Братята
Шрифт:
— Знаете ли кой е този човек? — попита Теди.
— Мисля, че да. Виждал съм го някъде.
— Това е Натли Ченков. Бивш генерал. Сега е член на руския парламент. Или поне на онова, което е останало от него.
— Наричат го още и Ловкия — добави гордо Лейк.
— Точно така. Комунист хардлайнер, тесни връзки с военните, блестящ ум, огромно самочувствие и никакви задръжки. В момента той е най-опасният човек на света.
— Не знаех.
Проблясване. На екрана се появи друго лице, сякаш изсечено от камък под парадната военна шапка.
— Това е Юрий Голцин, вторият човек в онова, което е останало от руската армия. Ченков
— Откъде вземат пари?
— Откъде ли не. Разменят петрол за израелски радари. Търгуват с наркотици и купуват китайски танкове през Пакистан. Ченков има връзки с различни мафиоти. Един от тях наскоро купи завод в Малайзия, който произвежда само бойни пушки. Всичко е добре пресметнато. Ченков има мозък и много висок коефициент на интелигентност. Може би е гений.
Самият Мейнард беше гений и ако той даваше това определение за друг човек, конгресменът Лейк не можеше да не му вярва.
— И кого ще нападнат?
Теди не отвърна на въпроса, защото не беше готов за това.
— Вижте град Вологда. Намира се на около осемстотин километра източно от Москва. Миналата седмица там са били закарани шейсет „ветровки“. Както знаете, „ветровките“…
— … са еквивалентът на нашите ракети „Томахоук“, само че шейсет сантиметра по-дълги.
— Точно така. През последните деветдесет дни те струпаха там триста „ветровки“. Виждате ли град Рибинск на югозапад от Вологда?
— Известен е с плутония си.
— Да, тонове и тонове. Достатъчно за десет хиляди ядрени бойни глави. Ченков, Голцин и хората им контролират целия район.
— Как така го контролират?
— С помощта на мрежа от местни мафиоти и подразделения на армията. Ченков е сложил свои хора където трябва.
— Защо?
Теди натисна едно копче и екранът угасна. Светлините обаче останаха приглушени, затова гласът му сякаш идваше от сенките.
— Всеки момент ще бъде извършен преврат, мистър Лейк. Най-страшните ни страхове се сбъдват. Руското общество се разпада. Демокрацията е пълна подигравка. Капитализмът е кошмар. Смятахме, че ще превземем Русия с хамбургери, и се провалихме ужасно. Работниците не получават заплати и все пак се радват, че поне имат работа. Двайсет процента от населението нямат. Децата умират, защото не достигат лекарства. Много възрастни също. Десет процента са бездомници. Двайсет са гладни. Нещата се влошават с всеки изминал ден. Страната се ограбва от мафиоти. Смятаме, че оттам са изнесени поне петстотин милиарда долара. Подобрение не се очаква. Моментът е идеален за нов водач с твърда ръка, диктатор, който да обещае на хората да им върне стабилността. Страната плаче за лидер и мистър Ченков е решил да се заеме с това.
— А той контролира армията.
— Да, той контролира армията и това е достатъчно. Превратът ще бъде безкръвен, защото хората са готови за него. Те ще приемат Ченков с разтворени обятия. Той ще мине по Червения площад и ще ни предизвика, нас, Съединените щати, да се опитаме да му попречим. Пак ще станем лошите.
— Значи Студената война ще започне отново — каза Лейк замислено.
— Война ще има, но няма да е студена. Ченков иска разширяване на територията и връщане на стария Съветски съюз. Той отчаяно се нуждае от пари и ще си ги набави
Конгресменът безмълвно гледаше как Русия се разширява. Предсказанията на Теди бяха толкова точни и уверени.
— Ами китайците?
Теди обаче не беше приключил с Източна Европа. Натисна някакво копче и картата се смени.
— Ето тук ще ни притисне.
— В Полша?
— Да. Винаги оттам се почва. Бог знае защо, Полша сега е член на НАТО. Само си представете — Полша да пази нас и Източна Европа. Ченков ще консолидира старата руска територия и ще започне да гледа на запад. Също като Хитлер, само че той е гледал на изток.
— Защо му е нужна Полша?
— Защо му е трябвала на Хитлер? Просто се е намирала между него и Русия. Той мразел поляците и бил готов за война. На Ченков не му пука за Полша, той просто иска да я контролира. А също и да разбие НАТО.
— Нима би рискувал да започне трета световна война?
Теди натисна няколко копчета; екранът отново стана стена, а лампите светнаха. Аудио-визуалната част свърши и дойде време за по-сериозен разговор. Болка прониза краката му и той неволно се намръщи.
— Не мога да ви отговоря на този въпрос — каза той. — Ние знаем много неща, но не можем да четем мислите му. Ченков действа много внимателно, поставя свои хора на важните места, подготвя нещата най-прецизно. Въобще не е изключено.
— Разбира се, че не е. Ние обсъждаме подобни сценарии от осем години, но все се надяваме, че няма да се осъществят.
— Един от тях е в процес на осъществяване в момента, мистър Лейк. Ченков и Голцин елиминират опонентите си, докато ние с вас разговаряме тук.
— Кога се очаква да започнат да действат?
Теди отново се размърда под одеялото, като се опитваше да се намести така, че да спре болката.
— Трудно е да се каже. Ако е умен, а той определено е, ще изчака да почнат протести по улиците. Смятам, че до една година Натли Ченков ще стане най-известният човек в света.
— Една година — повтори тихо Лейк, сякаш току-що му бяха прочели смъртната присъда.
Последва дълга пауза, през която конгресменът от Аризона си представяше края на света. Притесненията на Теди намаляха. Лейк много му харесваше. Наистина беше привлекателен, образован и умен. Не бяха сбъркали.
Лейк можеше да бъде избран.
След като пиха кафе и Теди проведе един телефонен разговор — с вицепрезидента, — двамата се върнаха към дискусията си. Конгресменът беше поласкан, че Теди му отделя толкова много време. Руснаците идваха, а Мейнард изглеждаше съвсем спокоен.
— Едва ли е нужно да ви казвам колко неподготвени са нашите военни — заяви директорът на ЦРУ мрачно.
— Неподготвени за какво? За война?
— Вероятно. Ако не сме подготвени, може и да има война. Ако сме силни, ще я избегнем. В момента Пентагонът не може да постигне онова, което направихме в Персийския залив през деветдесет и първа.