Братята

Гришам Джон

Значи Теди Мейнард предлагаше съкрушителна победа. Потресен и замаян, Лейк гледаше цифрите на екрана — 194 милиарда долара в самолетната и военната индустрия. Миналогодишният бюджет за военни разходи беше 270 милиарда. Ако се удвои сумата до 540 милиарда за четири години, производителите отново ще приберат луди пари. Работниците също! Тлъсти заплати! Работа за всички!

Кандидатът Лейк щеше да бъде подкрепен от парите на мениджърите и гласовете на профсъюзите. Първоначалният шок започна да отминава и той проумя колко прост е всъщност

планът на Теди. Ще вземат пари от онези, които ще спечелят от това. Ще изплашат избирателите и ще ги накарат да гласуват, за да спасят света. И ще се радват на съкрушителна победа.

Теди го остави да помисли малко, а после каза:

— Ще го направим чрез комитетите за политическо действие. Профсъюзи, строители, директори, бизнес-коалиции — вече имаме предостатъчно политически групи. И ще създадем нови.

Лейк вече мислено ги организираше. Стотици комитети, всички натъпкани с безпрецедентни за една президентска кампания пари. Шокът премина напълно и бе заменен от ентусиазъм. Изскочиха хиляди въпроси. Кого да посоча за вицепрезидент? Кой ще води кампанията? Кой ще бъде началник на предизборния щаб? Къде трябва да се обяви кандидатурата?

— Може и да стане — заяви сдържано той.

— Разбира се, че ще стане, мистър Лейк. Имайте ми доверие. Отдавна го планираме.

— Колко хора знаят за това?

— Не са много. Вие бяхте внимателно подбран, мистър Лейк. Разгледахме много кандидатури, но накрая все стигахме до вашето име. Проверихме цялата информация за вас.

— Доста скучно, нали?

— Общо взето да, макар че ме безпокои връзката ви с мисис Валоти. Дамата се е развеждала два пъти и взема болкоуспокояващи.

— Не знаех, че имам връзка с мисис Валоти.

— Наскоро са ви видели заедно.

— Вие ме следите, така ли?

— Нима очаквате нещо друго?

— Всъщност не.

— Завели сте я на благотворителен прием за набиране на средства за потиснатите жени в Афганистан. Ще се разплача от умиление. — Тонът на Теди изведнъж стана лаконичен и изпълнен със сарказъм.

— Не исках да ходя.

— Тогава не ходете. Зарежете тези глупости. Те са за Холивуд. Валоти само ще ви създаде неприятности.

— Някоя друга? — попита леко засегнат Лейк. Откакто овдовя, личният му живот беше доста скучен. Сега започваше да се гордее с това.

— Не бих казал — отвърна Теди. — Мис Бенчли изглежда доста стабилна и е много подходяща за придружителка.

— Благодаря.

— Ще се заяждат с отношението ви към абортите, но няма да сте първият.

— Това е доста предъвквана тема — отвърна Лейк. Писнало му беше да се занимава с нея. Беше се изказвал „за“ и „против“ абортите, беше защитавал правото на възпроизводство, правото на избор, правата на детето, беше смятан и за женомразец, и за поддръжник на феминизма. През четиринайсетте години, прекарани в Конгреса на САЩ, го бяха преследвали из цялото минно поле на абортите и го бяха ранявали след всеки стратегически ход.

Абортите вече не го плашеха,

поне не в момента. Повече се притесняваше от факта, че ЦРУ разследва миналото му.

— Ами делото „Грийнтрий“?

Теди махна пренебрежително.

— Това е било преди двайсет и три години. Никой не е осъден. Партньорът ви е фалирал и е бил обвинен, но заседателите са го оправдали. Ще стигнат и до този случай, до всичко ще стигнат. Но, честно казано, ние ще им отвлечем вниманието. Затова е хубаво да се включите в последния момент. Пресата няма да има време да търси нещо скандално.

— Не съм женен. Само веднъж сме имали неженен президент.

— Вие сте вдовец, съпруг на една прекрасна жена, уважавана и тук, и в Аризона. Това няма да бъде проблем. Повярвайте ми.

— Какво ви безпокои тогава?

— Нищо. Абсолютно нищо. Вие сте стабилен кандидат и имате голям шанс да бъдете избран. Ние ще подготвим платформата ви, ще събудим страховете на хората и ще съберем достатъчно пари.

Лейк отново се изправи и закрачи из стаята, като гладеше косата си, почесваше брадичка и се опитваше да разсъждава трезво.

— Имам много въпроси — каза той.

— Може би ще успея да отговоря на някои от тях. Нека се видим отново утре тук, по същото време. Преспете, премислете всичко, мистър Лейк. Времето е ценно, но предполагам, че на човек са му нужни двайсет и четири часа, преди да вземе такова решение — усмихна се Теди Мейнард.

— Прекрасна идея. Нека да помисля. Ще ви дам отговор утре.

— Никой не трябва да знае за този разговор.

— Естествено.

3

В пространствено отношение библиотеката с юридическа литература заемаше точно една четвърт от квадратурата на цялата библиотека на Тръмбъл. Беше разположена в един ъгъл и отделена със стена от червени тухли и стъкло, издигната с вкус и с парите на данъкоплатците. От претъпканите с често ползвани книги лавици вътре едва оставаше място колкото за един затворник. До стените имаше бюра с пишещи машини, компютри и пособия, достатъчни за библиотеката на всяка голяма фирма.

Тук управляваха Братята. Разбира се, всички затворници имаха право да ползват библиотеката, но по неписано правило трябваше първо да поискат разрешение. Е, не точно разрешение, но поне да се обадят.

Мировият съдия Рой Спайсър от Мисисипи изкарваше по четирийсет цента на час, като метеше пода, подреждаше лавиците и бюрата и изхвърляше боклука, всичко това доста немарливо. Съдията Хатли Бийч от Тексас беше официалният библиотекар на юридическия отдел и получаваше най-високата надница от петдесет цента на час. Той много държеше на своите „томчета“ и често се караше със Спайсър, че не ги пази достатъчно. Някогашният член на Върховния съд на Калифорния Фин Ярбър печелеше по двайсет цента на час като компютърен техник. Заплатата му беше в дъното на стълбицата, защото той не разбираше почти нищо от компютри.