Добри поличби
Шрифт:
— Всъщност това е просто хоби — заобяснява той сломено. — Всъщност аз съм… аз съм… — не биваше да казва „чиновник по надниците“, не и тук, не и сега, не и на момиче като това. — … компютърен инженер — излъга той. „Искам да бъда, искам да бъда, в сърцето си съм компютърен инженер, само дето мозъкът ме разочарова.“ — Извинете, мога ли да знам…?
— Анатема Дивайс — представи се Анатема. — Аз съм окултистка, но това е само хоби. В действителност съм вещица. Ти се справи добре. Закъсня с половин час — додаде тя, като му подаваше малко парче картон, — та по-добре прочети това. Ще ни спести много време.
Нют
Адам също си имаше малък компютър. Използваше го, за да си играе на игрички, но никога продължително. Зареждаше някоя игра, гледаше я втренчено няколко минути, а после се хващаше да играе, докато на брояча му свършеха нулите.
Когато тази странна сръчност предизвика учудване у Ония, Адам демонстрира леко изумление от факта, че не всички играят така.
— Трябва само да научиш как се играе и после е много лесно — обясняваше той.
Доста голяма част от предния салон в Джасмин котидж беше заета, както забеляза Нют със свито сърце, от купища вестници. По стените бяха налепени изрезки. По някои имаше пасажи, оградени с червено. Почувства леко задоволство, когато забеляза няколко, които бе изрязал за Шадуел.
Що се отнася до мебелировката, тя беше оскъдна. Единственото нещо, което Анатема си беше направила труда да донесе, беше часовникът, семейна реликва. Не беше дядовият часовник с капаче, а стенен часовник със свободно клатещо се махало, под което Е. А. По с радост би вързал някого.
Нют постоянно усещаше, че махалото притегля погледа му.
— Правил го е един мой прадядо — поясни Анатема, докато слагаше кафетата на масата. — Сър Джошуа Дивайс. Може би си го чувал? Изобретателят на малкото люлеещо се нещо, което направило възможно евтиното производство на точни часовници. Кръстили са го на него.
— Джошуа? — попита предпазливо Нют.
— Дивайс 39 .
През последния половин час Нют беше чул бая невероятни нещица и насмалко не повярва и на това, но човек все някъде трябва да тегли чертата.
— Значи е кръстено на действителна личност?! — възкликна той.
— О, да. Прекрасно старо ланкаширско име. Според мен останало от французите. Сега сигурно ще ми кажеш, че не си чувал и за сър Хъмфри Джаджа…
— О, хайде стига…
39
Приспособление, устройство (англ.) — бел.прев.
— Измислил джаджа, с която станало възможно да се изпомпват
Тя забеляза объркания израз на Нют.
— Защитих докторат върху тях — поясни тя. — Върху хората, изобретили неща, толкова прости и с такова универсално приложение, че всички са забравили, че всъщност някой някога е трябвало да ги измисли. Захар?
— Ъ-ъ…
— Обикновено го пиеш с две бучки — додаде мило Анатема.
Нют отново се вторачи в картончето, което му беше дала. Тя май си мислеше, че то обяснява всичко.
Не го обясняваше.
По средата картончето беше разделено с отвесна черта. От лявата му страна имаше кратък текст, наглед поезия, написан с черно мастило. Отдясно, този път написани с червено мастило, имаше коментари и бележки. Ефектът беше следният:
[??? Тук явно трябва да има картинка, ама…]
Ръката на Нют механично се насочи към джоба му. Запалката му я нямаше.
— Какво значи това? — попита дрезгаво той.
— Чувал ли си някога за Агнес Нътър?
— Не — Нют отчаяно затърси защита в сарказма. — Сега сигурно ще ми кажеш, че тя е измислила чалнатите 40 ?
— Пак прекрасно старо ланкаширско име — поясни студено Анатема. — Ако не ми вярваш, прочети повечко за процесите срещу вещици в началото на седемнайсти век. Тя ми е прабаба. Ако става за въпрос, един от твоите прадеди я е изгорил жива. Или поне се е опитал.
40
nutter (англ.) — глупак, хахо — бел.прев.
Нют изслуша в омагьосан ужас историята за смъртта на Агнес Нътър.
— Не-Прелюбодействай Пълсифър? — възкликна той, щом тя замлъкна.
— Такива имена са се срещали доста често по онова време — обясни му Анатема. — Очевидно са били десет деца и семейството е било много набожно. Имало е Лакомия Пълсифър, Лъжесвидетелствай Пълсифър…
— Май разбирам — прекъсна я Нют. — Мале-мила. Мислех си, че Шадуел спомена, че е чувал това име и преди. Сигурно го има в архивите на армията. Предполагам, че ако на мене хората ми викаха Прелюбодействай Пълсифър, щях да гледам да навредя на колкото се може повече народ.
— Според мен той просто не е харесвал особено жените.
— Благодаря ти, че го приемаш толкова добре — рече Нют. — Искам да кажа, той сигурно ми е прадядо. Няма много хора на име Пълсифър. Може би… Сигурно аз затова съм се натъкнал на Армията на издирвачите на вещици един вид? Може би е Съдбата? — завърши той с надежда.
Тя поклати глава.
— Не. Няма такова нещо.
— Както и да е, издирването на вещици не е като едно време. Според мен дори дъртият Шадуел никога не е направил нищо повече, освен дето е катурнал с ритник кофите за смет на Дорис Стоукс.