Ченге втора употреба
Шрифт:
„Него има кой да го спасява — австрийската полиция си знае работата — мислех да кажа. — Въпросът е кой ще спасява мене“. Не го казах разбира се. Нали полковникът изрично ми бе наредил: „Никакви контакти с полицията“.
— Това ти ли си? Не допусках да те видя отново тук! — възкликна почти искрено ТТ, когато вечерта подир пристигането си във Виена отново прекрачих прага на познатия кабинет с познатото ухание на хавански пури.
— Грижите за теб не ми дават покой, та рекох отново да те споходя. Депешите на
— Получавам ги даже в неделни дни.
— Предполагам, че си взел известни предпазни мерки, в случай че шегобийците преминат от депеши към действия.
— Естествено. Но сега, когато и ти си тук, вече съм напълно спокоен. Старият добър макаров под ръка ли ти е?
— В момента — не. Ако обаче ми осигуриш разрешително, ще го нося по всяко време.
— Може да те снабдя и с разрешително. Само че за целта ще се наложи да те представя като свой бодигард.
— Защо не. Казано е, че не съществува унизителен труд.
В този момент от съседната стая се появява Чърчил и сякаш за да дразни господаря си, се насочва право към мене.
— Прибери това месо — нарежда ми Тетето, забелязал, че вадя от джоба си пластмасово пликче. — Чърч кренвирши не яде.
Булдогьт подушва предпазливо кренвирша, после все така предпазливо отхапва парченце, сетне още едно и още едно, докато излапва целия кренвирш.
— Прави го само за да ме ядосва — изръмжава Та баков. — Ако му се разстрои стомахът, ти ще отговаряш.
— Можеше да избегнеш инцидента, ако беше почерпил една пура. Но нали си стиснат…
— Пурите са на масата. Или искаш да ти ги пъхам в устата.
Възползвам се от косвената покана. Домакинът с нескрита завист наблюдава как щедро поемам ароматния дим в устата си и след това бавно го изхвърлям, сякаш решен да задимя целия кабинет. На ТТ също му се пуши, но той спазва известен часови график, наложен му от лекаря.
— Нещо друго тревожно край тебе има ли? — питам.
— Нищо. Пълно безветрие. Като затишие пред буря.
— Значи всичко е наред.
— Нищо не е наред. Затишие пред буря — не чу ли.
— Това е просто неврастения.
— Искаш да кажеш пристъп на безпричинен страх.
— Не исках да употребя точната дума. Знам, че си докачлив.
— Може и да съм докачлив, но не съм страхлив. Не говоря за тръпката на напрежение. Тя е част от удоволствието. Ако беше играч, щеше да го разбереш. Целият ми живот е преминал в рисковани ситуации. Без тях едва ли бих усещал истински, че живея. Заплахите не ме карат да треперя. Неведнъж съм понасял и удари. И винаги съм си го връщал. Ако ми разбие носа, аз му счупвам главата.
— Не знаех, че владееш и борческите фатки.
— Не се смятам за шампион, обаче при нужда ги прилагам. Но най-вече ми се удават финансовите удари. Те са най-болезнени. И най-доходни. Поне половината удари, които
— Излишно е да ме убеждаваш, Траяне. Знам че си борческа натура. Бих могъл само да завиждам на безстрашието ти.
— Излишно е да се подиграваш. Не съм казал, че съм безстрашен. Казах само, че не съм страхлив. То не е едно и също.
— Нещо не я долавям разликата.
— Абе всеки на този свят се бои от нещо.
— Вярно: бездната.
— Бездната е друго. Тя е ужасът на отвъдното. Говоря ти за нещо съвсем просто: Болката. Обезумявам от нея, ако премине отвъд поносимото. Ето, от това ме е страх. Защото когато имаш работа с кретени, друго не можеш да очакваш. Ще те затиснат в някой килер и ще почнат да забиват бормашината в челюстта ти.
— Това ли е най-страшното ти видение.
— Видение ли? При някои банди то си е текуща практика. „Зъболекарите“, така им викат.
— Може би имат и по-деликатни средства за разпит.
— Имат, но и тях не ти препоръчвам. Какво би казал например за музикалните форми?
— Не съм по музиката.
— И аз не съм, но някои пита ли ни. Стягат главата ти в обръч с две слушалки и пускат по аудиото нещо за душата. После почват да усилват звука. Само го усилват, нищо повече. До кога ли? Докато припаднеш. Кратка почивка. А после отново, и пак, и пак, додето превъртиш. Да не ти напомням за други, по-традиционни способи, като например да ти обработват тестикулите с горелка или…
— Ясно! — спирам го — Излишно е да влизаш в подробности.
— Исках само да ти обясня от какво ме е страх.
— Ами ако се стигне до там, ще им кажеш онова, което искат да знаят и толкова.
— На теб ли да обяснявам, че и това не е спасение. Каквото и да им кажеш, те ще мислят, че все нещо криеш и ще продължават да питат. Сещаш се как.
— Пълна безизходица, така ли?
— Все още не. Поне додето не са ме налапали.
— Допускам, че даже да те налапат, пак ще извадиш някое секретно оръжие.
— Например? Дай някоя идея.
— Да ти давам идея? Аз — на тебе! Че какъв по-голям резерв от идеи от собствената ти глава бе, Траяне.
— Ласкаеш ме. Но ако става дума за миналото, може и да си прав. Не е възможно да печелиш пари, без да печелиш врагове. А печелиш ли врагове, трябва да знаеш как да се оправяш с тях. Оправял съм се, обаче и те са ми го връщали. Най-първо ме обявяваха за враг на правителството, сиреч „Дръжте го!“ После ми осуетиха няколко сделки. Провалиха ми плана да развия производство у нас. Опитаха се да ми скроят процес за контрабанда на стоки. Осуетиха ми намерението да създам бизнес в Африка. Правеха ми най-различни мизерии и тук. А на всичкото отгоре твърдят, че те са потърпевшите, докато аз съм престъпник, перач на пари, кредитен милионер и какво ли не.