Зелено дайкири
Шрифт:
— Никога не бива да бъдем противници по някое дело.
Пак никакъв отговор. Някъде вътре в стените водопроводните тръби изгъргориха.
— Когато сме от едната страна — продължи тя, — никой не може да ни победи. Но когато сме противници, се разкъсваме взаимно. Така че, мислех си… може би трябва да продължим да работим заедно.
Чу шумолене в отсрещната килия и миг по-късно
— Сериозно ли говориш? Соломон и Лорд?
— Може би трябва да опитаме още известно време, да видим дали няма да тръгне…
— А какво ще каже Брус?
— Не се радва особено.
— Вече си му казала?
— Снощи. Когато му съобщих, че сватбата се отлага.
„Когато му съобщих, че сватбата се отлага.“
Да, точно това беше казала. Но какво значеше „отлага“? За един адвокат всяка дума беше от значение.
— Отлага изобщо? Или отлага за известно време? — попита той.
— Отлага изобщо. Няма да се омъжа за Брус.
Стив застина за миг. Искаше да задържи усещането. Прохладен водопад, топъл залез, пълнолуние над спокоен залив.
_Да! Да! Да!_
— Това, което каза вчера в съда, беше вярно — продължи тя. — Наистина обичам Боби. И това, което аз казах, също беше вярно. Намирам те за невъзможен и влудяващ. Но дълбоко в себе си ти си…
— Чакай. Чакай малко.
Стив бръкна в джоба си и извади нещо, пресегна се през решетките и отключи вратата на килията си.
— Имаш ключ? Имал си ключ през цялото време?
Той отвори вратата със замах, приближи се до нейната клетка, отключи вратата.
— Прекараш ли известно време тук, ставаш почетен гост.
— Защо, за Бога, не ми каза?
Той влезе в килията й и тресна вратата зад гърба си.
— Не беше готова.
— За какво? — Тя постави ръце върху раменете му, а той плъзна своите около кръста й.
— Закон номер десет: Всички държим в ръце ключа на собствената си затворническа килия.
— А сега съм готова?
— Току-що го доказа. Излезе от килията си.
Те се целунаха. После тя облегна глава на рамото му.
— Соломон и Лорд. Харесва ми как звучи.
— Трябва ни девиз за реклама — отвърна той.
—
— Мъдростта на Соломон*, силата на Лорд** — изрече с патос той, като телевизионен говорител.
[* Велик и мъдър цар на израилтяните, построил Господния храм. — Б.пр.]
[** Лорд (англ.) — Господ; господар. — Б.пр.]
— Богохулство и проява на лош вкус.
— Щом някой бъде блъснат от градски автобус, искам един от нас да е в спешното, преди докторът да си е измил ръцете — каза той.
— Друг път. Трябва да правим всичко както е по закон.
— По кой закон?
Тя вдигна глава и се вгледа в него:
— Така ли ще бъде и занапред?
— Всеки ден — обеща й той и притисна устни към нейните.
Законите на Соломон
1. Когато законът не работи… изработи го ти.
2. И в правото, и в живота понякога се налага да импровизираш.
3. Никога не пия преди мръкнало… преди два часа… преди обяд… преди да ожаднея.
4. Никога няма да нося пейджър, да карам порше и да се перча с ключ от „Фи Бета Капа“… дори и да ги имах.
5. Никога не бих направил компромис с идеалите си, за да постигна нечия друга дефиниция за успех.
6. Лъжи изповедника си, съпруга си и данъчните, но винаги казвай истината на адвоката си.
7. Никога не бих подкупил ченге, излъгал съдия или преспал със съдружничката си… hasta que ella diga que si
8. Има лайна, знам, които няма да изям.
9. Никога няма да наруша закона, да наруша правната етика или да рискувам да ида в затвора… освен ако не е заради някого, когото обичам.
10. Всички държим в ръце ключовете на своите затворнически килии.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2749
__Издание:__
Пол Ливайн. Зелено дайкири
Редактор: Радка Бояджиева
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ИК „Бард“, София, 2006
ISBN 954-585-700-5