Досиетата „Орегон“
Шрифт:
Въпреки шнорхела усещаше вкуса на мръсната вода по устните си. Беше метален, сякаш смучеше монета, и когато докосна неопреновия си костюм, Кабрило напипа мазно петно петрол. Не беше фанатизиран природозащитник и разбираше, че няма начин цивилизацията да не окаже влияние върху околната среда. Ако обаче не се намереше друга причина, той искаше да вкара Сингх в затвора най-малкото за екологичните поражения, които бизнесът му беше нанесъл на района.
Не смееше да запали фенерчето, така че трябваше да разчита на сетивата си. Беше в морето от двадесет минути и плуваше срещу слабото течение. Чу приглушено плискане. Водата минаваше под вратите
Той го угаси и изплува на повърхността. Вратите бяха високи колкото осеметажна сграда и широки шестдесет метра. През тях можеха да минават всякакви плавателни съдове, с изключение на най-големите крайцери, контейнеровози и танкери.
Хуан се гмурна и само след метър напипа долния край на вратите. Промуши се под тях и излезе в хангара. Извади шнорхела от устата си и вдигна водолазната маска на челото си. Парливият мирис на обгорен метал опари носа му, когато си пое дъх.
За миг му се стори, че складът е абсолютно тъмен, по-черен от безлунната нощ, но разбра, че е изплувал под тясна платформа. Щом излезе от сянката й, видя голи крушки, окачени на високия таван. Осветяваха неясните очертания на кораб. Кабрило заплува покрай него. За разлика от корабите в залива, този не беше покрит с ръжда. Корпусът беше гладък, нямаше полепнали водорасли и наскоро беше боядисан в черно или тъмносиньо.
Това не беше развалина, завършила полезния си живот, а нов кораб — на не повече от няколко години. Пулсът на Хуан се учести.
Стигна до метални стълби, издигащи се от водата до платформата, която опасваше хангара под тавана. Свали водолазната си екипировка и я завърза така, че да остане под водата, после извади автоматичния си пистолет със заглушител, за да се увери, че не се е повредил. Стисна го и бавно тръгна по стъпалата. Нямаше представа дали Сингх е поставил пазачи, но знаеше, че и най-слабият звук ще отекне в металната постройка, затова внимаваше да се движи безшумно.
Между стълбата и главната палуба на кораба имаше метално скеле. Кабрило спря в сенките и се ослуша за тих разговор на отегчени пазачи или неволна кашлица. Не чу нищо, освен тихото плискане на вода в корпуса на кораба.
Качи се по скелето и прокара пръсти по металната палуба, която също като корпуса беше гладка и явно наскоро боядисана. Корабът, изглежда, беше малък танкер, от онези, които обикновено пренасяха рафинирани продукти като керосин или бензин, а не необработен нефт. Първите двайсетина метра от танкера вече бяха отрязани и изнесени. Моряшката му душа се възмути, като видя как са се отнесли с такъв нов и красив плавателен съд.
Без да обръща внимание на леките суеверни тръпки, които го побиха, Кабрило тръгна към надстройката. Четириетажната секция с жилищните помещения се извисяваше на кърмата. Работниците бяха махнали крилата на мостика и бяха отрязали комините, за да може корабът да се побере в хангара. Кабрило намери отворен люк, вмъкна се вътре и след като се увери, че е далеч от илюминаторите, запали фенерчето. Подът беше застлан с чист линолеум, а стените бяха облицовани с дърво. Хуан докосна стената, но вместо да намери табелка с името
Видя стълби и се качи по тях на мостика. Електрониката беше извадена. Радиопредавателите, навигационните уреди и компютърът за климатичните условия бяха изчезнали. Хората, които го бяха направили, бяха действали спокойно. Нямаше откъснати жици или други следи, че са бързали.
Освен това бяха махнали всичко, на което би могло да е написано името на танкера. Хуан претърси останалата част на надстройката. Камбузът представляваше празно пространство от неръждаема стомана. Хладилниците, печките, тенджерите, тиганите и домакинските прибори бяха изнесени. Бяха взели и номерата на местата за сядане, на които обикновено бяха изобразени корпоративната емблема на собственика и името на кораба. В каютите нямаше мебели, но някак бяха запазили атмосферата, че доскоро са били обитавани. Една миришеше на пури, а в банята на друга се носеше ухание на одеколон за бръснене.
Кабрило слезе в машинното отделение.
Двата големи двигателя, всеки колкото автобус, заемаха цялото пространство. Бяха свързани с километри кабели и тръби. Хуан ги огледа и изруга, като видя, че някой е махнал идентификационните плочки, а серийните номера са изтрити с флекс. Металът на тези места беше лъскав, сребрист и гладък.
Кабрило прибра пистолета в кобура и започна да претърсва по-щателно. Работата беше трудна, защото тънкият лъч на фенерчето му осветяваше само малка част от огромното машинно отделение, но той упорито продължи. Легна на пода, за да се провре под кондензатора за сладка вода, но откри, че някой го е изпреварил и е отлепил лепенката на производителя. Обходи с лъча на фенерчето всеки ъгъл и процеп, но не намери нищо.
„Хората на Сингх знаят какво правят“ — помисли си. А после забеляза гъста локва разлято масло, засъхнало под десния двигател. Беше почти невъзможно да стигне до нея, но щом той не беше в състояние да огледа какво има там, може би същото бяха направили и хората, заличили самоличността на кораба.
Вмъкна се под студения двигател. Беше тясно. Одра си ръката в невидима тръба и осмука кръвта от кокалчетата си. Заостъргва с нокти лепкавата мръсотия и напипа релефните очертания на метална плочка. Бяха я пропуснали!
След минута вече можеше да прочете надписа. Двигателят бе произведен от „Мицубиши Хеви Индъстрис“ и имаше петнадесетцифрен идентификационен номер. Хуан го запомни, измъкна се навън, включи компютъра си и започна да търси номера.
Неговият клиент и приятел Хироши Кацуи им беше предоставил много информация за изчезналите в Японско море кораби, досиета на членовете на екипажите, снимки и серийните номера на десетки от главните съставни части. Ако пиратите не бяха изнесли печките от камбуза, Кабрило щеше да провери в базата си данни и да сравни номерата без проблем.
Сега въведе петнадесетте цифри, избра иконата за двигатели и натисна бутона за търсене.
И щом името на кораба се появи, зяпна от изумление и възкликна:
— Измамили са ни!
— Изказването на годината, капитане — прошепна в ухото му познат глас и в същия миг до тила му се опря дулото на пистолет.
В следващата секунда коридорът пред машинното отделение се изпълни с гласове и танцуващи светлини на фенерчета.
19