоп единствено, защото е имал достъп до древното знание. От египетската Книга на мъртвите 115, 23–24, освен това научаваме как древните жреци на Хелиопол, които тук са означени като «къдравите» или
«Когато на тях беше отредено наследството на Боговете, голямо беше това, което видяха, и затова те станаха „най-големите виждащи“ в Хелиопол«.
В древен Египет «сехем» е «символ на властта», с който били наблюдавани звездите, наречени в древноегипетските текстове «съществата, намиращи се между Боговете и хората». Многократно «сехем» дори се описва като «отделно същество» и стои на едно ниво с Боговете. Функцията на този предмет за съвременните египтолози и до днес си остава загадка. Въпреки че в него се крие разрешението за космическите наблюдения на Галилей. Египтолозите интерпретират «сехем» единствено като обикновен «владетелски жезъл», без при това да вземат под внимание силата, която — съгласно преданията — живеела в него. По мое мнение тук не може да става дума за нищо друго, освен за някакъв подобен на далекоглед предмет (телескоп), с който царете и жреците разглеждали небето. Това обяснява също така защо на изображенията в горната му част египетските художници са нарисували «две очи».
Поради «силата да вижда», скрита в «сехем», може да се обясни и едно от прозвищата на Озирис, което гласи: «Големият сехем, който живее в небесата«.
Още през 1853 г. сър Дейвид Брустър предаде на British Association for the Advancement of Science един подобен предмет. Касаеше се за оптична леща, която отговаря на нивото на развитие на 19. век. Необичаен беше «единствено» фактът, че лещата идваше от руините на Ниневия (Азия) от почвен слой, датиран на около 600 година пр. Хр. Но до днес тази находка остава без обяснение и в крайна сметка заедно с накитите и останалите неща се озова в Британския музей. Оттогава бяха намерени безброй подобни лещи и в Африка, Австралия и Америка.
Една вдлъбната шлифована леща от обсидиан беше извадена от морето в Южна Америка, близо до Есмералда (Еквадор). Освен това в Ла Вента (Мексико) един археологичен екип изкопа малки вдлъбнати огледала, които са шлифовани по неизвестен до момента способ и най-вероятно са били използвани като увеличителни стъкла. Приписват се на културата на олмеките, която за момента се смята за най-старата в Мексико. Също така изработката на украси при мезоамериканските народи би могла да се обясни единствено с употребата на лупа.
Още древногръцкият философ Плутарх твърдял, че Архимед използва оптически уреди при «определянето на големината на Слънцето». Едни от най-смущаващите открития на Архимед от Сиракуза (287–212 г. пр. Хр.) вероятно произхождат от времето, което той прекарва в Александрийската библиотека с образователна цел. Към тези открития между другото са и една гениална система от лостове, макари и ръкохватки за повдигане на тежести, с помощта, на която били обърнати и потопени обсадилите Сиракуза римски галери. Да не забравяме и един уред, който пречупвайки слънчевите лъчи, можел да подпалва кораби.
Дали трябва да отдадем всичко това на богатата фантазия на античните автори?
Германският
Ако човек постави една такава леща върху някакъв текст или пощенска марка, се получава образ, равнозначен на постигнатия със съвременна лупа с диаметър от пет сантиметра. През март 1999 г. своите научни експерименти инженерът още веднъж; повтори следното:
«Формата на лещата е толкова добра, че дори по днешните стандарти може да бъде определена като шлифована«.
С нея могат да се фокусират слънчеви лъчи така, че без проблем да се подпали лист хартия. И следователно през Античността употребата на «техническите помагала» би следвало да е съвсем по-различна. Изследователски екип на американския университет «Бъркли», който от доста време се занимава също с оптически предмети, предложи тезата, че «лещите на Готланд» са дошли от Византия, където станали собственост на викингите — чрез търговия или грабеж;. Във всеки случай много неща ни насочват към това, че някога тези находки са достигнали Босфора от Александрия и съответно в действителност са били египетско изобретение.
През 1912 г. в един гроб в Саккара археолози наистина откриха подобно увеличително стъкло от времето на фараоните, което би могло да е част от египетския «сехем». Изработената от планински кристал находка обаче не се оказва единствена. Британският музей в Лондон притежава дори лупа от планински кристал, както се доказа произведена с цезиев окис. Тя беше намерена при разкопки в египетския Хелуан. Най-учудващото в този артефакт обаче не е функцията му на увеличително стъкло, а следите от цезиев окис. Днес това химично съединение се произвежда с електронна технология. Странното е, че за целта е необходимо скъпоструващо, произвеждащо 20 000 волта устройство. А до този момент учените не са открили нещо подобно в Египет.
В музея на турската столица Анкара също съществува един оптически предмет, който беше открит от австрийски археологически екип при разкопки в древния Ефес. През тази леща пък надзъртали към микрокосмоса.
И в Александрийския фар съществували особени огледала, информира ни Лукиан, които имали същите свойства като тези на Сиракуза. С тези оптически съоръжения още тогава можело не само да се види сигнален огън на разстояние от 465 километра, но и да се поразяват неприятелските кораби. И ставало така: през деня можело да се използват слънчевите лъчи и посредством вдлъбнати огледала да се изпращат още по-мощни светлинни отражения.
Говори ли се тук за някакъв вид лазерни лъчи?
С понятието «wbs» жреците-учени на фараона обозначавали «завързания огън». И съответно не е трудно да предположим, че това най-малко е описание на «огнен лъч». Освен това около 214 г. пр. Хр. за вдлъбнатите огледала действително се е говорело, че те били предназначени за това да възпламеняват неприятелските кораби. Освен това се съобщава, че посредством стъклените огледала било възможно да се забелязват приближаващите кораби дълго преди те да станат видими с невъоръжено око.