Зелено дайкири
Шрифт:
Моля те, Боже, нека да мине наполовина и да тръгне по Сънсет или да продължи надолу и да завие по Олд Кътър!
Но той зави надясно.
И се понесе през моста.
Към дома му.
18.
Лиса от Интеркорс
Когато зави на ъгъла на Къмкуот Авеню, Стив вече едва си поемаше въздух. Не му беше останала капчица адреналин, краката му бяха като в бетон. Задъхан и уплашен. Като наближи, видя две коли, паркирани на покритата с чакъл алея.
Нито едната,
Едната беше старият му кадилак. Другата беше крайслер сива като акула с четири врати и гуми „Блекуол“. На стикера върху бронята пишеше: „Бибиткай си колкото искаш, презареждам.“
Стив обиколи крайслера и се наведе, докато се мъчеше да си поеме въздух. Страхът му намаля. Досещаше се на кого е тази кола и един поглед през прозореца потвърди предположенията му. На предната седалка имаше чифт спайкове — четирийсети номер, реши той, — ръкавици и протектори. На задната седалка се търкаляха няколко стика за лакрос, шалчета, тиксо и кутия с високопротеинов прах.
Да, знаеше кой е вътре и никак не се радваше. Като пропъди мислите за зеления пикал, той прескочи надвисналите над каменната пътека листа на юката и се втурна в къщата.
Доктор Лиса Равкдрайв стоеше по средата на всекидневната му с ръце върху широките си яки хълбоци. Докторката носеше практични обувки и сив делови костюм. Косата й беше опъната толкова здраво назад, че като че ли приплескваше скалпа й. Беше едра, без да е дебела. Краката й бяха като два яки дънера, които се спускаха към дебелите глезени. Имаше широко мило лице, което прикриваше както безкрайна упоритост, така и дълбоко стаена ярост. На едната й буза имаше следа от белег, извит под формата на коса, спомен от удар по време на игра на лакрос в колежа преди двайсет години.
Въпреки всичките си усилия Стив Соломон не беше успял да пробие обвивката на доктор Лиса Равкдрайв. Когато му беше зачислена като консултант от „Семейни грижи“ по делото на Боби, Стив опита да подходи приятелски, като изтъкна общото им минало.
„Е, значи и двамата сме спортували в колежа.“
В интерес на истината тя беше постигнала много повече от него — шампион на Америка в Пен Стейт. Той знаеше малко за лакроса, но разбра, че позицията й на защитник е подобна на тази на полузащитник във футбола, където беше добре да си едновременно бърз и враждебен.
Стив си беше написал домашното. На първата им среща беше попитал доктор Равкдрайв за изследванията й върху проявите на гениалност при аутизма и фронтотемпоралната деменция, натрапчивото учене и фотографската памет, визуалната образност и ехолалията. Дори беше прочел статията й в „Психологията днес“: „Отключете вашия Рейнмен“. Използва адвокатския трик — _Очарователна сте, разкажете ми повече за себе си_, — с който караше свидетелките да се отпуснат.
Нищо не се получи. Лиса Равкдрайв гледаше на него като на съперник, който се домогва до общата цел. Ако не успееше,
Във всекидневната Боби се беше сгушил в ъгъла на канапето. Бос, само по гащета и тениска, той притискаше колене към брадичката си и мълчаливо се люлееше, главата му беше килната настрани, а погледът — разфокусиран. Обратно в черупката. Видът му беше същия, както преди десет месеца, когато Стив го беше спасил.
„Майната й! Боби няма да се оправи с дни.“
— Всичко е наред, хлапе — каза Стив и се приближи към него.
— Тя няма да ме отведе? — Гласът му се беше превърнал в скимтене.
— Разбира се, че няма. Само ще си поговорим малко — опита се да прикрие гнева си. — Докторе, трябваше първо да се обадите.
— Посещенията по домовете нарочно са непредвидени — отвърна тя.
— Това е нарушение на частната ми собственост, която е гарантирана от член еди кой си на конституцията на Флорида.
— Член Трети, параграф двайсет и три — прошепна Боби.
— Какво ще кажете? Племенникът ми познава закона по-добре от мен.
— Сигурна съм, че е така — изстреля сухо в отговор тя. — Но мен ме притеснява друго. Вижте горкото дете.
Боби трепна, после се извърна и се вторачи в невидима точка от вселената.
— Плашите го — каза Стив. — Мамка му, и мен също!
Равкдрайв свали сивото си сако. Изглежда възнамеряваше да остане за по-дълго.
— Робърт трябва да бъде в „Рокланд“, където има всички условия за неговите специални нужди.
— Няма нужда от болница. Ще наема частен учител и терапевт.
— Кой?
— Най-добрите. Веднага, щом си получа хонорара след процеса.
— Добре. Каква е тази кочина тук?
— Каква кочина?
Стив събра на куп нахвърляните списания по дъската за сърф, която му служеше за масичка. Не понечи да събере празните бирени консерви и кутиите от пица, които стояха там вече три дни. Декоративната палма в ъгъла беше изсъхнала и се беше превърнала в увиснал скелет от кафяви листа.
— Когато сестра ти ти е дала Робърт…
— Джанис не ми го е давала, аз го спасих.
— Подробностите около случая са толкова неясни, че нямам търпение да чуя показанията ти под клетва.
На Стив това му прозвуча като заплаха. Нещо, което би казал Цинкавич. Помъчи се да запази самообладание. Нямаше смисъл в доклада си Равкдрайв да добави и „войнствен“ до „не бърше праха“.
— Сигурна съм, че майката на Робърт иска той да получи възможно най-добрите грижи — продължи Равкдрайв.
— Джанис е пълна ненормалница, която се грижи само за себе си. Аз съм единственият човек, на когото му пука за Боби.
— Тогава би трябвало да искаш най-доброто за него.
Стив усети, че се разгорещява, което почти никога не му се случваше в съда. Да защитаваш себе си беше друго. Невъзможно беше да останеш безпристрастен.