Зелено дайкири
Шрифт:
— Да, сър. Веднага ще му предам, Ваша милост — каза Сеси и затвори.
— Какво? — попита Стив. — Кой беше?
— Съдия Гридли. Бесен е, защото закъсняваш за последното заседание по делото на Саш.
— Какво последно заседание! Не си го записала в графика ми.
— Искаш аз да ти записвам всички места, на които трябва да ходиш?
— Това ти е работата!
— Не ми крещи. Не съм ти робиня.
— Виктория, ела. Трябва да представляваш жената на Хари.
— Защо?
— Разводът на семейство Саш. Гридли иска да има представители и на двете страни,
— Тогава ли ще говорим? — попита тя, но Стив вече я дърпаше към вратата.
10.
Законите на Соломон
Всички държим в ръце ключовете на своите затворнически килии.
55.
Законите на Соломон
— Мислите ли, че моите кучи гъзове „Алигаторите“ могат да стигнат до полуфиналите? — попита съдия Ървин Гридли.
— Трудна работа — отвърна Стив. — Ще извадят късмет, ако изобщо се класират.
Съдията измърмори, или може би зиналата паст на алигатора върху бюрото му каза нещо. Намираха се в решения в оранжево и синьо кабинет на самия стар Алигатор. Стив седеше от едната страна на конферентната маса с формата на буквата Т, клиентът му Хари Саш седеше до него. Тъй като Хари не беше на работа днес — тоест не въртеше някоя от своите безбройни далавери, — беше оставил инвалидната количка у дома. Беше облечен с джинси и камуфлажно яке, украсено с емблема на морските пехотинци, купено по интернет. Хари се възхищаваше на миниатюрния модел на стадион „Бен Хил Грифин“ и вероятно се чудеше колко щеше да вземе за него в някоя заложна къща. Стив си отбеляза наум да претърси клиента си, преди да напуснат кабинета.
От другата страна на масата седеше Джоун Саш, хубава жена на средна възраст с очила с метални рамки и сива вълнена рокля с бяла дантелена яка. Стив й кимна и си помисли колко странна двойка бяха двамата. Ако видеше Хари и Джоун на улицата един до друг, щеше да ги вземе за библиотекарка и крадец, който се кани да й отмъкне чантата.
Виктория седеше до Джоун и проверяваше споразумението за подялба на имуществото. До бюрото на съдията стоеше с ръце върху стенографската си машина София Ернандес с черна кожена къса пола и бяла блуза. Дългите й лакирани нокти бяха украсени със сребърни сърца.
— Господин Саш, живели ли сте в окръг Маями-Дейд в продължение на шест месеца, преди да подадете молбата за развод? — попита съдията.
— Да, сър — отвърна Хари.
— Бракът ви необратимо ли е разрушен?
— Като химена на Хайди Флайс.
— Тоест?
— Той отговаря утвърдително — обади се Стив, като сърдито погледна клиента си.
— А сега да пристъпим към споразумението за подялба — продължи съдия Гридли. — Съгласни ли сте с условията?
— С всяка дума — разпалено отвърна Хари.
— И вие ли, госпожо Саш?
Джоун Саш понечи да кимне, но Виктория сложи ръка на рамото й и каза:
— Ваша милост, не смятам че споразумението е съвсем честно.
Стив
— Какво правиш?
— Представлявам клиентката си.
— Твоята клиентка вече е подписала споразумението.
— Без да се възползва от услугите на независим адвокат.
— Лорд, придържай се към сценария, става ли?
— Не съм цвете в саксия.
— Пак ли започвате? — попита съдия Гридли, явно заинтригуван.
— Ваша милост, не е честно госпожа Саш да вземе осемгодишния додж, а съпругът й да задържи новия лексус — каза Виктория. — Чака го и проверка от данъчните. Господин Саш трябва да подпише декларация, че жена му няма да плаща никакви глоби.
Стив не можеше да повярва. Последният ден на „Соломон и Лорд“ и тази жена разваляше всичко. Господи, защо вече не си беше тръгнала?
— Джоун, уволни адвокатката си — каза той.
— Не смей да се обръщаш към клиентката ми! — отвърна Виктория.
— Тя не ти е клиентка. Ти нямаш клиенти. Имаш пакети с почивки и зелени кратуни и много скоро ще имаш малки зелени дечица. Ще ти кажа още нещо, Лорд. Купих ти много хубав сватбен подарък, но майната му, ще го дам на Катрина.
— Ще загубиш, Соломон — отвърна Виктория.
Съдията въздъхна и каза:
— Разказвах ли ви за двата бийгъла във фермата ми, които все се джафкаха?
— Да, разказахте ни — отвърна Стив.
— Накрая взеха та се оправиха в обора — припомни им съдията.
— Опитахме и това, Ваша милост — каза Стив. — Имаше дори и бали със слама.
— Майната ти! — извика Виктория. — Ваша милост, настоявам клеветническото твърдение на господин Соломон да бъде зачеркнато от протокола.
София Ернандес продължаваше да пише, на устните й цъфна подигравателна усмивка.
— Клевета е само ако е лъжа — каза Стив. — Отричаш ли случилото се?
— Успокойте се и двамата — нареди съдията.
— Ами моят развод? — попита Хари Саш.
— Ще отложа заседанието и ще насроча консултация — каза съдията.
— Клиентът ми не иска консултация — намеси се Стив.
— Моята клиентка също — побърза да се обади и Виктория.
— Не за тях. За вас двамата — поясни съдията.
— Протестирам — каза Стив.
— Стига толкова! — ядоса се Гридли.
— Питайте я дали не го направихме в един кокошарник върху бала слама — настоя Стив.
— Копеле! — извика Виктория.
— Кучка! — отвърна Стив.
— За Бога! Престанете! Сами си го изпросихте! — съдията натисна копчето на интеркома. — Елоиз, изпрати съдебния пристав.
Вратовръзката му беше разхлабена, а сакото — свито на топка под главата. Стив лежеше по гръб върху пластмасовата скамейка в ареста. Виктория нервно крачеше в отсрещната клетка, токчетата на нейните обувки „Гучи“ с каишки през глезените чаткаха по циментовия под. Вече трийсет минути бяха затворени и нито единият, нито другият беше проговорил.
— Това е абсурдно! — каза тя накрая.
Никакъв отговор.
— Стив, може ли да поговорим?
Не можеше да види в сумрака на килията му. Спеше ли? Или просто я наказваше с мълчание?