Игра на богове

Бейшър Норма

Стана и започна да крачи нервно напред-назад из кабинета. Никога досега не бе изпадал в подобно положение, а и никога не бе предполагал, че ще попадне. През последните месеци Мередит определено придоби голямо значение за него и никой не бе по-изненадан от това развитие на нещата от самия Александър. Отначало тя представляваше само предизвикателство: красива и същевременно интелигентна жена, която сякаш ни най-малко не се интересуваше от него. Той се залови да промени мнението й, да я накара да го желае толкова силно, колкото и той я желаеше. Планът му не успя. Тя продължаваше да не се предава,

но той започваше да си мисли, че се влюбва в нея. Когато бяха заедно, се чувстваше по-щастлив от когато и да било. Тя го разбираше, взаимно се разбираха. Тя представляваше огледалното му отражение, второто му его, Жената, която мислеше, че никога няма да намери. Ако само успее да я накара да проумее…

Позвъняването по интеркома наруши мислите му. Отиде до масичката и натисна бутона.

— Категорично дадох да се разбере, че не желая никой да ме безпокои, Стейси — заяви той раздразнено.

— Да, сър, но Джералд Дезмънд звъни от Рим. Твърди, че е изключително важно.

Александър се поколеба за миг.

— Добре, свържи ме — съгласи се той накрая.

— Да, сър.

Александър вдигна слушалката.

— Какво има, Джералд?

— Интересува ли те още приобщаването на „Манети моторс“? — попита гласът от другата страна.

Това вече прикова вниманието на Александър. Интересът му към „Манети моторс“ не бе тайна за никого. Преди три години — тогава още не беше председател на „Киракис“ — бе хвърлил око на автомобилния производител, базиран в Италия. Винаги бе гледал на тази компания като на ценна придобивка за корпорацията, но така и не успя досега, защото ставаше въпрос или за купуване, или за сливане.

— Знаеш, че продължава да представлява интерес — отвърна той.

— И аз така си помислих. Слушай, говори се, че Карло Манети има нужда от значителни капитали, и то веднага — осведоми го Дезмънд. — Взел е няколко големи заема от римски банки. И още — бил направил страхотен нов модел. Щял да прогони всичко друго от улици те, но са му нужни пари, много пари, за да даде ход на проекта.

— Разбирам.

— Все още не е съгласен нито да продава, нито да се слива, но ако изиграеш картите си добре, ще го купиш, без дори да се усети — предложи Дезмънд. — Възможно ли ти е да отскочиш до Рим?

— Моментът сега не е подходящ.

— Тогава защо не изпратиш някой друг. Поговори с Карло. Ако все още не е склонен да те допусне, подкрепи проекта му анонимно. — Последва дълга пауза. — Според мен би имал по-голям успех пред него лично, но щом като няма начин…

Александър се замисли. Отдавна чакаше точно такава възможност. Взе решение.

— Ще летя за Рим утре сутринта — заяви той. Тази вечер трябваше да говори с Мередит.

Мередит се прибра вкъщи напълно изтощена. Свиквай, увещаваше се тя, влизайки в тъмния си апартамент. През следващите два месеца ще имаш доста работа — ще водиш вече две предавания вместо едно. Погледна часовника върху бюрото. Осем и половина. Провери секретаря за съобщения. Нищо спешно.

Взе душ и облече бродирана червена копринена роба, която си купи, докато снимаше част от „Светът във фокус“

в Япония миналата година. Извади от хладилника малко студено пилешко, сирене и плодове. Тъкмо се настани на дивана с чинията и телефонът иззвъня. Вдигна го след второто позвъняване.

— Ало?

— Мередит, Кейси се обажда. Заета ли си?

— Разбира се. Имам страхотна среща с остатъци от пиле — подметна тя шеговито. През последната година Мередит и Кейси доста се бяха сприятелили. — Какво става?

— Преглеждах материалите, които ми даде днес следобед — потенциалните интервюта за следващите предавания — и ми се ще да обсъдя някои неща с теб. Вкъщи ли ще бъдеш?

Мередит се поколеба за миг.

— Да. Ела.

— Чудесно. Ще бъда при теб след около двадесет минути, става ли?

— Тук съм.

Бавно остави слушалката. Беше от редките вечери, когато не си беше взела работа за вкъщи. Искаше да се отпусне и да си легне рано. Е, тази идея отпада, помисли си тя.

Приключваше с вечерята, когато на вратата се звънна. Кейси подрани, рече си тя и стана. Свали предпазната верига и отвори вратата.

— От къде звънна? От магазина на ъгъл…

Вдигна поглед и видя Александър.

— Добър вечер, Мередит! — поздрави той усмихнат.

Тя леко се засмя.

— Взех те за друг — обясни тя и отстъпи, за да му направи път.

— Явно. — Прекоси стаята и се обърна с лице към нея. — Очакваш ли някого?

Тя кимна и затвори вратата.

— Кейси Риналди. От есента тя поема „Светът във фокус“. Трябва да обсъдим някои неща.

— Тогава няма да стоя дълго — увери я той.

— Сядай. Да ти предложа ли нещо? Вино или…

Той поклати глава.

— Налага се да замина за Рим по работа.

— О! — Мередит замълча. — Кога?

— Излитам сутринта. Вероятно ще отсъствам седмица или повече. Исках да те видя, преди да тръгна.

Тя кимна. Той определено щеше да й липсва. Преди пет месеца щеше да наблюдава с радост как отлита за Рим и да се надява, че ще остане там. Сега обаче откри, че въобще не й харесва той да замине.

— Дойдох да те поканя да ме придружиш.

Тя се извърна да го погледне.

— Как ли пък не! — подметна привидно непринудено.

— Сериозно говоря. Била ли си някога в Рим?

Тя се усмихна.

— Не, но…

— Ще ти хареса. Рим е известен с това, че отвлича сърцата…

Тя кимна. Там той ще се чувства съвсем у дома, помисли си тя. Седна до него на дивана.

— Няма начин да се вдигна и да замина за Рим. Просто не е възможно.

— За нас всичко е възможно, Мередит — увери я той съвсем сериозно. — Ти и аз можем да го направим възможно.

Тя се усмихна.

— Нямаш раздразнителен продуцент, с който да се съобразяваш — напомни му тя. — Представям си само как звънвам на Харв Петерсън и му съобщавам, че ще замина с теб за една седмица в Рим. В момента в службата е пълен хаос. Нагърбих се да водя две предавания едновременно и помагам на Кейси да се подготви. С всеки изминал ден Харв се интересува все повече от популярността на предаванията. — Мередит поклати глава. — Ако поискам да отсъствам седмица точно сега, дори няма да успея да повторя някои от думите, които ще използва.