Ченге втора употреба
Шрифт:
За Весо не би могло да се каже, че е грохнал. Изпечен, строен и привидно як, като повечето субекти с телосложение на чирози, той седи изправен и непоколебимо дъвче някаква кълка, съблазнителна на вид и каучокоподобна на вкус. Знам че не малко хора са треперели пред неговата взискателност на влиятелна личност в Комитета за държавен контрол. У Весо обаче няма нищо от характерните за някои негови колеги черти на бруталност и просташко чувство за всемогъщество. Мършав, скромен и тих като отшелник. Бих добавил и кротък, ако
Облечен е в тъмносин общо взето приличен костюм. Вероятно последният му костюм, който е пазел за погребението си, но накрая е бил принуден да пусне в употреба, вече в начална фаза на износване, тъй че ако смъртта се позабави, това ще му попречи да я посрещне в напълно изряден вид.
Изпиваме по един горчив швепс за десерт, подир което запитвам:
— Как предпочиташ да общуваме: на „ви“ или на „ти“?
— Както желаете. Аз лично винаги съм давал предимство на учтивата форма. Това от една страна щади достойнството на атакувания, а от друга страна поддържа дистанцията между контролиращия и контролирания.
— Правилна постановка — съгласявам се. — Но понеже сега не сме седнали тук да се контролираме, бих предпочел по-прякото обръщение. Впрочем, ти защо напусна Комитета, изхвърлиха ли те?
— Не бих употребил точно такъв израз. Съкратиха ме по простата причина, че съкратиха и самия контрол.
— В смисъл?
— Ами в най-точния смисъл: Премахнаха системата на държавен контрол. Иначе грабежът би се извършил по-бавно и с повече затруднения.
— Мисля че грабеж има и там, където съществува контрол.
— Това е все едно да кажете, че престъпленията стават и в страните, притежаващи наказателен кодекс. Държавният контрол не е панацея, обаче представлява могъщ възпиращ инструмент.
Млъква за малко и ме поглежда с лек укор, задето го принуждавам да припомня азбучни истини.
— Спомняте ли си за какво бе вкаран в затвора всемогъщият Ал Капоне? За неплатени данъци. Извършил бе десетки кървави престъпления, обаче успяха да го озаптят единствено с присъдата за неплатени данъци.
— Напълно прав сте.
— А в случай, че следите текущата информация, навярно знаете колко световноизвестни политически лидери се простиха с кариерата си, след като стана ясно, че партиите им са били финансирани по незаконен начин.
— И това е вярно — съгласявам се. — А какво бихте казали, ако продължим дискусията на родна почва?
— Надявам се, че не сте ме поканили за дискусия. Въпросите за контрола не са според мен дискусионни. Всеки стопански субект има право да контролира имуществото си, включително и държавата.
— Точно така — потвърждавам. — А какво се получава, когато това право
— Ами огледайте се и ще видите. Получава се беззаконие и произвол.
— Ето, това е темата, по която бих желал да побеседваме.
— Какъв смисъл. Всичко е толкова ясно. Кой ограби държавния валутен резерв — отпърво 700 милиона долара, а след това още милиард и 300 милиона? Къде потънаха оборотните средства на фирмите и къде — на външно-тьрговските предприятия? Как се наляха банките с държавни рефинансирания и как се източиха чрез необезпечени заеми?
— Чудесно — кимам. — Сега ако запълним тази желязна структура с помощния материал на съответните факти и имена, цялата безпощадна истина на грабежа ще стане ясна.
— Ами запълнете я — промърморва Весо с бледо подобие на усмивка. — Аз ви предложих структурата, на вас остава да я запълните.
— Хитър сте.
— Предпазлив, другарю Боев, само предпазлив. Оглежда се и пак запитва полугласно:
— Сигурен ли сте, че тук няма микрофони?
— Кой би могъл да бъде сигурен в подобно нещо. Ако се отнася до мен, сигурен съм по-скоро в обратното, защото все пак не сме в Кентъки.
— Ето, виждате ли? А вие ме питате за факти и имена.
— Какво толкова. Ние с вас сме хора на възраст.
— Това не значи да мрем. И то — незабавно. А на всичко отгоре и от насилствена смърт.
— Чак до там ли са стигнали нещата?
— Пак ви казвам: ами огледайте се. Ако към доказаните убийства се прибавят и странните автомобилни катастрофи или случаите на смърт при неизяснени обстоятелства, смятам че и този въпрос не е дискусионен.
Не възразявам.
— Доколкото разбрах, вие пребивавате във Виена.
— Временно.
— Имали ли сте възможност да посетите тамошните гробища.
— Засега — не. Но някой ден вероятно ще трябва да ги посетя. Или тамошните, или тукашните.
— Тукашните са ужасни.
— Това ли ви е сега мечтата, да ви погребат на виенските гробища?
— Все пак друго е да умреш на някое по-чисто място.
— Напомняте ми един приятел немец, който, когато бяхме в Швейцария казваше, че да умреш в Берн съвсем не е толкова лошо.
— Не съм бил в Берн, обаче допускам, че е бил прав.
— Не разбирам с какво ви привлича толкова този сюжет. Вие сте още в разцвета на силите. Бихте могли да постъпите като консултант в някоя голяма реномирана фирма.
— Канили са ме. Даже опитах. Но не успях да се пригодя към новия стил. Човек от друго време съм. Аз им обяснявам какви са ограниченията на законите, а те: не сме те взели, викат, за да спазваш законите, ами за да ги заобикаляш.
— Трудно е да угодиш на тия господа — съгласявам се. — Особено сега, когато грабежът навлиза в кризисен период, защото всичко вече е ограбено.