Зелено дайкири

Ливайн Пол

— Губиш си времето.

— Нима?

— Представи си, че си Пинчър. Как ще докажеш, че е убийство, а не нещастен инцидент?

— Мотив — отвърна тя. — Пинчър се нуждае от причина, заради която Катрина би убила Чарли, защото би могъл да спечели делото на базата на косвени улики.

— Точно така — каза той. — Забрави за газовете в кръвта. Измисли мотива.

— Нищо ли не измъкна от Катрина?

— Нищо освен студен чай от нар.

— Може би ако не беше флиртувал толкова много…

— Търсех общ език, изграждах отношения

на доверие. Аз така правя.

— Особено с привлекателни жени.

— Не винаги се оказва успешно. — Той я изгледа продължително. — Казах ли ти, че ми се закле, че обичала съпруга си от все сърце. Имали идеален брак. Нямала никаква причина да убива добрия стар Чарли.

— И ти вярваш, че ти е казала истината?

— Абсолютно. Аз съм детектор на лъжата, нашата клиентка е невинна.

Достатъчно убедителен ли беше? Не беше казал на Виктория истината, само истината и нищо друго освен истината. Знаеше, че на нея ужасно много й се иска Катрина да е невинна, имаше нужда да е невинна. С кариера на прокурор — ако три дела и три чаши кафе можеха да се нарекат кариера — Виктория никога не беше защитавала клиент, още по-малко убиец. Стив се страхуваше, че поведението й можеше да я издаде, вината на клиентката им да бъде изписана на челото й. Съмняваше се, че щеше да се бори толкова ожесточено, ако смяташе, че клиентката им е виновна. По дяволите, именно тогава трябваше се бориш още повече и да бъдеш още по-находчив!

Може би Катрина беше невинна, но в реалния свят аритметиката беше против това. Колко изгубени души, погълнати от уж справедливата съдебна система, бяха наистина невинни? Пет процента? По-малко.

Най-добре беше клиентът да ти харесва, каузата да е справедлива и чекът да е с покритие. Обикновено се получаваше едно от трите, реши той.

Вчера беше пробутал на екипа си — както беше започнал да мисли за Виктория, Боби и Сеси — старата си реч за ключа към вратата на килията. Вярно беше. Длъжни бяха да освободят Катрина, ако можеха. Но не каза какво мисли по най-важния въпрос: убила ли е съпруга си?

Докато прелистваше списанието, той си припомняше моменти от разговора с Катрина преди пристигането на Виктория. Беше се опитал да я разприказва, за да измъкне истината. Винаги е добра идея да подложиш клиента си на кръстосан разпит преди прокурорът да има шанса да го направи.

Докато седеше на масата в парка, усмивката на Катрина беше закачлива, очите й искряха, смехът й звънтеше. Като гледаше как цепката на полата й се плъзга по бедрото, той се питаше защо го дава толкова игриво за наскоро овдовяла съпруга.

Стив й беше казал основните си правила за взаимоотношенията между клиент и адвокат:

— Лъжи изповедника, съпруга си и данъчните, но винаги казвай истината на адвоката си. Не искам изненади по време на процеса, така че ако има някакви скелети в гардероба…

— Което ще рече? — попита Катрина невинно като малолетна невеста.

— Други мъже

в живота ти освен съпруга ти?

— Само масажистът, инструкторът по пилатес и пластичният ми хирург — тя се разсмя и заметна няколко гарвановочерни кичура коса към него.

— Предполагам, че това означава „не“.

— Докато играех в шоуто на лед, всички бяхме млади и в страхотна форма. Различен хотел всяка нощ, много купони, мъже със страхотни задници. Някои от момчетата дори бяха нормални и — о, Боже! — буйстваха като същински бандити. Но когато се запознах с Чарли, напуснах сцената. Била съм му вярна от деня, в който ми направи предложение.

— А той?

— Чарли никога не би ми изневерил, мога да ти го гарантирам.

Хвали повече собствените си добродетели, отколкото верността на съпруга си, помисли си Стив.

— Има ли нещо, което да те злепостави?

— Имаше един купон с половината от детройтския отбор „Ред Уингс“, но това е стара история. А и Чарли знаеше всичко. Той обичаше да слуша за други мъже, групов секс, жени с жени. Дай на Чарли секси история и кожени каиши и той беше готов да се пусне по водопада Виагра.

— Стари гаджета, които могат да пуснат забранени филмчета по интернет?

Очите й бяха ясни и спокойни като зимен дъжд.

— Имала съм много забранени моменти, но на никого не съм позволила да ги записва.

— Добре.

— Работих в едно ледено шоу във Вегас по прашки и кънки. Това проблем ли е?

— Не мисля.

— Когато се въртиш клекнала, катеричката ти направо се смръзва от ледения полъх.

За миг единственият звук, който се чуваше в парка, беше бълбукането на плюещите херувимчета.

Езикът й се плъзна по устните, но може би просто овлажняваше червилото си.

— Не си ли обвързан, Стив?

— Не, нося се по течението.

— Може би когато всичко това свърши…

Тя остави стръвта да се полюшва над водата, но той не скочи да я хване.

— Има ли предбрачен договор? — продължи той делово.

— Познаваш ли богат старец, който да не иска такъв?

— Трябва ми копие.

— Разбира се, но мога да ти кажа какво пише в него. Ако се разведем, запазвам това, което съм придобила преди брака.

— Какво друго освен кънките и прашките?

— Има ли значение? Нямаше да се развеждаме. Планирахме пътуване до Тоскана през пролетта. Следващата седмица щяхме да ходим за риба на Бимини. Добре си живеехме.

— Може да е от значение за щатския прокурор, така че трябва да попитам.

— Освен кънките и прашките — отвърна тя, като го гледаше втренчено, — ако се стигнеше до развод, щях да задържа акъла си. Той винаги ми е вършил добра работа. Що се отнася до парите, нямаше да получа нито цент.

— А ако сте женени и съпругът ти умре, ще получиш…

— Една трета от имуществото му, останалото се дава на децата от първия му брак.

— Ако си била нещастна, това може да се окаже мотив за убийство.