Игра на часове
Шрифт:
— Разговаря ли вече със семейство Батъл? — попита Уилямс.
— Каня се да отида днес — отвърна агентът от ФБР. — Искаш ли да дойдеш?
— Защо не вземеш Шон и Мишел?
— Много добре — отвърна навъсено Бейли.
След като обсъдиха други подробности по разследването, съвещанието приключи. Докато Бейли даваше допълнителни разпореждания на своите хора, Уилямс придърпа в ъгъла Кинг и Мишел.
— Прав се оказах — федералните командват парада и обират заслугите.
— Може би не, Тод —
— Права си. И все пак ще е далеч по-добре, ако ние го пъхнем на топло.
— Ще се опитаме да узнаем нещо ново от семейство Батъл — каза Кинг. — Но не очаквай чудеса, Тод. Този човек си разбира от работата.
— Убиецът или Бейли? — свадливо изръмжа Уилямс.
Потеглиха поотделно — Кинг и Мишел с „Кита“, Бейли е лъскавия автомобил, осигурен от Бюрото.
— ФБР винаги е имало по-хубави коли от тайните служби — подхвърли Кинг.
— Да, но ние имаме по-хубави яхти.
— Защото ги вземаме от Агенцията за борба с наркотиците, а тя пък ги конфискува от латиноамерикански нарко-босове.
— Е, всеки се простира според възможностите си. — Мишел го погледна. — Между другото, какво те прихвана на съвещанието? До тази сутрин Бейли беше склонен да си сътрудничим. Ти сякаш нарочно искаше да го ядосаш.
— Понякога няма друг начин да разбереш какъв е всъщност даден човек.
Когато тежките порти на имението Батъл тракнаха зад тях, Кинг каза:
— Най-много ме тревожи Савана.
— Савана ли? Царицата на купоните? Откъде — накъде?
— Ти беше ли момиченцето на татко си?
— Ами… да. И мисля, че още съм.
— Точно така. Щом си момиченцето на татко, това е завинаги. А Савана вече си няма татко.
36
Когато пристигнаха, на паркинга имаше още няколко коли. Отвори им Мейсън. Кинг и Мишел едновременно забелязаха изражението му. Докато крачеха след него, тя се обърна към Кинг и прошепна:
— Мейсън не ти ли се вижда щастлив?
— Не — отвърна шепнешком Кинг. — По-скоро злорад.
Реми ги прие в просторната библиотека. Седнаха на големите кожени канапета и изчакаха господарката на дома да се появи пред тях като кралица пред придворните си. По нищо не личи, че съпругът й току-що е станал жертва на жестоко убийство, помисли си Кинг. Но Реми рядко се държеше като обикновените хора.
— Знам, денят е тъжен за теб, Реми — започна Чип Бейли с умело подбран съчувствен тон.
— Взе да ми става навик — отвърна Реми.
— Няма да ти отнемем много време. Мисля, че познаваш Шон и Мишел.
— Да, последното им посещение беше
Кинг усети острата нотка в гласа й. Какво толкова му беше незабравимото?
Бейли се изкашля.
— Ти разбираш, че Боби не е умрял от естествена смърт.
— Сигурен ли си? Не е ли било някаква лекарска грешка?
За момент Кинг се запита дали Реми не задава този въпрос, защото готви съдебен процес срещу болницата, но веднага реши, че има нещо друго наум. Все още обаче не можеше да съобрази какво е то.
— Не, става дума за съзнателно предозиране на лекарства. Ефектът е бил много бърз. Всъщност извършителят навярно се е вмъкнал в стаята съвсем скоро след като си излязла.
— Почти веднага — добави Кинг. — Реми, забеляза ли някого на излизане?
— Излязох през задната врата както винаги. Докато вървях към паркинга, зърнах няколко души, но нищо повече. Нямаше подозрителни типове, ако това имаш предвид.
— А не срещна ли някой познат? — попита Мишел.
— Не.
— И по кое време пристигна тук? — попита Бейли.
Реми го изгледа втренчено.
— Чип, да приема ли този въпрос като намек, че съм заподозряна в убийството на съпруга си?
Настана смутено мълчание. Кинг побърза да го наруши.
— Реми, водим разследване. Агент Бейли просто си върши работата.
— Ако не възразяваш, бих предпочел аз да водя разговора — твърдо изрече Бейли.
Добре, помисли си Кинг. Опитах се да ти бъда приятел. Сега се оправяй сам, щом си толкова печен.
— Реми, длъжен съм да установя къде е бил всеки в момента на убийството. Просто ми отговори и да приключваме.
В този момент влезе Мейсън със сервиз за кафе върху поднос. Кинг забеляза, че предварително е налял на господарката си.
— Благодаря, Мейсън — каза Реми.
Мейсън се усмихна, леко се поклони и излезе. Реми продължи:
— Напуснах болницата около десет вечерта и потеглих насам.
— Добре — каза Бейли, записвайки отговора. — По кое време пристигна?
— Някъде около единайсет.
— Но от болницата дотук няма повече от трийсет минути с кола — отбеляза Кинг.
— Избрах заобиколен път. Нуждаех се от чист въздух; карах бавно, трябваше ми време за размисъл.
— Може ли някой да потвърди кога се прибра? — попита Бейли.
Реми сякаш леко настръхна, но отговори:
— Мейсън още не си беше легнал и ми отвори. — Тя бавно отпи глътка кафе. — Още преди да се съблека за лягане, телефонът иззвъня и разбрах, че Боби е мъртъв. — Тя помълча, гледайки съсредоточено в чашата си. — Позвъних на Еди, но той не си беше у дома.