Зелено дайкири
Шрифт:
— Махай се, Уди — отвърна Стив. — Тъкмо бях задрямал.
Елууд Рийд, възрастният пристав, тънък като острие на секира, облечен в торбестата си кафява униформа, изникна пред килиите им и повдигна панталоните си.
— Господин Пинчър иска да ви види и двамата, пронто.
Студена тръпка премина през Виктория. Пинчър можеше да я уволни на секундата.
— Кажи на Пинчър, че не работя за него — отвърна Стив.
— Кажи му го сам — сопна му се Рийд, докато търсеше ключовете. — Чака ви в кабинета на съдия Гридли и не изглежда много доволен.
Рийд отключи клетките
1.
Законите на Соломон
Когато законът не работи… изработи го ти.
2.
Унижения — малки и големи
Никакви сълзи повече, обеща си Виктория, когато наближиха вратата на кабинета на съдия Гридли. По-скоро щеше да си счупи нокът, да си раздере чорапогащника и да откърти тока на обувките си „Прада“, отколкото да плаче пред Стив Соломон.
Като прехапа долната си устна, тя се опита да се пренесе на по-приятно място. Тенис корт на Гроув Айл, замахва високо, за да забие топката, _прас_ с ракетата върху топката. Управлява руля на яхтата на баща си — „Здравей, Виктория“ — на десет години е, вятърът брули грота. Където й да е, само не тук, където я чака шефът й с цялата власт да унищожи кариерата й.
— Какво е станало? — попита Стив, докато вървеше до нея.
Инстинкти на койот, помисли си тя. Вратата беше на шест крачки. Усети как стомахът й се свива, сърцето й се блъскаше като лодка по време на буря.
— Познавам Пинчър от години — продължаваше Стив. — Остави ме аз да се оправя с него.
— Харесва ли те?
— Мрази ме и в червата.
— Благодаря ти все пак.
— Тогава един съвет. Не му мълчи.
Тя рязко спря.
— Какво искаш да кажеш? Че Пинчър ще ме уважава, ако му се опъна?
— Не, разбира се. Ще те уволни. Тогава ще можеш да преминеш от моята страна.
Стив реши, че кабинетът умело съчетава двете основни занимания на съдия Гридли — лошото тълкуване на закона и нескопосното раздаване на червени картони. Имаше нужните юридически томове, ламинирани чукчета и снимки, на които съдията се ръкуваше със законодатели и лобисти. Имаше обаче и стари кожени футболни шлемове и снимки на Гридли в раирани фланелки по време на неделни мачове на стадионите в разни университети.
Едната стена беше посветена на трофеи и плакати, които свидетелстваха за фанатичната привързаност към неговата алма матер — университета във Флорида. Гравирана табела провъзгласяваше Гридли за „Bull Gator Emeritus“* и на бюрото му имаше препарирана глава на алигатор със зейнала уста, така че да се виждат зъбите — също като гладен адвокат. Липсват само две неща, помисли си Стив — бронзов бандаж и самият съдия Гридли.
[* Заслужил алигатор от отбора на Алигаторите. — Б.пр.]
На оранжево-синия килим беше застанал един намръщен, слаб четирийсетгодишен афроамериканец, облечен в костюм от три части в цвят бургундско червено. Когато движеше ръцете си, се чуваше тихо подрънкване на метал. Висящите
Стив си помисли, че Рей, законно избраният щатски прокурор на окръг Маями-Дейд, трябва доста да се отпусне, за да може да бъде наречен спечен задник. Пинчър се обявяваше за борец срещу престъпността и на билбордовете за кампанията му беше с голи гърди и боксови ръкавици, спомен от младежките му дни като шампион средна категория на спортната полицейска лига Либърти Сити. Беше печелил титлата две поредни години, веднъж с удар с глава и втори път с удар в слабините — и двата подминати от рефера, който по едно случайно съвпадение бил негов чичо. Боксът се оказал чудна школа за навлизането му в политиката на Флорида, където семействеността и ударите под кръста се ценяха високо. Наскоро, когато някой намекна, че от него щял да излезе чудесен губернатор, Рей Пинчър не се възпротиви.
Пинчър погледна Виктория, която беше прехапала долната си устна толкова силно, че Стив си помисли, че може да й потече кръв. Изведнъж се разтревожи за нея и реши да спаси работата й. Но по какъв начин? Как можеше да я измъкне от огъня?
Виктория отправи бързо една молитва. Първо, да не потрепери гласът й, когато дойде време да говори. Второ, Соломон да си държи голямата уста затворена.
— Хей, Рей Сладура — провикна се Стив, — екзекутира ли някого днес?
„Леле, Боже!“
— Добър ден, господин Пинчър — кимна сковано Виктория, като се мъчеше да запази спокойствие.
— Госпожице Лорд, обезпокоен съм от това, което чух, и съм загрижен от това, което виждам — пропя Пинчър в мелодичен речитатив. Преди да иде в правния факултет, беше учил в баптистка семинария. Според злите езици бил изключен оттам, защото продавал библии, предназначени за подаръци на сиропиталище в Централна Америка. — Прокурорът е бързият меч на правосъдието, смелият воин в битката между доброто и злото.
— Амин — обади се Стив.
Виктория усети как бузите й се зачервяват.
„По дяволите! Да не си малко момиченце!“
— Прокурорът никога не бива да бъде наказван за обида към съда — продължи Пинчър. — Наказанията са за адвокатите с цветист език. Наказанията са за наемниците, които продават душите си за мръсни пари.
— Или за фъстъци — обади се Стив.
— Не се бъркай, Соломон — отвърна Пинчър. — Кое е най-важното качество на един съдебен защитник?
— Не знам, сър — обади се тя, страхувайки се да предположи нещо.
— Способността да лъже, дори когато казва „здрасти“ — намеси се Соломон.
— Честта — изстреля в отговор Пинчър. — Госпожице Лорд, знаете ли какво става с прокурори, които посрамват прокуратурата?
Тя стоеше сковано, без да може да проговори.
— Адски огън, вечни мъки, изпращане в съда за проститутки — изброи Стив.
— Уволнение — каза Пинчър.
— Стига — отвърна Стив. — Остави я да диша. Ще стане много добра, ако не изцедиш живота от нея.
Супер, помисли си Виктория, комплимент от Соломон — полезно като борсов съвет от брокера на Марта Стюарт*.