Досиетата „Орегон“
Шрифт:
Кабрило не се тревожеше за подробностите. Швейцарските власти щяха да настояват за по-строг контрол на границите, но в края на краищата щяха да са доволни, защото нямаше пострадали цивилни, главният им свидетел отново беше в ареста и светът беше намалял с няколко гангстери от Санкт Петербург. И на всичкото отгоре вероятно щяха да притиснат Исфординг да обясни къде бившият водач на ООП е скрил милиардите, които е откраднал от народа си. Кой знае, можеше дори да си върнат част от тях. Единственото, което Хуан не можеше да контролира,
Доктор Хъксли излезе от единствената тоалетна в склада. Беше измила кръвта от лицето си и се беше съблякла по тясна къса черна фланелка, която едва прикриваше извивките на тялото й. Фишекът, който беше направил така, че ръката й да изглежда откъсната, беше оставил синьо-червено петно върху безупречно бялата й кожа.
— Как си, Людмила?
— Идеално. — Тя потърка синината си и закачливо вдигна вежди. — Защо всички, освен ти и Хали изглеждате като статисти във филм за зомбита с нисък бюджет?
— Защото никой от вас не говори арабски и не прилича на арабин — засмя се Кабрило. — Въпреки че в образа на Хали на терориста със стоманен поглед Мохамад имаше да се желае още много. Трябваше да научи само две изречения, но успя да обърка и двете. Кевин и екипът му от Работилницата за вълшебства обаче се представиха отлично. Този път надминаха себе си. Особено в ефекта с Линкълн. За миг си помислих, че нещо се е объркало и наистина си му пръснала главата.
— И аз се уплаших — призна Джулия.
Кабрило извика останалите от екипа.
— И така, първо искам да похваля всички за добре свършената работа. Тази малка лудория имаше минимални изгледи за успех от самото начало, но вие я изпълнихте блестящо и без грешка.
— Това означава ли, че ще получим премии? — попита Хали.
— Ти най-много от всички. Изпращам те на езиков курс, за да можеш поне да се преструваш, че знаеш арабски — отвърна Хуан и всички се засмяха. — Джулия, отиваш в хотела веднага щом си готова. Запази ли си билет за самолета?
— До два часа ще съм в Истанбул. Оттам ще се присъединя към вас, където и да сте. Ако съдя по думите на Исфординг, предполагам, че ще заминем за Индонезия, нали?
Кабрило кимна и каза:
— Шиер Сингх, изглежда, е следващата брънка във веригата.
— Щом кацна на международното летище „Ататюрк“, ще взема полет до Джакарта. — Джулия облече тъмна блуза. — Дегизировката в куфара в склада ли е?
— Ще се погрижа всичко да бъде изгорено — увери я Хуан и я целуна по бузата.
Тя им махна за довиждане и се качи в колата под наем. Линкълн отвори вратата на гаража и Джулия потегли.
— Избърсах пръстовите отпечатъци в бронирания микробус и напръсках всичко с белина. Въпреки че ще запалим сградата, почистете всяко място, което сте докосвали,
Въпреки че Кабрило използваше дегизировка всеки път, когато взимаше нещо под наем, имаше най-голяма вероятност да го разпознаят, така че той щеше да е следващият, който щеше да напусне страната. Докато другите почистваха склада, той се преоблече и изми циментовия прах от мерцедеса. Хали, Линкълн и Троно изтъркаха склада и поставиха запалителни бомби навсякъде.
— За колко време да наглася таймера? — попита Линкълн.
— Чакай малко — отвърна Хуан и се обади по мобилния си телефон на „Орегон“.
— Адвокатска кантора „Дюи, Чийтам и Хау“ — каза Линда Рос с тънкия си писклив глас.
Кабрило пресметна часовата разлика между Швейцария и Южнокитайско море и каза:
— Добър вечер, Линда.
— Как мина, шефе?
— Като по вода. Мърфи и Ерик следят ли новините от Цюрих?
— Разбира се. Ей сега ще те свържа с тях.
Миг по-късно по линията се чу гласът на Марк Мърфи. От слушалките, които беше смъкнал около врата си, се разнасяше спийд метал, сякаш някой режеше железопътни релси с верижен трион.
— Шефе, ако се съди по репортажите на Си Ен Ен и Скай Нюз, швейцарците нямат представа какво се е случило. Отначало помислили, че строежът се е срутил, а после, че е извършен терористичен атентат. В разговорите по местните полицейски честоти няколко пъти споменаха за изчезнал брониран микробус и неизвестни стрелци на местопроизшествието по време на експлозиите.
— Ще затворят ли границите? Отменят ли полетите на самолетите?
— Не. Мислят, че извършителите са местни хора.
— Значи засега сме в безопасност?
— Ще им отнеме толкова време да съберат две и две, че ще трябва да плащат и лихва.
— Какво?
— Нищо. Шегичка. За швейцарските банкери. Лихва, не разбираш ли? Не е ли смешно?
— Остани си познавач на хубавата музика и остави хумора на професионалистите като Макс. На какво разстояние сте от Суматра?
— Все още на няколко дни. Защо?
— Рудолф Исфординг каза, че човекът, който контролира „Маус“, се казва Шиер Сингх. Имал склад за метални отпадъци, „Карамита“. Провери тези две неща. И се опитай да намериш друг плаващ сух док, „Соури“. Сингх притежава и него.
— „Соури“ ли?
— На френски означава „мишка“.
— Записах — отвърна Мърфи.
— Добре. Кажи на Макс, че искам да се откажете от преследването на „Маус“ и с най-добрата разумна скорост да се отправите към склада за метални отпадъци „Карамита“. — Най-добрата разумна скорост беше много по-малка от максималната на „Орегон“, но бързото придвижване през деня или без радарно затъмнение щеше да издаде една от най-важните тайни на кораба.