Игра на богове
Шрифт:
След известно време Мередит започнала се пита какво го задържа. Погледна часовника си. Десет и половина. Секретарката му каза, че веднага ще се появи, а ето че чака вече половин час. Размърда се на стола и погледна очаквателно към вратата. Дали наистина са го извикали, или нарочно я кара да чака? Тя имаше уговорена среща за обяд — с друг потенциален гост на предаването, — но знаеше, че ако си тръгне, без да се срещнат, може и да не получи втори шанс. Нуждаеше се от Александър повече, отколкото някога ще допусне той да узнае. Ще седи и ще чака, независимо колко време
В единадесет и петнадесет двойните врати се отвориха и Александър влезе усмихнат.
— Добро утро! — поздрави той с познатия си плътен глас и се настани зад бюрото. — Радвам се да те видя отново, но — честно казано — съм изненадан.
Огледа я, впечатлен от гълъбовосивия й костюм, и отново й се усмихна.
— Защо? — попита Мередит съзнателно хладно. — Все пак между нас останаха някои недовършени делови въпроси. — Забеляза как я гледа и се досети какво си мисли. — Пък и обеща да ми дадеш интервю.
Очите й безстрашно се впиха в неговите.
— А, да… Интервюто — промърмори той сговорчиво. — Мислех, че си се отказала.
— От къде ти хрумна подобна идея? — изненада се тя.
— От две седмици не си ми се обаждала. Откакто ме заряза — напомни й той. — Тогава беше доста ядосана, доколкото си спомням.
— Не и неоснователно — подметна Мередит предпазливо. — Но не съм тук да обсъждам личностните ни противоречия. Дойдох да разбера дали ще приемеш да направя интервюто и ако си съгласен, да уговорим среща, за да уточним подробностите.
Той я изгледа изпитателно.
— Какъвто и да съм, Мередит, аз съм и човек, който спазва думата си. Ще получиш интервюто, но… при определени условия, разбира се.
Погледна го подозрително.
— Какви условия?
— Искам да видя предварително всички въпроси, които възнамеряваш да ми зададеш, както и какви теми ще обсъждаме — поясни той. — Отказвам интервю на живо. Ще бъде записано и аз трябва да го видя и одобря, преди да се излъчи.
Наведе се напред, постави лакти върху бюрото и сплете пръсти.
— Доста очакваш.
— Това са условията ми — отвърна той простичко. — Или приемаш, или не.
Смята да направи нещата възможно по-трудни, помисли си тя.
— И ако приема? — попита Мередит на глас.
— Тогава ще се срещнем отново. Очаквам да ми предоставиш списъка на темите.
— Вече съм го приготвила — заяви тя. — Съставих го, когато за пръв път възникна възможността за това интервю.
— О! И в теб ли е?
Тя поклати глава.
— Реших да изчакам, докато бъде сигурно, че ще приемеш.
Александър кимна.
— Какво ще кажеш да го обсъдим по време на вечеря?
— Не — отвърна Мередит бързо. — От цялата тази история ще излезе нещо единствено ако поддържаме само професионален контакт. Никакви романтични вечери, никакви последни питиета. Делови отношения — и толкова. И за предпочитане — тук, в този кабинет. Според мен така и двамата ще си спестим доста проблеми.
Той забарабани с молив по бюрото, без да откъсна очи от нея.
— Опасявам се, че вече възниква един проблем. Графикът не ми позволява да се срещна
— Разбирам — отвърна тя суховато. — Нови условия.
Погледна го с блеснали от гняв очи. Ненавиждаше го, задето така я води за носа.
Той се усмихна.
— Ако се притесняваш от светски срещи или да си насаме с мен заради случката в апартамента ми, искам да те успокоя — подхвана той търпеливо. — Никога не съм обладавал жена против волята й и не възнамерявам да започвам сега.
Мередит го изгледа изпитателно, но си замълча. Очевидно си играеше с нея и тя събра цялата си воля, за да удържи гнева си.
— Както схващам нещата, настояваш за строго професионални отношения. С други думи, след като запишеш интервюто и то се излъчи, няма да се видим повече. Прав ли съм?
Тя се позабави да даде отговор:
— Да.
Той кимна.
— Така да бъде, щом ти го желаеш. — Погледна я въпросително. Тя мълчеше и той продължи: — Относно интервюто ще разполагаш с пълното ми сътрудничество, стига да се изпълнят условията ми.
— Не виждам никакви затруднения.
Беше сигурна, че Петерсън няма да възрази да му покаже интервюто преди излъчването.
Той продължи да я гледа, после понечи да каже нещо и отвори уста, но се отказа. Седяха в неловко мълчание, което продължи сякаш цяла вечност. В един момент Мередит не издържа.
— Ако няма какво друго да уточняваме, си тръгвам. Имам и друга среща. Вече закъснявам.
Той кимна.
Тя бавно се изправи.
— Ако си свободен в сряда вечер, да се срещнем тогава?
Александър кимна отново.
— Ще ти се обадя — обеща той.
— Чудесно.
Едва в асансьора Мередит си позволи да се замисли какво точно стана в кабинета. Очакваше той да създава трудности, очакваше дори да е ядосан. Но определено не допускаше подобно развитие на нещата: Александър съвсем ясно даде да се разбере на какво се надява — за какво настоява — в замяна на интервюто, но същевременно прие да го даде. Не само се съгласи, но и обеща пълно сътрудничество. Защо, запита се тя. Беше изпълнена с подозрения.
Каква игра играеше той всъщност?
През следващите седмици Александър и Мередит се срещнаха няколко пъти, за да разговарят за интервюто. Макар че се виждаха в най-елегантните ресторанти на Манхатън, първоначално отношенията им напомняха въоръжено примирие. Разговорите протичаха трудно и напрегнато. Почти по всички въпроси имаха различно мнение. Все пак в резултат на това общуване постепенно се отпуснаха и дискусиите станаха по-приятни. Александър се държеше очарователно и внимателно, но никога повече не я покани в апартамента си след вечеря, дори не намекна за подобно нещо. Държи се като безупречен джентълмен, оцени Мередит, отърсвайки се от всичките и подозрения. От мен единствено се е искало да му покажа, че интересът ми е строго професионален. Откри, че започва истински да го харесва.