Зелено дайкири
Шрифт:
— Мразя тази песен — каза Стив и натисна друго копче на радиото.
— Чудно защо — каза Боби.
— Не е заради това. Просто песента е слаба. Под достойнството на Франк.
— Аха.
Движеха се със стария кадилак със свален гюрук по Макартър Козуей към кантората на Стив. Боби седеше с кръстосани крака на предната седалка и ядеше маслен сладкиш с гуава. Беше ветровит зимен ден, красив като пощенска картичка. Палмите се полюшваха, рибарките се виеха над водата и ослепително бели лайнери се виждаха ясно,
„Защо се чувствам толкова нещастен?“
Реши, че отчасти се дължи на изчерпването на адреналин, отпадналост след битка. Бяха спечелили сензационното дело за убийство. Той беше спечелил настойничество над Боби. Истинско радостно събитие, по-важно от всяко друго дело, което беше водил или щеше да води. Боби вече говореше за предстоящото ходене за риба с дядо му.
Но въпреки това Стив беше връхлетян от усещане за празнота.
Виктория щеше да мине малко по-късно да си прибере нещата. И щеше да си тръгне.
„Спечели делото, изгуби момичето.“
Не че някога я беше притежавал, освен ако не броеше откраднатият час през сюрреалистичната нощ с огньове и сняг. Дали изобщо се беше случило? Може би всичко това беше сън.
Нямаше защо да унива, повтаряше си той. Предната вечер се беше отбил до имението на Барксдейл. Катрина го беше целунала по бузата и му беше поблагодарила за чудесната работа. Точните й думи бяха: „Ти си страшен адвокат и имаш страхотен задник.“
Пиеше „Кристал“, предложи и на Стив и въпреки че смяташе шампанското за газирана пикня, той каза — разбира се, защо не. Носеше бяла блуза с къдрички и широки панталони, които се връзваха на талията или ако трябва да сме точни — на няколко сантиметра по плоския й бронзов корем. Не спираше да размята тъмната си коса и да повтаря колко невероятно гениален бил. Скоро започна да заваля думите и да казва, че със сигурност бил „ядивен“, като вероятно имаше предвид „градивен“, реши той.
Подаде на Стив една тънка чаша с шампанско и чека за осребряване, замразените й сметки бяха размразени след отпадането на обвиненията. Двеста и петдесет хиляди долара, които да си разделят поравно с Виктория. След като си платеше данъците и върнеше на Тереса стоте хиляди, които беше взел назаем, по негови сметки щеше да продължи да виси с около двайсетина хиляди. Още няколко подобни победи и можеше да обяви банкрут.
Стив попита къде е Манко и Катрина каза, че подготвял яхтата за пътуване до Бимини, щели да ходят само двамата.
— Нали ти казах, че щяхме да ходим до Бимини преди Чарли да се гътне?
— Да, това беше част от защитата ни — защо ще планирате да плавате с Чарли седмица след убийството му.
— Сега отиваме двамата с Чет. Без Чарли — смехът й забълбука като мехурчета от шампанско.
— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш, Катрина?
— Не — още една глътка, още малко смях. — Освен ако не искаш да разбереш една голяма тайна.
Не беше сигурен. Не беше сигурен, че иска да чуе, че неговата ядивна и градивна личност е оправдал жена, виновна за убийство. Но трябваше да
— Давай. Кажи ми тайната.
— Не — отвърна тя и се нацупи като малко момиченце. — Не бива.
— Хайде да играем на една игра, Катрина. И аз ще ти призная нещо, ако ми кажеш.
— Обичам игрите — засмя се тя. — Ти си пръв.
— Добре. Помниш ли записа от охранителната камера?
— Разбира се. Първо мислеше, че на стената има сянка от човек. Но после експертът ти каза, че нямало нищо.
— Така ти казах аз. Казах го и на Виктория.
— Сериозно?
— Излъгах.
— Какво искаш да кажеш?
— Беше обикновена фотограметрична задача, която се решава със специално уравнение. Сянката беше на човек около метър и осемдесет, над деветдесет килограма. На кого ти прилича?
— На моя Чет — изчурулика тя. Остави чашата си с вино и кокетно наклони глава. — Значи си знаел, че Чет е бил там?
— Знаех.
— Защо не каза на Виктория?
— Исках да работи здраво за теб също като мен.
— Защо си даде толкова зор, след като си мислел, че съм виновна?
— Това ми е работата.
— Само за това ли?
— Не е малко.
— Все още ли мислиш, че съм убила стария перверзник? — като че ли взе да изтрезнява.
— Ти ми кажи.
— Стига, ти доказа, че Чарли се е самоубил.
— Доказах, че Чарли е написал предсмъртно писмо. Има разлика. Мисля, че двамата с Манко сте убили Чарли, преди да успее да свърши работата сам.
— Точно обратното е, глупчо. Много ясно, Чет щеше да го убие, но Чарли го изпревари.
— Истина ли е? Можеш да ми кажеш. Не могат да те съдят два пъти за убийството на Чарли.
— Голям риск, а? Но е истина, кълна се. Чарли сам се удуши. Трябваше да го видиш. Очите му направо щяха да изскочат от главата. Гадост!
Стив почувства смесица от облекчение и отвращение. Добре, не беше виновна, но не беше и невинна. Беше ли възтържествувала справедливостта? Вероятно беше. Катрина е искала да убие Чарли, но наказваме хората за делата им, а не за желанията. Ако всяка жена, която иска да удуши съпруга си, е обвинена в убийство, адвокатите по криминални дела до един ще карат ферарита. Морално погледнато, Катрина беше виновна, разбира се. Ако наистина имаше съдник на небесен трон, истински Страшен съд, реши Стив, накрая щеше да си получи заслуженото. Но що се отнася до земните закони, Катрина беше справедливо оправдана. Той си свърши добре работата.
Тя изпи остатъка от шампанското си.
— Е, можеш да ме поздравиш.
— Че не си убила съпруга си ли?
— Че се женя за Чет.
— Не каза ли, че Чет е само спортна бройка?
— Но добра — разсмя се тя. — Ще го направим на Бимини.
— Поздравления!
Два скорпиона на една яхта, помисли си той. Почуди се колко време ще мине преди единият, да ужили другия.
— Преди да тръгнем, трябва да направиш още нещо.
— Какво?
— Можеш ли да ми изготвиш един от онези предбрачни договори? — попита Катрина.