Зелено дайкири
Шрифт:
— По-скоро личната му робиня. Ти онзи прокурор ли си?
— Бивш прокурор — каза тя. — Виктория Лорд. Здравей, Сесилия.
— Както кажеш.
— Хей, Сеси, когато свършиш с правенето на рамене, можеш ли да ни насрочиш пресконференция за делото „Барксдейл“.
— Етично ли е? — попита Виктория.
— Ф. Лий Бейли щеше ли да зададе този въпрос?
— Вероятно не. Но той беше лишен от адвокатски права.
Сеси скочи на крака. Сега вече можеше да се прочете съобщението, щампосано върху потника й: „Всички мъже са животни, някои обаче
— Лорд, цар Соломон разказвал ли ти е нещо за мен?
— Без да навлиза в детайли — дипломатично отвърна Виктория.
— Не съм извършила кой знае какво. Нещо като кражба от магазина.
— Да — каза Стив, — само дето задигна тойотата на Енрике.
— Гаджето ми. Чукаше братовчедка ми Лурдс зад гърба ми. Така че взех колата му назаем.
— Преби го, после бутна колата му от рампата за лодки в Матсън Хамък.
— Няма да се обвинявам сама. — Сеси погледна подозрително към Виктория. — Сега ще трябва да робувам и на двама ви ли?
— Сигурна съм, че ще се разбираме чудесно — каза Виктория, без да вярва дори за Миг в това.
Сеси прокара кървавочервените си нокти по плочките на корема си, като свиваше и отпускаше мускули. Рибата меч помаха с опашка.
— Виж, Лорд, не правя кафе. Няма да нося непотребните ти маркови дизайнерски парцали на химическо и не пиша на компютър. Разбрахме ли се?
— Сеси пише — продължи Стив. — Но не знае правописа.
— Това е от лексията — каза Сеси. — Ако ме уволниш, ще ти съдера задника в съда.
— Нямаш дислексия. Просто те мързи да си провериш правописа.
— Хей, Лорд, чуй това? Казва, че испаноговорещите са мързеливи. Ще се обадя на Комисията за равни права.
— А аз ще се обадя на ченгето, което отговаря за теб — каза Стив.
Виктория гледаше удивено. Никога не беше виждала такава липса на професионализъм. Можеше ли изобщо да се работи на такова място?
Сеси се разсмя.
— Браво, шефе.
— Браво и на теб, Сеси.
Размениха „пет“ над главите си, после се удариха с гърди като футболисти, които се радват на тъчдаун.
Добре, значи това беше ритуал, помисли си Виктория. Първо си разменяха любезности, после си засвидетелстваха чувства. Вече излизаше, че четирима души ги е грижа за Соломон. Онази възрастна двойка, Марвин и Тереса, които вървяха по петите му из съдебната палата; сладкият, нуждаещ се от грижи Боби и сега тази напомпана със стероиди секретарка мъжкарана. С какво толкова ги привличаше?
Изпускам ли нещо? Или съм прекалено нормална, за да принадлежа към фен клуба на Стив Соломон?
— Добре, всички да влязат в кабинета — каза Стив. — Да поговорим как ще спечелим едно дело за убийство.
Когато Стив поведе отбора към личния си кабинет, Виктория усети мирис на гнили зеленчуци и чу звуци сякаш метални кофи за боклук се блъскат една в друга. Точно под мръсния прозорец,
— Метъл банда от Тринидад — каза Стив.
— Това е окуражаващо — каза тя. — Реших, че е затворнически бунт.
За да избегне вонята и дъненето, Виктория се оттегли в ъгъла на стаята, където бълбукаше аквариум, в който имаше половин дузина ръждиви на цвят ракообразни.
— Чакай да отгатна. Бракониерстваш в свободното си време и ловиш раци.
— Подценяваш ме.
— Клиентите му отвличат хладилни камиони, които идват от Кийс — каза Сеси.
Виктория огледа останалата част от помещението. На едната стена имаше карикатура в рамка на съдебна зала, пълна с вода. Виждаха се перките на две акули, които пореха водата и се насочваха към съдията. Надписът гласеше „Адвокатите се приближават до банката на съдията“.
Естествено, че Соломон ще харесва това.
Виктория се беше навряла в чистилището. Какво беше станало с големия й план? Пет години на държавна служба, после работа в престижна фирма, като всичко това води до съдружничество и доживотна служба. Или може би съдийско място.
Съдия Лорд.
Но ето къде се беше озовала, вдишваше изпаренията от боклука, плановете й се сгромолясаха, кариерата й се провали.
Докато гледаше напуканата мазилка по стените и изпитваше смесени чувства на гняв и съжаление, Виктория каза:
— За такъв печен адвокат, Соломон, офисът ти… — Как да го кажеше по-деликатно? — … е същински кенеф.
Това беше, помисли си Стив. В сравнение с типовете, дето газеха дебелите килими в центъра. В сравнение с Бигбай, предположи той, с всичките му наследени пари. Какви бяха ценностите й всъщност? Ако я впечатляваха богатството и общественото поведение, може би беше по-добре, че е заета.
— Това важно ли е за теб, Виктория? Мрамор по пода, махагон по стените?
— За добро или за зло, така измерваме успеха.
— Успехът никога не бива да се бърка с превъзходството.
— Ето пак се почна — обади се Сеси. — Винаги използва тия дивотии, за да ми обясни защо чекът със заплатата ми закъснява.
Стив се приближи до аквариума с раци, взе стара кифла от една чиния и я начупи на парчета във водата. Наблюдаваше как ракообразните се скупчват над всяко парче като фенове след спринт на Бари Бондс*.
[* Известен бейзболист от САЩ. — Б.пр.]
— Успехът е как те преценяват другите хора — каза той. — Караш ли ферари, купуваш ли си къща в Аспен? Превъзходството не може да се измери в долари. Идеалите не се поместват в банкови сметки. Тук опира до това как ти сам преценяваш себе си. Според собствените си принципи ли живееш, или си се продал?